Вкусът на тъмнината: Храната ни дава очи в мрака
Затворете очите си и започнете да виждате! Ако този призив ви се струва твърде дързък, наивен или просто абстрактен, време е да отидете на вечеря на тъмно. От скоро и в България може да се случи това гастрономично и душевно преживяване, на което се радват в Западна Европа повече от 20 години.
Не, не става дума за вечеря в ресторант на свещи, както предположи моя приятелка. Не става дума и за срещи "на сляпо" за непознати. Говорим за нещо много лично като изживяване, много предизвикващо сетивата и, разбира се, много вкусно.
Става дума за вечеря в пълен мрак, където се оставяш в буквален и в преносен смисъл на сервитьора. Той е незрящ. И от опит мога да заявя, по-добро обслужване скоро не бях получавала.
Какво консумираш – можеш само да гадаеш. А случващото се по време на вечерята определено не може да се сравни с друго нещо, което ти се е случвало.
"Вкусът на тъмнината" е идея на французина Мишел Рояк. През 1997 г. той организира вечеря на тъмно в ресторант в Париж. Две години след успеха на този експеримент, във френската столица отваря врати ресторант, където редовно се провеждат такива кулинарни предизвикателства за клиентите.
По-късно начинанието получава името си "Вкусът на тъмнината". Първият постоянен ресторант за вечеря на тъмно пък отваря врати в Швейцария през 1999 г. През следващите няколко години такива заведения за хранене отварят и на други места в Европа, в Северна Америка и Азия.
От края на 2018 г. и българските почитатели на кулинарните изкушения могат да затворят очи и да "видят" храната, както никога досега.
Всъщност идеята за вечеря в пълен мрак е да изключим зрението, с което сме свикнали да преценяваме храната и да се оставим на останалите си сетива. Когато го направим, започваме да усещаме всеки нюанс на блюдата, да усещаме по-силно аромата им, а също така и да чуваме по-добре околния шум.
Още с влизането в ресторанта, ще ви се наложи да оставите телефона си и всякакви други устройства, излъчващи светлина. Ще трябва и да се оставите да бъдете водени в тъмнината от човек, с когото току що сте се запознали, и като малко дете на ново място той ще ви води за ръка.
Усещането е тест на способността ни да се доверяваме. С голямо нетърпение лично аз се настаних на масата. Думата "странно" е меко казано за усещането, докато се опитвате да напипате чашата си и да отпиете от нея.
Тук няма значение как изглеждате, дали сте с обувки по последна мода, дали имате прическа и пр. Тук сте такъв, какъвто сте. Това също е ново усещане. Докато чакаме блюдата, със себеседника ми си говорим. Различно е.
Не го виждам, не виждам мимиките и жестовете му, трябва да доловя в гласа му настроението. Току дочувам до себе си мекият глас на нашия сервитьор Панчо. Толкова е мил и ми помага да се ориентирам в тази така непозната обстановка.
Ето го и предястието. Ммм какво е това... има вкус на макарон, но е голямо, колкото дланта ми. "Ах какъв вкусен сос. Я да опитам с вилица." Трудно е, но се справям. Е, имам вероятно малко сос около устата.
Леле изяла съм го за няколко минути, много е вкусно! Тук трябва да кажа, че храната е приготвена от майстор готвач и наистина сама по себе си е прекрасно изживяване.
Следват салатата и основното, в които откривам както познати, така и нови вкусове. Вече не мисля за това, че е тъмно. Интересно е колко по-ярко си представям всичко, за което говоря, когато нямам пред себе си "картина".
Заговаряме се със сервитьора. Има чувство за хумор и ми се иска да науча повече за него. Разпитвам го малко, навярно заради професионалното ми любопитство. Той е търпелив и отзивчив. Няма как да не се замисля за света на незрящите.
За кратко време съм опитала да си представя какво е. Разбира се, няма как да знам. Но едно нещо проумявам – колко неща започваш да виждаш наоколо, когато си изключил зрението си. Да, в живота нищо не е само черно или бяло.
"О, време е за десерта. Нямам търпение като почитател на сладкото. Признавам, че не ми е останало много място в стомаха, но...". Толкова е вкусно, че не оставям и троха в чинията си.
Това е най-вкусната ми вечeр от дълго време насам! Това е и най-необикновената ми. Пазя усещанията за вечерта, докато заспивам. Как не ми се иска да затворя очите и ума си, защото навярно ще забравя, както забравяме повечето малки прозрения, които ни спохождат...
Добре че има такива идеи като "вечеря на тъмно", които да ни извадят от познатото и да ни доставят нови усещания!
