изкуство

Чаша Проза

Колкото видове питиета, толкова и хора.
Има питиета, които са наливни, от тях има във всеки бар, на всяка блок маса, във всяка витрина на супермаркет. Не са претенциозна напитка, по-скоро са “вкус за всеки”. Пасват на всяка обстановка, но не съвсем.

Има едни такива питиета, които изискват отношение, обгрижване, определен брой съставки, за да отпуснат своя аромат и вкус. Те са смесица от вина и свежи плодове. Като хората, вече с опит, но винаги търсейки и нещо ново, което да ги допълни по нов начин.

Съществуват и питиета, които не винаги са в наличност. Никой не е забелязал, че са свършили. Като хората, които все закъсняват, но знаят, че така или иначе все някога ще стигнат до мястото.

Има питиета, които трябва да ги запалиш иначе няма да са те. Направени са да горят. Може да си ги поръчаш, но трябва да си наясно, че поемаш риск да се изгориш.

Има един особен вид питиета за които трябва да поискаш меню, което не се дава на всеки. Не пасва на всички храни, не пасва на всяка обстановка, не пасва на всеки.

За да усетиш всичко в тях ти трябва професионалист, за да ти покаже какво да забележиш, високият силует, в който е вкусът, богатството от преливащи се вкусове, да ти разкаже къде е отгледано питието, да говориш на неговия.. вкус. Но повечето хора се отказват от втора глътка. Усещат тръпчивостта на първата. А само да знаеха, че втората глътка оставя сладост... Някои хора не издържат на чакането, на претенциозното, на интензивността.
Те са свикнали по-бързо да изпият питието, може би, защото са свикнали с други напитки, които не изискват повече сетива, за да ги изконсумираш.

Има едни напитки, които не можеш да си ги допиеш вкъщи. Няма да паснат с домашната обстановка. А и ще трябва да обясняваш от кой бар се познавате.

Има и напитки, които избираш без значение от вкуса, само да преглътнеш емоцията, която е застанала в гърлото. Нямат вкус, и не им трябва, тяхната цел е да действат, да забравиш, да избягаш от реалността.

Напитките с късметчета са най-непредвидими. Никога не знаеш какво ще ти се „падне“. Понякога са горчиви, понякога можеш да им добавиш сладост, а понякога те изненадват със способността си да предскажат бъдещето ти.

Има едни такива коктейли, със знаменца, палмички, блестящи в стил “Коледна украса”. Като фреш от елф, сервиран от еднорог. Напомнят ти на инфантилен характер с много аксесоари. При който винаги може и още да се добави.

След определен час, някои напитки са на “happy hour”, получаваш двойно от тях, само да има кой да ги консумира. Понякога има хора, които си ги разделят, за наистина един “щастлив час”. Който на сутринта се превръща в „горчив час“, и тогава разбираш, че количеството не гарантира качество.

Има едни хора, които избират подходящ хайвер за техния аперитив. Опасното става тогава, когато черния хайвер тръгне след онзи, който хрупа фъстъци... След това изречение някъде, някоя Есетрова риба страда.

Барът - “Сцената на нощния живот”. Случва се някоя чаша да изпадне от плота. Разбита чаша, която не се заплаща. Най-често се БРАКува... с друга разбита чаша. И тогава прави място за други нови чаши, правени по калъп, да, но все пак нови.

Понякога не е важно какво е питието, а къде е сервирано. Някои чаши се преценят за бара, други се пият на крак от нетърпение, а трети се поставят на сутрешния поднос със закуската за любимия човек.

Имаш една чаша живот, не я разсипвай, сподели я само с обичани чаши. А последната глътка, тя ще е споделена с бармана, който я е приготвил, погрижи се да е интересна историята за глътките, докато я разказваш преди последната глътка.

Мисъл на деня