изкуство

Ема Донахю: Инстинктът никога не лъже

Ема Донахю е родена на 24 октомври 1969 г. в Дъблин, Ирландия. Най-малката от осем деца. Има докторска степен по английски език от Университета „Кеймбридж“. През 1998 г. Ема Донахю емигрира в Онтарио, от 2004 г. е гражданин на Канада. Майка е на две деца – син и дъщеря. Донахю има издадени 9 романа, 3 сборника с къси разкази, пиеси, сценарии, исторически и документални романи. Носител е на 16 национални и международни награди за литература. Романът й „Стаята“ е на трето място в десетте най-добри книги за 2010 г. в класацията на в. „New York Times“.Ема Донахю в момента е един от най-продаваните автори в света. Повече на: http://www.emmadonoghue.com

- Г-жо Донахю, защо станахте писател?

- Съчетаването на думите, обрисуването на хора само с думи, образи, в които читателите наистина вярват, съдби, от които се вълнуваш, характери, с които може да спориш..., това е най-голямата сила, която познава.

Реших, че ще стана писателка, когато бях на 14 години. Тогава осъзна, че съм и лесбийка. Двете неща винаги са вървели свързано при мен.

- Истинският живот е пълен с интересни истории. Как избирате тази, които ще разкажете на читателите си?

- Този процес при мен е като влюбването от пръв поглед. Изцяло ирационален, не базиран на осезателен критерий. Когато една история ускори пулса ми, това е знак, че това ще е сюжета, който ще разкажа на читателите. И знаете ли, този мой инстинкт никога не ме е лъгал до сега.

- Вие създавате един измислен свят. В тази фикция има ли правила, които никога не нарушавате? Граница, която не преминавате?

- В писането трябва да има правила, на които да се подчиняваш. Но тези правила всеки един от нас създава сам. Между писателя и читателите винаги има един неписан договор, който не трябва да се нарушава. Точно за това, аз винаги внимава какво обещавам на читателите. Писателят трябва да уважава читателя и да не го мами с евтини трикове характерни за „жълтата“ литература.

- Какво може да ви накара да включите биографични елементи в книгите си? Колко често се случва това?

- Само два мои романа - „Качулката“ („Hood“) и „Приземяване“ („Landing“) - имат подчертано автобиографичен характер. Написах ги, защото нещо в личния ми опит (ученическите години в женския манастир и емиграцията в Канада) ме подтикна да направя това. Предпочитам да има дистанция между сюжета на книгата и моя личен живот. Това прави перото ми по-остро. От художествена гледна точка също има много плюсове. Не харесвам писателите, които използват книгите си за евтина психоанализа, с която лекуват болното си его.

- Най-известният ви роман е „Стаята“. На какво се дължи успехът на книгата?

- Медиите масово тиражираха факта, че "Стаята" е вдъхновена от историята на австриеца Йозеф Фрицл, който дълги години бе държал в плен и изнасилвал дъщеря си, от която има 8 деца. Това кара много хора да си купят романа. Но зад тази шокираща лична драма има други пластове, които са много по-важни. Да се каже, че между между романа и живота на Фрицл има преки паралели е твърде пресилено. „Стаята“ се занимава с въпроса за физическите и психически ограничения и стремежа на всеки един от нас да запази способността си да мисли и чувства в тесните рамки, в които днешният свят ни кара да живеем. Това прави историята универсална.

- Как се отнасяте към успеха?


- Харесва ми да бъда известна и да получавам награди. Аз пиша от 1994 г. насам, но славата ме сполетя чак сега. Много труд положих и мисля, че всичко, което ми се случва в този момент, е заслужено.

Снимка: http://arts.nationalpost.com

Ема Донахю 

Предстоящи събития

Мисъл на деня