изкуство

Film noir или холивудските криминални драми

През ноември 1946 г.  в списание „Френски екран” френският критик от италиански произход Нино Франк написва статията – „Един нов полицейски жанр: криминално приключение”. И с какво тя прави впечатление на читателите? Именно Франк въвежда един „термин”, който днес свързваме с фаталната жена, престъпниците – „термин” с името – film noir (от фр. черен филм).

Критикът твърди, че филми като „Малтийският сокол” (1941) и „Лаура” (1944) са носители на нов криминален жанр, в който се набляга повече на характера на героите, отколкото на действието.

Естетиката на film noir е повлияна от немския експресионизъм в киното – от онези филми с луди учени, страшни същества и обстановка, която те кара да се чувстваш малък в големия индустриален град. Каква е връзкта между експресионизма и филм ноар и защо се стига от едното до другото?

Възможностите, които през 20-те години на XX век дава Холивуд и заплашващата сила на нацистите в Германия кара много немски артисти да заминат за Америка. Режисьори като Фриц Ланг, Роберт Сиодмак и Майкъл Къртис са тези, които дават основата на черния филм.

„Ем” на Фриц Ланг от 1931 г, последният му филм заснет в Германия, е един от първите, в които се виждат елементи, които по-късно ще се наблюдават и при noir.

В центъра на историята на „черния филм” често се намира частен детектив („Големият сън”), полицай („Голямата жега”), застаряващ боксьор (“The set up”), миролюбив гражданин, подтикнат към криминалния свят („Gun crazy”) или просто жертва на обстоятелствата (D. O. A). Жанрът има заемки от криминалните драми. Свързва с градската среда, присъства замъглен екстериор – осветление, даващо ефекта на chiaroscuro, небалансирана композиция и не на последно място – la femme fatale. Именно осветлението довежда до типичната визия за черните филми. То подчертава формата или характерното поведение.

Едни от първите представители в жанра са: „20000 години в Синг Синг” на Майкъл Къртис със Спенсър Трейси и Бет Дейвис и „Частен детектив 62” от 1933 г. отново на Къртис.

В ролята на задължителната за film noir фатална жена са актриси като: Мери Астор („Малтийският сокол”), Джийн Тиърни („Остави я в рая”), Рита Хейуорт („Гилда”), Ава Гарднър („Убийците”) и не на последно място Марлене Дитрих. Дитрих заедно с  режисьора Йозеф фон Щернберг дават началото на образа на фаталната жена заедно с филма – „Мароко”.

Днес ноарът продължва да просъществува под формата на нео ноар. Такива са „Разяреният бик” на Мартин Скорсезе. По визуален стил филмът с Робърт де Ниро напомня на класическите в жанра – „Тяло и душа” (1947 г.) и „Душа” (1949 г.).

Черният филм се усеща и в „Жега” на Майкъл Ман, „Поверително от Ел Ей” на Джеймс Елрой, „Боен клуб” на Дейвид Финчър, „Фарго” на Джоел и Итън Коен, „Криминале” на Тарантино, „Мементо” на Нолан, „Град на греха” на Робърт Родригез.

В образа на фаталната жена виждаме Шарън Стоун, Катлийн Търнър, Никол Кидман, Мегън Фокс, Марион Котияр.

Днес film noir продължава да присъства в киноафишите. Филмите продължават да предизвикват интерес и ни карат да чакаме кога от мъглата ще излезе фаталната жена и ще намери своята жертва на обстоятелствата.

Естетиката на film noir е повлияна от немския експресионизъм в киното. Снимка: http://www.annaburles.wordpress.com
Предстоящи събития

Мисъл на деня