изкуство

High View Inspiration: Александър Цветков

Снимка: личен архив на Александър Цветков

Александър Цветков завършва Театрален колеж "Любен Гройс" при професор Елена Баева, а след това започва професионалната си реализация на сцената на Драматичен театър - Ловеч, където е щатен актьор за период от 3 години.

Зад гърба си има десетки професионални участия на театралната сцена, между които и няколко движенчески спектакли, телевизионен дублаж, участия в кино проекти и сериали. Работил е и като асистент-режисьор, кастинг-режисьор, преподавател по актьорско за деца и възрастни, координатор и каскадьор на бойни сцени...

Александър е един от основателите на Театър БХАЛГ, а от 2017 г. е и изпълнителен продуцент в "Але-Хоп Продакшънс".

Ето какво сподели Александър Цветков пред HighViewArt.com: 

- С каква идея създаде Театър БХАЛГ?

- Театър БХАЛГ е създаден през 2015 г. с ясната идея да бъде алтернативен път за реализация на млади таланти. Първоначалната идея бе насочена към хора, които имат завършено актьорско образование, но не са имали шанса да се реализират.

Впоследствие решихме да дадем шанс и на други, които носят таланта в себе си, имат желанието да се развиват, достатъчно са сериозни и отговорни, за да им се гласува доверие, като по този начин се абстрахираме от предразсъдъците относно професионалната квалификация.

Оказа се, че именно те, оценявайки шанса си са доста по-мотивирани и са много отдадени, което е основна необходимост. Повечето от тях, след проведен курс на обучение и подготовка за сцената, доказаха, че са готови за професионални изяви и заслужиха мястото си на сцената.

- Кои са плюсовете на театъра, който се опитвате да правите в БХАЛГ?

- Плюсовете на частния театър са, че никой не ни налага изисквания и не се меси в нашата арт стратегия. Не сме притиснати от срокове, наложени условия или делегирани бюджети. Това дава известна свобода, но пък от друга страна се отразява на възможностите ни, тъй като никой не се наема да ни помага финансово, което прави творчеството ни изключително затруднено.

Разбира се, приемаме този риск, насочвайки се към самото изкуство, такова, каквото искаме да правим, облягайки се на актуални теми от ежедневието. Стратегията ни е насочена към нови и непознати лица на сцената, непознати до момента, но отличаващи се автори, необикновени постановки с иновативни изразни средства на сцената - аудио-визуални ефекти, мултимедия - всички компоненти за актуално и съвременно изкуство.

Това рядко може да се опише с няколко думи, затова каня читателите на HighViewArt на 26.03 на Открита Арт сцена на Шипка, където ще изиграем за пореден път "Шоу-лекция за щастие" по текстове на Иво Иванов. Зрителите лесно ще направят разликата между обичайния конвенционален театър и характера на шоу програма, в която са включени невероятни вдъхновяващи истории, песни и танци, мултимедия, а вече дори и музика на живо с нестандартни музикални инструменти.

- Днес всеки артист трябва да прави компромис между представата си за чисто изкуство и това да се продава добре. Как балансираш между тези две крайности? 

- "Баланс", синоним на "златната среда", сам по себе си подсказва къде се опитваме да гравитираме и смея да кажа, че за момента е успешно.

Не съм на мнение, че трябва да жертваме нещо в името на друго нещо. Съгласен съм, че нагласата на повечето зрители, отивайки на театър е понякога точно определена, но магията идва в подбора на начините, по които представяме своите представления.

Трудно е днес да се задоволи всеки зрителски вкус, но вярвам, че успешно задоволяваме повечето претенции без да нарушаваме изискванията за театър и изкуство. 

- Какво мислиш за чалгата в театъра?

- Чалгата в театъра е като чалгата във всички други направления на нашия живот. Това е нещо като мазно петно, което плува на повърхността, стоейки далеч от задълбаването.

Ние се абстрахираме и се стремим да се отдалечим максимално, защото мисията на театъра като цяло е да провокира, да мотивира, да обогатява културно зрителя и ако това не е постигнато, значи на сцената имаме някакво събитие, и макар облечено в театрална форма, то е далеч от изкуство.

Вярвам, че целта и мисията на артиста са да зададе въпроси, провокиращи у зрителя търсене на отговори, да провокира дискусии, да активира въображението, да  вдъхнови хората и да ги отдалечи от плоското, пошлото, евтиното и елементарното.

- Арт продуцент къща храни ли?

Повечето хора задават въпроса за храненето на къща без да се запитат дали душата на човек се храни, а аз смятам, че то е също толкова важно, колкото и необходимите нужди на всяко домакинство.

На този етап от живота си съм несемеен и по пътя на логиката може би говори, че е една идея по-лесно, макар че тази логика често е далеч от реалността.

Всички са наясно, че артистите в България са недооценени. Категорично е трудно или направо невъзможно човек да се издържа само от изкуство. Повечето хора в бранша се занимават с допълнителни дейности, и артистите в театър БХАЛГ не са изключение.

Аз самият съм разкрачен на шпагат между стотици ангажименти като не всички са от професионален характер. Някои са доста по-доходоносни от изкуството, но на първо място ще сложа него, защото без театър не мога да си представя живота си. 

Има ли желание – има и начин, а борбата с тежките условия формира посоката на приоритетите ни.

- На кого се възхищаваш?

- Възхищавам се на обикновените хора, които все още могат да мечтаят и се опитват да постигнат тези мечти, борейки се със зъби и нокти. В днешно време съпротивителните сили са твърде големи и е много лесно човек да се откаже и да реши посредствено да търси комфорт.

Възхищавам се на хората, които намират сили в себе си и се борят да се докажат, да елиминират трудностите и да дадат такъв пример. Такива личности са импулс и за останалите, защото за всеки понякога е трудно да намери мотивацията в себе си.

Възхищавам се на онези, които в съвременния свят подават ръка на частния театър, намирайки творчеството на сцена като необходимост да се запази българският дух, култура, национални ценности.

- Как се виждаш след 10 години?

- Надявам се да съм успял! Надявам се, че ще съм реализирал голяма част от мечтите си и ще съм си поставил нови цели. Вярвам, че екипът ми ще е още по-голям и ще се борим в посоката да правим изкуство и да се изразяваме чрез него, да опонираме на тежките обстоятелства в България, не само в сферата на изкуството.

Вярвам, че до 10 години ще съм по-стабилизиран, по-опитен, извървял един доста труден, но вече утъпкан от мен път, още по-мотивиран и готов да помогна на други поне за първата крачка.

Човек става полезен на себе си само тогава, когато е полезен и на другите. Нацията има необходимост от допълнително мотивиране и стимулиране, хъс за борба и вярвам, че след  години, обединявайки се с други хора и организации, в тази насока ще постигнем резултат.

Предстоящи събития

Мисъл на деня