изкуство

High View Inspiration: Декември е уют, кори от портокали и Мария Василева

Като всички хубави неща, които се зараждат спонтанно, така се появи и рубриката High View Inspiration. Място, в което ще ви срещаме с личности, които превръщат вдъхновението си в ежедневие и го предават по един изключителен начин в творчеството си.

Декември е много свиден месец. Месец, който ни събира – със себе си и собствените ни пориви, с годишните ни преживявания и с близките ни хора. Декември някак си не ни позволява да бъдем половинчати, полуосъзнати или полуистински. Затова заслужава и да го приветстваме подобаващо.

В разговора ни по-долу ще ви запозная с една фея, която е като рекламно лице на вълшебствата през декември. Представям ви Мария Василева или човекът, който седи зад най-споделяната мантра в уеб пространството през последните няколко години за най-топлия месец на годината "Декември е уют. Кори от портокали".

За началото на края на годината, за празниците в ежедневието и за силата на вдъхновението от двете му страни ни споделя Мария по-долу.

- Коя е Мария през декември?

- Хмм…. Мария през декември е една много умислена Мария (смее се, бел.ред.), която гледа към списъка си с новогодишни обещания и им прави разбор като на спечелени/загубени битки. Важно ми е да премина през уроците на годината, с фокус върху слабите места, разбира се. Те развиват характера и каляват.

От друга страна, през декември колкото съм обърната към себе си, толкова и повече се обръщам към най-близките ми хора и си мисля с какво и как да направя светa им още по-щастлив. Сякаш се събирам, ставам много по-малко егоистична и много по-раздаваща се. Разбрала съм, че декември е капризен месец и за да му се насладиш истински трябва да имаш правилна нагласа. Опитвам се да я задавам.

- Какво го прави толкова капризен?

- Едното са равносметките, с които започнах. Независимо дали са на хартия или витаят във въздуха, дойде ли декември започват да тежат. От друга страна е самото усещане за време, което си отива, още една година, която си оставил зад гърба си без нищо много специално или голямо да се е случило.

Допреди няколко години аз самата не харесвах декември, с всичките му приказки, топлина и уют, които надничат от улици, списания, телевизия. Не можех да се припозная в магията на празниците, да открия какво му е по-специалното на това време от годината.

Открих го съвсем случайно, даже на инат малко, когато една вечер, сама у дома, реших да изброя на един лист какво (ми) носи декември, с какво го свързвам. Без да искам, списъкът се превърна в едно писмо до декември, което обърна нова страница в живота ми. Може би най-красивият текст, който съм писала.

- В тази връзка знам, че посрещаш декември по един много специален начин всяка година? Ще ни разкажеш ли повече...

- Вярвам в правилото, че хубавите хора водят със себе си други хубави хора. Хубав в смисъла на щастлив, топъл човек. Така, преди три години, с моя приятел решихме да съберем по-широк кръг приятели на коледни чайове, домашни сладки, греяно вино, настолни игри и хубава музика у дома. Датата - първи декември, идеята - да посрещнем заедно зимата, докато to do списъците ни не са ни превзели.

Получи се едно много мило събитие, което решихме да стане традиция. Миналата година го посрещнахме в бар "Da Da" (като Да на декември), като поканихме едни прекрасни млади хора, Ния и Явор, които пеят и свирят. Заедно със събирането поставих началото и на една лична инициатива с картички, посветени на декември и вдъхновени от текста. Тази година пак сме в "Da Da", пак с Ния и Явор, а събитието се казва - "Hello, it’s December", защото тази песен сякаш е навсякъде.

- Коледните ти картички са повече от прекрасни и специални, но и много различни от тези, които се предлагат навсякъде по пазара. Как се роди идеята за тях?

- Научих се да изпращам картички по старомодния начин, докато учех в Полша. Има огромен чар в това да харесаш правилната картичка, да я купиш, да я надпишеш, да се разходиш до пощата и да стискаш палци да стигне до получателя си в приемлив срок. Наред с внимание, показваш, че си отделил време, а днес всеки много си пази времето.

Най-хубавото тук е правилото на Мечо Пух - колкото повече картички изпращаш, толкова повече получаваш. Покрай романтизма на картичките, аз разбира се търся такива, които разказват истории. А за зимата няма много. Така се свързах с 4 момичета, които рисуват прекрасно и самите те са истински феи, изпратих им моя текст за декември и останалото беше 25 много лични картички, всяка със свое послание, вдъхновено от и посветено на декември.

- Коя е любимата ти картичка като картина и послание?

- Нямам любима, но имам две много сантиментални. Едната е на нашето куче (усмихва се, бел.ред.), а другата е "Декември е време за най-близките ти хора". Идеята за нея се роди от моя приятел, а после Ани я пресъздаде чудесно. Представлява купчина книги, бележник, затворен лаптоп и върху тях една малка елхичка.

Разговорът с Мария продължава след снимките.

- Продължавам да те връщам назад във времето към първите ти творчески проекти. Стартира преди доста години с блог, написа и издаде след това книга. Разкажи ни ти за началото на този извор на вдъхновение.

- Стана много случайно и във време, когато малко хора знаеха какво е това блог - лятото на 2006 година. Помогна ми мой приятел, който също до днес списва свой блог и освен че пише, снима прекрасно - Иван Ралчев. Започнах го на шега, без ясна идея какво ще го правя. Нямаше цел, посока, план. Просто блог. При все, че никога не съм обичала да пиша...

- Към днешна дата блогът ти "Разпилени парченца" е доста популярен в социалните мрежи. Как му измисли името и какво послание носи?

- В началото блогът се казваше "Галерия на усмивките" - събирателно място за красиви и весели спомени. Отиваше му при все, че го стартирах лятото и нямах навършени 19. После.... после името му оттесня. Осъзнах, че съм пораснала, (казва, че няма да използва думата "тъга" и се усмихва тихо, бел.ред.) и съм се отдалечила от онова усещане за живот в розово. Така се роди "Разпилени парченца" - защото всички сме сбор от парченца щастие, уроци, срещи и през целия си живот се опитваме да се съберем. Поне така го усещам аз.

- В момента ти кои парченца вече си събрала и кое добави тази година към себе си?

- С всяка изминала година се усещам все по-събрана и по-осъзнато си избирам битките, имам по-голям фокус. Развила съм истинска ревност към личното си пространство, което също ми помага. Тази година добавих и една много изискваща работа, но и работа, за която подсъзнателно цял живот съм се подготвяла.

- А къде се разпиляваш?

- Разпилявам се между работата ми и личния живот – приятелят ми, кучето, семейството. Уикендите се опитвам да се оттърся от шума и задачите и гледам да ги прекарвам тихо, у дома. Отделила съм си по два часа събота и неделя, задължително между 10 и 12, които са само за мен и за нещата, които ми доставят истински кеф, като това да седна с любима книга и да се загубя в нея. Без напрежение, че крада време от нещо друго, по-важно. Това си е тотален кеф на душата в оригинал.

- Пак ще те върна назад в годините. От любопитството се роди блога, а от блога се роди и първата ти книга. Разкажи ми за нея.

- Книгата се казва "Малко той, малко аз, малко ние". "Малко", защото събира парченца любовни истории, които по една или друга причина не са се разгръщали на 100%. Ако искаш, може да ги наречеш почти любовни истории. Книгата събра не най-добрите, а най-личните, най-важните за мен текстове от първите пет години на блога.

- В тази връзка наричаш ли себе си писател и творец под друга форма?

- Конкретно писател не. Но пък бих се нарекла смел човек. Правя нещата, които ми харесват и имат смисъл за мен. Без да мисля това поезия ли е или не, ще остави ли следи в литературата, как ще я приемат хората, как ще реагират близките ми, или дори ако искаш "главните герои" (усмихва се, бел.ред.). Не съм си задавала тези въпроси.

Започнах я, както започнах блога - за себе си. Никога не съм писала с цел да бъда четена, а само в търсене на едно лично мое си местенце. Точка, в която аз се събирам. И най-добрата машина на времето, която познавам.

- Какво предстои като следваща стъпка в развитието на блога "Разпилени парченца"? Да очакваме ли и следваща книга?

- Много искам догодина да събера новите си текстове и да издам продължение. В блога пиша все по-рядко, което понякога ми тежи, но към момента основният ми фокус е друг. Допреди няколко години Мария беше блогът преди всичко останало. Сега Мария е работата, кучетото и момчето до Мария.

- Ще използвам твоите думи "Мария е работата", за да те питам с какво се занимаваш в момента?

- И скачаме в съвсем друга тема (смее се с глас, бел.ред.). Работя като Директор маркетинг и търговия в една от най-успешните български компании - "Уолтопия". Харесва ми, че ме предизвиква всеки ден да излизам извън зоната си на комфорт, да чета, да разпитвам, да се уча и да се чувствам полезна. Една пълна въртележка с много уроци. Това е и най-големият ми стимул.

- Остава ли ти време да си поемаш дъх от работното торнадо и да имаш свое хоби?

- Искам да ми остава повече, но от друга страна това са годините, в които трябва да се изцеждаме като лимончета. За да ни е леко после. Опитвам се да навляза в любителската фотография, но засега още съвсем повърхностно докосвам темата.

Тя, като писането, е самотно занимание, което би ми позволило повече време със себе си. Харесвам я, защото с лекота разказва истории и предава емоции.

- Правиш толкова много интересни неща, но и в толкова различни посоки. Коя всъщност е голямата ти страст?

- Ох (замисля се, бел.ред.). Писането ми е голяма страст, но вдъхновяването ми е по-голяма. Много обичам да вдъхвам кураж, смелост и да давам съвети. Имам силно развита интуиция, която много ми подсказва. 

- Ако трябва да дадеш на себе си един съвет като най-добър приятел, какъв ще бъде той?

- Да следвам собствените си съвети (смее се, бел.ред.). Нали знаеш как е - все едно си изчел всички книги с рецепти за правилно/грешно, но нещо те спира да ги следваш. Т.е. следваш ги, но с променлив успех. По-голямо постояннство и търпение са нещата, които всяка година присъстват в моя wish list. По-голяма самодисциплина. Защото за мен успешните хора са тези, които следват принципите си. Идеята е да си по-силен от моментни залитания.

- Ако можеш да се опишеш със стихотворение, книга или дори цитат от твоята книга, как точно ще звучиш?

- Хайде да съм героиня от книга? Лятото прочетох една книга, която незаслужено отлагах дълго време - "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд. Главната героиня - Дагни Тагарт, изключително много ми допада като личност. Човек с много ясна преценка за нещата, човек на действието, човек, който не обича да се извинява и следва желанията на сърцето си без да търси или чака одобрение от средата.

Няма нужда някой да й дава посока, сама си я задава. Така че, ако мога да си избера на кой да приличам, бих искала да приличам на нея и да взема каквото не ми достига.

- В духа на празниците какъв подарък би пожелала за себе си?

- Мъжът до мен ме направи ужасно практична. Ако преди можех да си запълня къщата с всякакви красиви неща, но без функционална стойност, сега вече не го правя. Сега си мечтая за "работна станция" у дома. Бяло бюро с един iMac, примерно. Обичам да имам свой кът, който не се променя.

Повечето хора биха казали, че това е много старомодно и ограничава свободата ти. А аз така дишам по-леко. Ако излезем от материалното, за себе си желая година на още повече уроци и година, която ясно да ми даде знак, че се движа в правилната посока. Здравето и хармонията в и около нас, са задължителни, разбира се, защото без тях нищо няма смисъл.

- И за завършек на нашия разговор, за теб декември най-много е...

- Вселена!

- Благодаря ти за топлия и уютен разговор! Успех от мен!

- Благодаря ти! Успех и на теб!

Повече за Мария може да прочетете на Facebook.com/razpileni.parchenca, откъдето да си поръчате от прекрасните Коледни картички или книгата "Малко той, малко аз, малко ние".

Cъбития

Мисъл на деня