изкуство

High View Inspiration: Жива Вълна с Весела Ангелова

Като всички хубави неща, които се зараждат спонтанно, така се появи и рубриката High View Inspiration. Място, в което ще ви срещам с личности, които превръщат вдъхновението си в ежедневие и го предават по един изключителен начин в творчеството си.

На дъното на всеки океан се крият най-ценните и екзотични съкровища. И само вълната е способна да ги открадне и да ни ги покаже. Такова усещане в собственото ти тяло оставя танцовата практика Жива вълна. А нейната създателка Весела Ангелова е една ритмична компилация от смелост и женственост и щипка лудост за разкош.

За мечтите, които са далеч от нас на хиляди километри само в главата ни, а всъщност са на една крачка разстояние; за отговорностите в живота и най-вече отговорността сами да си създаваме удоволствие; и изобщо за цветовете на живота, които се сменят като цветовете на дъгата – в разговора ни с Веси по-долу.

- Здравей, Веси. Преди да ми разкажеш как историята на Жива Вълна се преплете с твоята лична, би ли представила на читателите какво точно представлява тази практика?

- Жива вълна е свободен танц в своята основа, като целта е да събуди жизнената енергия на човек, така че той да се чувства пълноценен. В ежедневието си често се затрупваме с повече очаквания и отговорности и тялото ни страда от това. А в нас живеят много други аспекти - наслаждението от живота, страстта и огъня, желанията.

Понякога сме абсолютно незаземени, защото всичко ни се е вдигнало в горната част на тялото, в ума и цялата енергия вилнее само там. Буквално раменете понякога са ни сковани, защото трупаме на плещите си концепции, стратегии, анализи. А танцът ти дава лекота по лек, забавен и непретенциозен начин.

Жива вълна се провежда в две части по седем ритъма всяка. Първата част е да събудиш енергията в тялото си, а втората е по-провокативна – да опиташ да извадиш още малко мъдрост от това тяло по предварително зададена тема.

- От дълбините на кой океан изплува Жива вълна?

- Тя се случи буквално вкъщи, в хола. Изобрети се от само себе си. Бях провокирана от желанието, че искам да се занимавам с нещо, което обичам и искам да дам нещо на света. Дълги години се занимавах с реклама. Бях създала една малка рекламна агенция. Имаше един период, в който много добре се развиваше и после покрай кризата намаля работата.

След това забременях с второто си дете, останах по-дълго вкъщи и започнах да работя от там. И така се случи, че в един момент, докато бях в майчинство, много усилено започнах да търся нещо ново, с което да се захвана, което да ми носи истинско удовлетворение и да оставя нещо смислено след себе си.

- Знам, че синът ти е бил провокация да се замислиш също в промяна на посоката...

- Да, така е. Един ден, докато разхождахме бебето в парка със сина ми, който тогава беше на шест години и половина, той ме попита защо съм толкова умислена. На моя отговор, че се чудя какво да правя и вече не ми се занимава с реклама, последваха едни много естествени въпроси от негова страна: "Мамо, какво обичаш да правиш най-много? – Да танцувам. А тогава защо не го правиш?"

И след този въпрос много сериозно започнах да обмислям живота си. Защото какво да отговориш на шест годишното си дете, което уча да следва мечтите си, а не му давам този пример. Но и аз самата вече бях готова да поема този риск.

Той и за много други неща ме е провокирал. Например да имаме второ дете поради неговото настояване да си има "тресниче" (сестриче).

- Ти си носиш страстта към танците или я придоби през годините?

- Аз винаги съм танцувала. Най-вече за удоволствие. Ходила съм през годините на модерни танци, салса, фламенко, учила съм спортни танци. Но така и не успях да се превърна в професионална танцьорка в нито един от тези стилове.

- Как стигна тогава до концепцията на Жива Вълна като вид танц?

- Обединих различни източници, които ме докосваха. Жива Вълна е практика, която сама съм създала като концепция. Първо се вдъхнових от Динамичната медитация на Ошо, където видях че медитацията не е задължително да бъде в седнало положение, а може да се води в движение.

Това ме провокира да се замисля, че не съм само аз лудата, на която ѝ е по-удобно да медитира в движение. Освен това, преди 10 години се запознах с подобна танцова практика, "5-те ритъма", метод на една американка. Това е танцова терапия, която много силно ме докосна. Тогава исках да се обуча на този метод и да го преподавам тук. Но е изключително скъпо обучението, обикаляш по цял свят в различни класове, изискванията като цяло бяха много високи. А моят стандарт на този етап не го позволяваше - нито финансово, нито заради децата и времето, което се изискваше да прекарам в пътуване.

Всичко това накуп ме провокира да създам нещо свое, защото това мога да си го позволя. Отделно исках да се занимавам с хора, да им помагам по пътя към личностното им развитие и знаех, че някак си мога да го преплета в танц.

Разговорът с Весела продължава след снимките.

- Много уважение към смелостта ти! Чудесен пример си как човек може да е в задънена улица и да направи истински пробив точно в този момент, защото не се е отказал!

- (смее се, бел.ред.) Не е толкова героично. Всичко се случи стъпка по стъпка. Аз още известно време се занимавах с рекламни проекти за различни клиенти, докато танците се случваха бавно и постепенно.

- Как измисли програмата за първия си танц – идея, ритми, музика?

- Беше много дълъг процес. В свободното време, докато детето спи, аз разпръсквах бели листи навсякъде по пода в хола и танцувах. След това пишех концепции. Просто се оставих танцът да ми подскаже и пишех. Сега си спомням как имахме една малка пукнатина в прозореца и като минаваше следобед светлината през нея, образуваше дъга от 7 цвята. Не знам дали това е била причината, но за мен е символ и си ме води по пътя. Случи се толкова естествено.

- А първата ти група? Как ги събра? Къде ги намери? Къде ги заведе да танцувате?

- Ти си правиш едни планове, а то накрая се случва по коренно различен начин. Виждах как тези и тези от моите приятели ще дойдат и ще танцуваме, но на практика никога не се получава точно с тези хора. Все още имам доста приятели, които за три години и половина все още не са пробвали Жива вълна.

В крайна сметка се получи с правилните хора в една много мъничка зала, направо си беше стая, и там танцувахме дори в първите 2-3 месеца. Да събереш група е като да правиш снежна топка – една част се залепя към ядрото, друга пада по малко. Това е много дълъг процес. Не е толкова лесно да събереш група, особено когато си номад и нямаш собствена зала.

- А искаш ли да имаш вече собствена зала?

- О да! Аз съм я видяла дори в мечтите си. Имам карта на мечтите и на нея има снимка как искам да изглежда тази зала. Представям си я като от Flash Dance – голямо пространство, с висок таван, може да е в стара фабрика (усмихва се, бел.ред.).

- Кои бяха най-големите ти трудности докато овладееш вълната?

- Да отидеш и да няма никой. Поне 10 пъти ми се е случвало. И беше гадно.

- Къде се крие източникът на вътрешната ти сила да не се отказваш, въпреки липсата на хора и още други пречки по пътя като недостатъчно време за малките ти деца, търсене постоянно на нови зали?

- О, много пъти съм си мислила да се откажа. Много е трудно да се занимаваш с нещо толкова абстрактно и да си едновременно здраво стъпил на земята. Да бъдеш реалист, че раницата на твоя ученик струва 100 лева примерно и ти трябва да ги изкараш по някакъв начин. Имам случаи, в които си казвам "Днес са ми последните танци" и след самата практика винаги се случва няколко човека да дойдат при мен и да ми кажат, че е било вълшебно и им е било много полезно. И в тези моменти знам, че си струва усилията.

- Какви хора посещават Жива вълна най-често?

- Идват предимно активни хора. Започнаха и повече мъже да посещават танците. Дори имам вече двама ученика (бъдещи водещи), които са мъже.

- А кога се появи вътрешният порив да предаваш идеята за Жива вълна и на други хора?

- Вече 26 човека са завършили тренинга и част от тях водят Жива вълна. Аз започнах да обучавам хора още на 7-мия-8-мия месец от старта. Хората сами започнаха да питат и да искат да се занимават в тази посока. Имаме вече хора от Варна, Пловдив, Хасково, Велико Търново, а има една дама, която дори е в Аржентина.

Ставаме все по-големи, имаме си група и си споделяме музика. Няколко месеца след обучението им помагам да си разписват текста на темата, как да подбират музиката за ритмите.

- Замисляла ли си се да разпространиш тази концепция и в чужбина?

- О да! Много искам. Искам чрез Жива вълна в света да се чува и да се говори с хубаво за България. Доста хора около мен вече ми казват, че ще имам голям успех навън. Но вярвам, че и това ще се случи, естествено когато му е времето.

- Какво те вдъхновява да измислиш нова тема за една танцова практика?

- Интуитивно се случва... Винаги е нещо, което мен ме вълнува и за да съм отдадена и полезна на хората на дадена сесия, трябва да съм истинска. Понякога заимствам идеи и теми от други семинари, на които присъствам като участник. Всички упражнения са на база ролеви игри - просто ги превръщам в танц. А може и по поръчка - да се разработи тема, която даден екип на някоя компания иска – например отговорност, емпатия, доверие, прокативност, синергия и т.н.

- Каква ти е мечтата, свързана с Жива вълна.

- Мечтата ми е Жива вълна да се случва на много места по света, поне 10-15 извън България. Да има един основен център-майка в България, в който освен да танцуваме редовно и да се обучават нови хора фасилитатори, искам да каня и външни преподаватели по танци и всякакви практики, свързани с движение и повече осъзнатост. Също много искам да предлагам практиката на корпоративни клиенти, за техни тийм билдинги или фирмени обучения. Много са полезни за един екип.

- Разкажи повече за 7-те ритми в танца и какво послание носят на танцуващия?

- В първия ритъм се заземяваме. Да стъпиш здраво на земята. Във втория ритъм си припомняме, че в този живот има удоволствие и наслада и не всичко е само hard working. В третия пък си припомняме, че трябва да полагаме волеви усилия, за да вземем в ръце желанията си.

В четвъртия ритъм разтваряме сърцето, крилете. (разперва широко ръце с усмивка, бел.ред.). Това все пак е дома на смелостта и свободата. В петия ритъм изразяваме собствената си автентичност. Да ни чуе света. В шестия добавяме една щипка въображение и интуция. А в седмия просто се отпускаме и се оставяме на божественото да ни води, защото не всичко зависи само от нас.

- Имаш ли любим ритъм от седемте?

- Без да се колебая веднага казвам 5-ти ритъм. Това е дивият, необузданият, хаотичният ритъм. Хубаво е, че човек има възможността да си вземе от всички ритми и си тръгва малко по-цветен, по-шарен.

- От толкова много музика, която слушаш, имаш ли си любима песен?

- Имам много любими. Но например като правя различни конпилации, изведнъж се усещам, че често слагам едно и също парче, което в определен момент ми е много на сърце. Сега това, което ми изниква е Feeling Good на Michael Buble. Използвам го в 6-ти ритъм. Това е ритъмът, в който се стремим да провокираме въображението си, игривостта в нас, детската закачливост.

- Нямам търпение да ми разкажеш повече за новия си проект, който стартира в началото на месеца (октомври, бел.ред.)...

- Новият ми проект се казва "Седем степени по скалата на щастието". Това е програма от седем отделни танцови сесии, по време на които фокусираме вниманието си в 7 различни аспекта от нас. Прогамата цели да разбуди вътрешни процеси в нас, които да ни донесат повече съзнателност, радост и благополучие в живота.

Програмата е изградена от седем базисно важни теми (например Изборът кой съм, какъв съм, Визията – какво искам от живота, Заедността – как общувам, как се свързвам със света и т.н.) Проектът е подходящ за всеки съвременен човек, който препуска в забързания си ден, изпълнява няколко житейски роли едновременно и търси все пак начин да бъде себе си и да се забавлява по свой начин.

Програмата стартира на 1 октомври, ще се проведе в рамките на седем четвъртъка, като следващата сесия е на 22.10. от 19.00 ч. в зала "Ерато" на бул. Витоша 164. Седемте теми (танцови сесии) могат да се танцуват и независимо от това дали човек е бил на предишната.

- Подкрепя ли те семейството ти в твоите начинания?

- Много ме подкрепят. Наскоро навърших 40 години и мога да кажа, че съм много щастлива да имам точно това семейство. Благодарна съм на мъжа ми, че издържа всичките ми шантави идеи и приема, че посвещавам енергията и времето си на такива абстрактни неща, които невинаги са доходоносни. Синът ми абсолютно ме подкрепя, както споменахме по-горе, а дъщеря ми е супер вдъхновена от това, което правя.

- А танцувате ли четиримата заедно?

- Да, правим си дискотеки вкъщи. Мъжът ми освен това е талантлив певец, синът ми свири на китара, а ние с малката танцуваме. Много е весело.

- Какво друго пали страстта ти, освен танците?

- Обичам да пътувам. Също така тази година се качих за първи път на сърф и беше уникално преживяване. Това определено е една нова страст за мен.

- Хаха, сърфът пак е да бъдеш на една друга вълна! А какво е посланието ти към хората, които още се чудят дали да направят първата крачка към мечтите си?

- Човек трябва да опита. Крачката към новото винаги отваря врати. Дори нищо да не стане, огромна промяна се случва с теб самия. Огромна наистина. Аз въобще не съм знаела как ще се случи танцовата практика. В един момент просто спрях да си задавам въпроса Как? и започнах да го правя.

Вселената наистина ни подкрепя, когато действаме. Изобщо не съм извънземен човек. Дори понякога се чудя: Това всичко на мен ли се случва? Това по принцип се случва само на хората от списанията (избухва в смях, бел.ред.).

- Вече и ти си като тези хора след нашето интервю...

- Да, това осъзнах току що. От всички тези хора, които гледаме и четем за тях в медиите, със сигурност има какво да вземем. Те определено много са работили, за да стигнат до тук.

- Какво символизира числото 7 за теб?

- Дъга.

- Пожелавам ти да вдъхновяваш още много хора по цял свят с твоите танци!

- Благодаря!

Повече за творчеството на Весела: Facebook.com и Livewave.info

Предстоящи събития

Мисъл на деня