изкуство

Изгубеното pin-up изкуство или как рекламата стана секси

Снимка: thecuriousraven.net

Тя е малко неприлична, но никога гола. Тя е еротична, но не толкова, че да не можете да я покажете на малкия си племенник или старомодна майка. Това е американската сладурана, създадена да печели сърцата на мъжете в цялата страна. Това е pin-up момичето.

Ще я познаете веднага щом я видите: розови страни, перфектни къдрици, тяло с формата на пясъчен часовник и съблазнително бельо. Тя работи и е независима, но често е изобразена и в типичното си секси женско ежедневие.

Pin-up изкуството води началото си от 19 век заедо със създаването на велосипеда и началото на неговата употреба от жените, но се популяризира най-много по време на двете световни войни. Тогава американският президент Уудроу Уилсън сформира Дивизия за изобразителна публичност, която да вдъхне патриотизъм на американските войски и да ги инспирира да се бият.

Някои от емблематичните слогани на този вид плакати, които обикновено са изобразявали красиви жени в секси военни униформи, пропагандират: "Ех, иска ми се да съм мъж. Така бих се включила в армията." или "Бъди мъж и го направи."

През 20-те години на 20 век, когато всички мъже са били на война, жените вкусват свободата и не могат да и се наситят. Ерата на джаза допринася за тази игрива фриволност с по-късите си поли, повечето незаконен алкохол, късата къдрава коса и повишения бунтарски дух. Така творците на pin-up започват да изобразяват и момичетата с все по-оскъдно облекло.

Втората световна война отбелязва пиков момент в развитието на pin-up изкуството. По това време то е внимателно замислено да промотира морал като показва събирателния образ на американската любима, която чака своя войник. С други думи момичето, за което си струва да се биеш.

През 50-те години на миналия век хората осъзнават, че всъщност сексът продава. Така много бързо еротичната тактика, използвана от правителството за пропаганда на войната, обхваща цялата рекламна индустрия.

През 1953 г. Хю Хефнер започва да издава списание Playboy, като използва pin-up изкуството за своя муза, въпреки че е сигурен, че бъдещето на женския образ е във фотографията.

Точно когато поп културата губи интерес към pin-up изкуството, Чарлз Мартинет започва да го колекционира. Така през 80-те той събира колекция от около 4300 изображения, за които така и не организира изложба приживе.

Pin-up изкуството се възражда отново благодарение на тематична изложба, осъществена от Луис Мейзъл през 1982 г. и по-късно през 1996 г. публикацията "Великият американски pin-up".

Мартинет умира през 2008 г., но неговата колекция се предава на аукционна къща в Далас. Отнема и 12 аукциона и 4 години да продаде най-голямата колекция на pin-up изкуство в света. Оттогава насам pin-up изкуството отново е свободно да съществува по предназначение – където може да бъде закачено (pin-up всъщност произлиза от английската дума за "закачам на стена").

Снимка: pixabay.com

Cъбития

Мисъл на деня