изкуство

Мартин Джачков: Един портрет е един цял живот

Мартин Джачков

Мартин Джачков завършва клас за пластични изкуства в Монпелие и Академията за изящни изкуства в Париж през 2013 година със специалност "Портретура" в известното ателие Barré et Deacon. В момента живее и работи във френската столица.

Мартин има три самостоятелни големи изложби в Париж като фигуративен художник и портретист. Всяка година има около десет участия в салони и експозиции. Излагал е свои творби в "Челси хол" в Лондон, БРАФА, "Барселона арт прайз" и почти на всички големи салони за изкуство в Европа.

Неговата колекция от портрети включва освен различни т.нар. "Серии портрети", също така портретите на Рудолф Нуриев - експозиран в Опера Гарние в Париж, Графиня Луиза Казати, Пеги Гугенхайм, Сталин, Мария Калас, Гала Дали и други.

"Щастлив съм, че имам клиенти, които са интернационални големи и малки колекционери от Америка, Япония, Бейрут, Франция и Русия. Те са с големи познания в живописта и прецизно и взискателно търсят разширяване на колекциите си. Считат моя артистичен свят като необикновен, особен и нетипичен, което привлича тяхното внимание и желание да включат мои творби в колекциите си", споделя Мартин.

Ето какво сподели Мартин Джачков пред HighViewArt.com

- Колаж, портрет, фотография - как съчетаваш тези три визуални жанра?

- Аз съм чист класик и портретист и след моето завършване на ателие Barré et Deacon разбрах, че това ще бъде същността на целия ми артистичен свят. Това е обединителната точка, а различните техники са просто начин, по който се изразявам.

Основата на всичко остава изящното творчество, рисунката, но на всяка цена. Има все още общоприети неписани правила, като например, че акрилът е по-нестойностна картина от тази, нарисувана с масло, или че колажът е по-малко благородна форма на изкуство, отколкото рисунката. Тези схващания са невалидни и безсмислени в модерния артистичен свят, на който считам, че принадлежа.

Изразявам се във (чрез) всякаква форма, която може да покаже най-точно на очите това, което виждам с душата си.

- Кое изразява същността ти на артист?

- Аз съм художник на инстинкта. За мен инстинктът е съставен от една несъзнателна перфектност и моите картини живеят съзнателно неперфектни. Това е една борба със страстта, която обсебва един художник в момента на създаване. Трудно е да не консумираш тази страст, а само да я оставиш да премине през душата и тялото и да я запечаташ на платното без да се изгубиш в нея.

Всяко докосване с четката носи своето изменение, всеки цвят - своето решение.

Моите картини са една кожа, върху която не се броят раните, белезите и пукнатините. Те съставят тайно тяхната красота, те формират несъзнателното.

Рисуването има сладък вкус, но е също и едно перманентно страдание. Докато рисувам водя война. Удоволствието е "преди", в превъзбудата от новата идея и най-вече "след", когато съм сигурен, че картината е свършена…

Всъщност тя не е никога свършена, защото не се знае кога е перфектният край, може само да я изоставя щом почувствам чувството на задоволство, на точност, и когато накрая тя ме гледа и може да се усети вече нейното реално присъствие. Присъствието е важно, тъй като мисля, че един художник е винаги сам.

Сам срещу платното, сам в мислите си, чувствата си и сам в действията си, които трябва сам да осъзнае след като ги завърши. Щом човекът е сам той изпада в един вид лудост. И вярвам, че един сам човек е луд, защото нищо не го спира.

Моята същност е това, истината! Рисувам истината, такава каквато я търся, разбирам, виждам или усещам, защото един портрет е един цял живот, а в един живот има винаги нещо, което ни води, някакъв недостатък, страст. Порок, амбиция, нещо, което без да искаме предопределя нашите решения, избори, което ни кара да печелим, да губим, да страдаме и да сме щастливи.

Аз търся това нещо при всеки мой проект, и го търся независимо от вида му, дали ще е нещо благородно или срамно, нещо красиво или грозно. Аз го търся, за да го нарисувам в най-истинския му вид и форма. Това е моята същност на артист.

- Какво влияние може да усетим в творбите ти?

- Разбира се на френското изкуство и култура, тъй като получих моето художествено образование в Париж, тук се формирах като артист, но и влиянието на моя български дух, възприятия и манталитет.

Познавайки живота на артисти и личности като Рудолф Нуриев и Гала Дали, Серж Диагилев и други, които съм нарисувал. Мисля, че тази наша славянска душа оставя ярък отпечатък и влияние в творчеството, независимо къде се намира.

- На кого се възхищаваш?

- На Тициано, Веласкес, Бернар Бюфе.

- Опиши стила си с три думи?

- Поетичен, Истински и Омагьосан!

- Твоята вечна муза е...

- Новото! Защото имам вечното притеснение да не се повторя или да започна отново същата картина.

- През второто десетилетие на XXI век каква трябва да е мисията на изкуството? 

- Да буди човешкия дух, интелект и сетива. Да обогатява и облагородява съзнанието ни и да търси по-надалече от реалността, за да преминем в друг етап на еволюция.

- Изкуството за самото изкуство или изкуството като бързооборотна стока - как решаваш тези делима?

- Лесно! Ще си позволя да цитирам Лили Иванова, която изключително уважавам и обичам като един от най големите български артисти. Тя казва по този въпрос следното: "Ако на едно бунище хвърлите един брилянт, нещо скъпоценно, на хората може да им отнеме много време да се ровят в боклуците, но щом стигнат до него, те ще го извадят и ще го запазят". Мисля, че тези думи казват всичко.

- Кога да очакваме твоя изложба в България?

- Много, много скоро!

Вълнувам се вече цяла година, тъй като реших след години творческа работа в Париж да се покажа и на българската публика. Бих желал да направя забележително представяне, с което да допринеса за културния живот в нашата страна.

Подготовката е сериозна, мисля че ще бъде и успешна. Ако е успешна, се надявам моите колеги - български артисти, които се развиват и работят по света, да се вдъхновят и да представят своите успехи и своите артистични светове на българската публика.

Въпреки целенасочената политика на антикултура от страна на управляващите в нашата държава, българската публика оценява и желае да бъде чат от голямата, модерна, артистична сцена.

При всички случаи моята експозиция ще бъде представена на същото ниво, както в Париж и Лондон, всички български колекционери и почитатели на изкуството са поканени.

Профилът на Мартин Джачков в "Инстаграм". 

Селестен

Cъбития

Мисъл на деня