изкуство

Най-великите литературни обяснения в любов

Обяснението в любов е изкуство, което малко хора владеят - рядко човек може да облече напора на чувствата в точните думи. В литературата обаче съществуват брилянтни моменти, в които изреченията трептят в пълен резонанс с причудливите движения на сърцето.

Ето кои са 12 от най-великите обяснения в любов в книгите:

1. Играчът на рулетка към Полина

"Сега всичко у мен е спряло. Вие сама знаете какво ме е погълнало. Нито една човешка мисъл няма в главата ми. Аз отдавна вече не знам какво става по света, нито в Русия, нито тук. Минах през Дрезден и не помня какъв беше Дрезден. Понеже нямам никаква надежда и във вашите очи съм нула, затуй говоря направо: навред аз виждам само вас, а останалото ми е безразлично. За какво и как ви обичам - не знам. Знаете ли, че вие може би съвсем не сте хубава? Представете си, аз дори не знам хубава ли сте вие, или не. Вашето сърце навярно не е добро; умът ви е неблагороден; това е много възможно. Гневите се? Какво ме интересува вашият гняв? Знаете ли вие едно невероятно нещо: аз ви обичам всеки ден все повече, а това е почти невъзможно!"

Ф.М. Достоевски, "Играчът на рулетка"

2. Никол в писмо към Дик Дайвър

"Когато ви видях за първи път във вашата униформа, си помислих - колко е красив. След това си помислих je mТen fiche* на френски и на немски. И вие си помислихте, че аз съм хубава, но това ми се е случвало и по-рано и дълго време трябваше да го понасям. Ако дойдете тук отново с това долно и престъпно отношение, което няма нищо общо с изискванията, на които са ме учили, че един джентълмен трябва да отговаря, бог да ви е на помощ. Все пак вие изглеждате по-спокоен от другите, целият мекичък като голям котарак".

*Не ме е грижа

Скот Фицджералд, "Нежна е нощта"

3. Рет Бътлър към Скарлет О'Хара

"- Дали си се досещала някога, че изпитвах към теб най-силната любов, която мъж може да изпитва към жена? Че те обичах дълги години, преди най-после да те имам? През войната често заминавах и се мъчех да те забравя, но не можех и винаги бивах принуден да се върна. След войната пренебрегнах опасността, че мога да бъда арестуван, и дойдох само за да открия теб. Толкова влюбен бях, че ако Франк Кенеди не бе срещнал смъртта си тогава, сигурно щях аз да го убия. Обичах те, но не можех да допусна да го узнаеш. Защото ти си жестока към тези, които те обичат, Скарлет. Ти приемаш любовта им и я размахваш като бич над главите им."

Маргарет Мичъл, "Отнесени от вихъра"

4. Флорентино Ариса към Фермина Даса

"...Капитанът се обърна към Фермина Даса и видя по клепките й първите искрици зимен скреж. После погледна Флорентино Ариса, усети непоклатимото му самообладание, неустрашимата му любов и го заля закъснялото прозрение, че животът е по-безкраен от смъртта.
- И докога смятате, че ще можем да продължаваме това дяволско отиване и връщане? - попита той.
Флорентино Ариса имаше готов отговор отпреди петдесет и три години, седем месеца и единадесет дни заедно с нощите им.
- Цял живот - отвърна той."

Габриел Гарсия Маркес, "Любов по време на холера"

5. Отец Ередия и Фани Хорн

" - Не се безпокойте - каза Фани сухо. - Той бълнува и не разбира нищо. Той ще умре. Та какво искахте да кажете? - попита тя.
- Аз ви обичам, сеньора. Макар че на дело нашите отношения няма да се изменят. Исках да знаете само това.
Луд ли беше? Фани го погледна изумена. Красивото му лице на светия и езически бог беше смирено наведено. Очите му гледаха кротко. Гласът му бе прозвучал с някаква неподражаема копринена мекота. О, подлец! Та нима това беше неговото същинско лице, неговият поглед, неговият глас? Какво се криеше зад тази фалшива овча смиреност, зад тази маска?"

Димитър Димов, "Осъдени души"

6. Ана Каренина към Вронски

"Вратарят държеше входната врата. Ана Аркадиевна откачваше с малката си сръчна ръка дантелите на ръкава от копчето на шубката си и навела глава, слушаше с възхищение какво й казва Вронски, който я изпращаше.
- Вие не казахте нищо; да предположим, че не искам нищо - каза той, - но вие знаете, че на мен ми трябва не приятелство, за мен има само едно щастие в живота, тая дума, която вие толкова не обичате - да, любов.
- Любов. - повтори тя бавно, с някакъв вътрешен глас, и изведнъж, в същия миг, когато откачи дантелите, прибави: - Аз не обичам тая дума тъкмо защото за мене тя значи много нещо, много повече, отколкото можете да разберете - и го погледна в лицето. - Довиждане!"

Лев Толстой, "Ана Каренина"

7. Към Хелен

"Взех ръката й. Кожата й беше много загоряла, на слънцето му стигаха и два дни за това, а така очите й изглеждаха по-светли.
- Обичам те много - казах аз. - Обичам теб и този миг, и лятото, което ще отмине, и този пейзаж, и раздялата, и за първи път през живота си самия мен, защото целият съм твое огледало, отразявам те и така двойно те притежавам. Благословена да е тази вечер и този час!"

Ерих Мария Ремарк, "Нощ в Лисабон"

8. Хумберт Хумберт за Лолита

"По такъв начин нито ти, нито аз ще бъдем вече живи по времето, когато читателят ще разтвори тази книга. Докато обаче още кръвта тече в пишещата ми ръка, ти си оставаш също толкова неотделима като мен частица от благословената световна материя и аз мога да общувам с теб, макар да съм в Ню Йорк, а ти в Аляска. Бъди вярна на своя Дик. Не позволявай на други мъже да те докосват. Не разговаряй с непознати. Надявам се, че ще обичаш своето дете. Надявам се, че ще бъде момченце. Надявам се, че мъжът ти винаги ще се отнася добре към теб, защото в противен случай призракът ми ще го връхлети като черен пушек, като обезумял гигант и ще го разкъса са парчета, нерв по нерв. И не съжалявай К.К. Възникна избор между него и Х.Х., исках Х.Х. да устиска два месеца повече, за да те остави да живееш в съзнанието на бъдните поколения. Говоря за турове и за ангели, за тайната на силната пигментация, за предсказанието в сонета, за спасението и за изкуството. И това е единственото безсмъртие, което можем да споделим с теб, моя Лолита."

Владимир Набоков, "Лолита"

9. Ханс Касторп към Клавдия

"Това е само моята любов към тебе, да, тази любов, която ме сграбчи в момента, когато очите ми те видяха, или по-скоро която познах, когато познах тебе, и очевидно тази любов ме доведе тук.
- Какво безумие!
- О, любовта е нищо, ако в нея няма безумие, ако не е безразсъдна, ако не е забранена, ако страни от злото. Иначе тя ще бъде само една приятна баналност, годна да служи за тема на невинните песнички от равнината. Що се отнася до това, че те познах и че познах моята любов към тебе - да, това е вярно, аз отдавна те познавам, познавам те още от времето, когато бях ученик, когато пак поисках да ми услужиш с един молив, за да се запозная най-сетне с тебе, както се полага, защото още тогава те обичах безумно и сигурно още оттогава, от моята отколешна любов към тебе са ми останали белезите, които Беренс откри в тялото ми и които сочат, че и тогава съм бил болен."

Томас Ман, "Вълшебната планина"

10. Ангелика в писмо към Борис Глаушев

"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и откъде идва или - не, тя просто се ражда в сърцето ни. Така стана поне с мене. Видях те, исках да те видя пак, чух те, исках да чувам гласа ти непрестанно и по-близо до себе си. После аз видях колко си добър, умен, деликатен. С това растеше моята радост, че те срещнах в живота си, цялата моя обич се превърна в една безкрайна радост. Така и се промени всичко в мене. Станах по-добра към всички, по-добра и към самата себе си. Сега никой не може да ме обиди, да ме огорчи, да ме нарани, защото съм готова преди това още да му простя. Така е и в мислите ми - не мога да допусна за никого лоша мисъл, не идват в ума ми никакви лоши мисли. Сърцето ми се радва на всяко нещо, и на цветето, и на звездите нощем, та и на кучето, което скита по улицата. Злото само ме наскърбява, защото няма място в моето сърце нито за гняв, нито за омраза, моето сърце е пълно и препълнено само с любов. Ти си, който отвори такава светлина в мене, и аз не се питам как стана това, не е нужно."

Димитър Талев, "Гласовете ви чувам"

11. Лисицата към Малкия принц

"Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
- Ах! - Аз ще плача.
- Ти си виновна - каза малкият принц, - аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - каза малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но тогаз ти не печелиш нищо!
- Печеля - каза лисицата - поради цвета на узрялото жито.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна."

Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Малкият принц"

12. Квазимодо към Есмералда

"- Страх ли ви е от мене? Много съм грозен, нали? В такъв случай не ме гледайте. Слушайте ме само. Денем ще стоите тук. Нощем можете да се разхождате из цялата църква. Но не излизайте вън от нея нито денем, нито нощем. Иначе сте загубена. Ще ви убият и аз ще умра. Никога не съм чувствал по-болезнено грозотата си от сега! - продължи той. - Когато се сравнявам с вас, ми става така жално за мене, злочесто чудовище! Навярно ви приличам на звяр, така ли? А вие, вие сте слънчев лъч, капка роса, птича песен. Аз съм ужасно същество, нито човек, нито звяр, по-грапав, по-нищожен, по-безформен от най-обикновения камък. Чуйте, виждате ли тези високи кули? Ако някой падне от тях, ще умре, преди да докосне земята. Ако някой ден ви е угодно да скоча от тях, няма нужда да казвате нито дума. Един жест ще бъде достатъчен."

Виктор Юго, "Парижката Света Богородица"

Източник: Standartnews.com

Обяснението в любов е изкуство, което малко хора владеят. Снимка: fanpop.com

Мисъл на деня