изкуство

Николай Арнаудов: Животът ни е едно бавно изкачване надолу и бързо слизане нагоре

Николай Арнаудов

Дори карикатурата отмира, осмивайки себе си - това, в което е превърнат животът.

Добре е поне, че сатърът на сатирата поразява безпощадно батака, макар и само виртуално, поради липсата на друг начин. 

След дълго боледуване ни напусна известният български карикатурист Николай Арнаудов. Той е роден в Кърджали, където учи и работи дълги години.

Преминал е през учителството на Борис Димовски, който го съветвал да търси силата повече във вица, отколкото в рисунъка. А близкото му приятелство с Радой Ралин често го вдъхновява за много интересни, нестандартни идеи в творческите търсения.

Изявява се често със свои творби и в наши, и в чужди издания. И тъй като за него няма тема в живота ни, която да не може да се окарикатури, е пълен с идеи и оригинални хрумвания. Умело шаржира знакови фигури от родния политически елит, работил е и в български вестник в САЩ.

Негови карикатури са публикувани в различни издания в Германия (списание "Щерн"), в САЩ, Англия, Словакия, Полша, Македония и други страни. Носител е и на няколко международни отличия от Япония, Корея, Словакия, Eтиопия, Украйна, Чехия, Полша, Македония. ю

През 2000 г. прави самостоятелна изложба в Пловдив, която е открита от Радой Ралин, който е откривал само две изложби през живота си – неговата и на Борис Димовски. През 2003 г. е журирал международен конкурс за карикатура в Турция. През 2010 г. година открива самостоятелна изложба в Словакия. А през 2012 г. негови произведения са показани в българското посолство в Лондон.

През 2016 г. спечели първа награда от Международния конкурс за карикатура в Загреб (Хърватия) и то само с една рисунка. Тя е житейска карикатура, показва починал човек с поставена на краката му кредитна карта. С нея бе украсен плаката на изложбата с допуснатите до конкурса творби.

Цял живот правим дългове, казваше той чрез нея, и все не можем да ги изплатим, занасяме ги дори в отвъдното. Но някои талантливи творци, които разголват до дълбоките смислови нива проблемите, поне поемат част от тях върху себе си и така ги погасяват. Както правеше Ники.

За тези неща разговаряхме миналата година след удостояването му с първа награда в Международния конкурс за карикатура.

- Николай, помага ли ни изобщо карикатурата, щом като е станала начин на живот?

- Само дотолкова, че да ни даде един отпор на тъпотата, да можем да погледнем на недостатъците, на изкривяванията откъм смешната им страна, което донякъде обаче и неглижира, омоловажава проблема. Защото дава лъжливото усещане, че като си го осмял, вече си го разрешил. Но пък чрез сатирата карикатурата го разголва до дъно, осветява го безпощадно.Става нещо като сатър, поразяващ батака поне виртуално, щом не може по друг начин.

- Често казваш, че и животът ни е карикатура, тогава подсилен със сатира, не сгъстява ли краските и негативните енергии?

- Не, просто запечатва истината, за да не се забрави. Ето в една от морските си карикатури показвам Бойко Борисов на пиедестал, сочещ напред с думите: "Ето построих още една магистрала". А под него просяк проси пари, показва кое е по-важното за болшинството – достойния живот.

- Френските карикатуристи ни накараха да се замислим за границите в изкуството…

- Изкуството, и в частност карикатурата, е за свободомислещи хора и френските карикатуристи ни показваха, че са доста напреднали в това отношение. Дори президентът им Шарл Де Гол е събирал всички карикатури за него, а у нас по това време за подобно нещо вкарваха в затвора. В това е разликата.

- Изглежда силно материалните ни стремления са превзели и изкуството. Ето твоята карикатура може да се изтълкува и така, че пари ще ни трябват и в отвъдния свят…

- На изкуството му е хубаво това, че звучи многозначително. Така и моята карикатура всеки може да си я обясни по различен начин.Аз имах идеята, че човек се ражда, живее и умира. Накрая остава с любимия си предмет, който вече не му върши работа. Мисля, че съм го показал добре, въпреки че съм по-силен във вица на карикатурата, отколкото в нейния рисунък. Тук обаче и рисунката е точна.

- Не смяташ ли, че пътят от пещерата към компютъра беше дълъг и стръмен, но обратният ще бъде стремглаво пропадащ и много кратък?... Какво мото би сложил на подобна карикатура?

- Да, всичко води в тази посока, затова в това отношение изобщо нямам оптимизъм, пък и ако карикатуристът е оптимист не би виждал реално нещата и не би творил в този жанр.

- Турският писател-сатирик Азис Несин казва, че хумористът носи като Атлас на плещите си тежестта на света, а нашият Петър Увалиев твърди, че най-трудно се носи тази тежка лекота на битието… 

- Наистина е много тежък този товар и твърде абсурден. Тук отговарям и на по-горния въпрос. Бих го определил ката едно бавно изкачване надолу и бързо слизане нагоре, т.е. към небитието…

- Значи все така ще я караме с безнадеждната надеждност…

- Да, явно още трябва всичко в тази посока да се сгъсти и когато вече не остане по-горна степен на пропадане от днешната, да тръгнем отначало, на чисто. Ето, младите, професионално подготвените хора, бягат от България, търсят достойна реализация. А ние оставащите тук, сме на доизносване, на отмиране. Карикатурата, доста парадоксално, също отмира, сякаш осмива самата себе си, това, в което е превърнат животът. Но, явно, трябва да преминем през това, за да преодолеем най-после кризата в душите си, която докарва и всичките останали беди.

Интервюто на Лияна Фероли.

Карикатури от Николай Арнаудов

Мисъл на деня