Основни техники в графиката
От HighViewArt
основните техники и понятия в това оригинално и автентично изкуство:
Суха игла
Сухата игла е класическа графична, дълбокопечатна техника. В миналото се е изпълнявала върху метал (мед, цинк, месинг, алуминий), а в днешно време се използват освен традиционните и различни плексигласи и астролони за основа. Особеното при сухата игла е, че изисква от тези, който я използват, виртуозни умения на рисувачи и развивайки произведението по невероятен начин пластично, с внимание към детайла, прецизно. При този процес художникът рисува директно върху плочата с много остра стоманена игла с голям натиск, който оставя след себе си ръбчета (наречени барби). Изображението върху хартията се създава от мастилото върху ръбчетата. Тъй като формираните ръбчета се износват бързо при натиска на пресата и изтриват при почистване на плочата, могат да се получат ограничено количество отпечатъци. При всяка от тези графични техники образът се обръща в процеса на печатане, така че художникът трябва да мисли и рисува огледално.
Офорт
Вместо директно да издълбава плочата, художникът я покрива с восък устойчив на киселина или специален грунд, след което рисува върху нея с остро приспособление наречено гравьорска или офортна игла, рулет (въртящо се зъбчато колелце), или мулет (въртящ се грапав валяк), като по този начин отстранява грунда и експонира металната основа на плочата. След това я потапя в киселинна баня (азотна киселина или железен хлорид), така че киселината разяжда плочата там, където защитният грунд е бил отстранен. Когато различни части от плочата се оставят за различно време в киселината, дълбочината и качеството на получените линии може да се контролира според творческите виждания на автора . Готовата плоча се печата по същия начин.
Рембранд е първият, който популяризира този метод, като е считан за баща на графиката.
Оригинална литография
Литографията е изнамерена от Алоис Зенфелдер през 1798 г. И незабавно става изключително популярна, като художествен метод.
При тази техника художникът рисува върху специално подготвена плоска повърхност, камък (варовик) или метална плоча от алуминий или цинк. Художникът си служи със специален намазнен молив или мастило, наречени туше, за да създаде изображение сякаш го прави върху лист хартия или платно. В действителност начинът по който се подготвя повърхността прави камъка или плочата да приличат на тежка хартия – камъкът се изстъргва до кадифена структура чрез използването на абразивни прахове. В случая на литография върху камък това наистина е много тежък заместител на хартията – тежестта на камъка понякога надхвърля 300 кг. В днешно време добива популярност и употреба метод наричан “трансфер на Милар”. Металните плочи за литография са много по-леки и преносими, но не създават този художествен образ и качество, както при камъка. Рисунката се пренася чрез мазни материали върху подготвения специлно за тази цел камък. За да се стабилизира рисунката и частите, които не се печатат, повърхността на камъка се натрива с талк и покрива с ецваща течност. След като се измие и подсуши върху него се нанася гума арабика – влажната гума се отблъсква от мазната рисунка и полепва само върху неизрисуваните части. Когато камъкът изсъхне се третира с терпентин и така рисунката става видима само като мазна основа. Тази основа трябва да се подсили чрез натриване с асфалтова тинктура. Печетарското мастило се нанася с валяк върху навлажнения камък. Мазната основа отблъсква водата и поема мастилото, което от своя страна не може да покрие влажните части на камъка. По време на печат, камъкът трябва да се поддържа влажен- един сложен и труден процес, защото ако не е достатъчна влажността или водата е по-киселинна от необходимото, цялото изображение може да бъде погубено безвъзвратно. Както и при повече от другите техники тук също е необходим отделен камък за всеки нов цвят, който се печата върху предишния чрез ново преминаване през пресата.
Акватинта
Идеята на техниката е да имитира акварелна рисунка. Онази част от плочата която трябва да даде бялото в отпечатъка се покрива с грунд. Плочата се потапя в киселина за кратко, след измиване и подсушаване се покрива тази част която ще е тонирана в светлосиво и т.н. Обикновено се правят четири или пет степени, но понякога и доста повече, като се търси живописен ефект. Печатането е като при офорта. От плочата могат да се извадят до 10 качествени отпечатъка. Техниката рядко се използва сама, в повечето случаи е допълнение към офорта.
Смесени техники
В днешно време при създаването на една оригинална графика. се налага тенденцията на съчетаване на няколко печатни техники едновременно. Графики, които съчетават в себе си две или повече техники, се наричат комбинирани графики (смесена техника). Някои примери: суха игла, офорт и щихелна гравюра; суха игла и акватинта; офорт и акватинта; офорт, акватинта и суха игла; акватинта и сериграфия; цветна литография, преге и офорт; акватинта с отпечатък от линолеум и т.н. Художниците по традиция изпитват границите и възможностите на своите предпочитани техники, и винаги са готови да експериментират.
Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения. През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената — гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.
Галерия Папийон
