изкуство

Петър Чухов: При поезията е както в любовта – трябва да си готов на всичко

Срещаме ви с Петър Чухов - поет, писател, журналист и музикант, който е един от практическите лекторите в Творческа академия "Заешка дупка".

Академията ще проведе своите обучения в рамките на три месеца, в периода 25 септември - 16 декември 2017 г. Приемът ще продължи до 25-ти август. 

Писателските групи са в следните направления: "Проза", "Поезия", "Кино сценарий", "Телевизионен сценарий", "Драматургия" и "Рекламно писане".

Ето какво сподели Петър Чухов пред HighViewArt.com за предстоящата му работа като преподавател по "Поезия" в "Заешка дупка":

- Можеш ли да се научиш да пишеш толкова добре, че с това да си изкарваш хляба? Какъв е процентът на таланта?

- Можеш, но не е лесно. Аз бих подредил нещата така – на първо място е талантът, който е в основата на всичко. Той обаче не е достатъчен – необходимо е развиването му и придобиването на умения да се реализира и тук идва ролята на курсовете по творческо писане, както и на упоритата самостоятелна работа.

Но това, уви, още е само началото, творецът трябва да намери начин да се впише с творчеството си в обществото, да съумее да се социализира именно с това, което прави и да успее да го превърне в източник на доходи.

Последното не е задължително – много велики творци не са успявали да се издържат по този начин и се е налагало да се занимават с други неща, за да си осигурят прехраната, както и обратното – доста хора със скромни възможности са намерили начин да си докарват добри пари от тях. Разбира се най-добре е, ако успееш да съчетаеш и двете.

- До каква степен писането е изкуство и до каква - занаят? Когато писането стане професия, рутината не убива ли музата?

- Както навсякъде и тук са важни добрият баланс и хармонията. Без практика и сериозна работа човек трудно може да изрази себе си чрез изкуството, но и превръщането на творчеството в занаят в крайна сметка го убива.

Затова творецът всекидневно трябва да приема творчески предизвикателства, да излиза извън зоната си на комфорт, както е модерно да се казва, да експериментира в нови посоки. Не е задължително резултатите от тези експерименти винаги да са добри, но те поддържат въображението и творческите способности свежи и ги предпазват от затлъстяване.

- Стивън Кинг в книгата си "За писането: Мемоари на занаята" казва, че ако искаш да станеш добър писател, трябва да правиш две неща всеки ден – да четеш много и да пишеш много. Какво още?

- Трябва да се вглеждаш внимателно в това, което се случва около теб и с теб. Да проглеждаш отвъд стереотипите и повтаряемостта, от които е изтъкано ежедневието ни. Защото механизмите, улесняващи живеенето, създават един екран, който прикрива истинската същност на реалността, която никога не се повтаря буквално. И целта е да успеем да видим новото и оригиналното, различното, което е скрито зад този екран. Това умение, според мен, се възпитава и аз лично се стремя да го развивам у себе си непрекъснато, както и да го предавам на своите курсисти.

- Ще преподаваш "Поезия" в Творческа академия "Заешка дупка"? Какво отличава добрия прозаик от поета?

- Прозаикът работи основно със сюжети и герои, докато поетът разчита предимно на образи, макар че наративната (разказвателна) поезия донякъде също използва разказа, разбира се по друг начин. Бих казал, че разликата е в степента на отвъдност на текстовете – добрият прозаик успява да предаде в своите текстове първичността на живота, да ни разкрие силата на самото живеене, докато добрият поет, дори и на пръв поглед да се занимава с ежедневни неща, създава едно метафизично поле, откъдето всъщност блика поетическата енергия.

- По какво ще разпознаеш големия поетически талант?

- Аз лично смятам за сигурен белег на големия талант способността за непретенциозно, естествено и просто изразяване на чувствата и идеите. Което не значи липса на впечатляващи образи обаче, а липсата на преднамереност в създаването и употребата им. За мен разликата между истинския поет и добрия версификатор е като между птицата и самолета.

- На какво ще искаш да научиш курсистите си?

Първо – на проглеждане за поетичното, което е навсякъде около нас. Второ – на умение за естествено изразяване и изчистване от позата и суетата. Трето – на непримирима борба с клишетата и стереотипите, която не означава непременно пълното им отхвърляне, по-скоро използването им по нов начин, по който те всъщност се самоотричат. И на много други неща – според индивидуалната необходимост на всеки курсист и неговите наклонности.

- Има ли мода в поезията?

- Има и в това, според мен, няма нищо лошо, защото тя изразява смяната на поетическия хоризонт, ценностните критерии, посоките на естетически търсения. Наистина сляпото следване на модата води до своеобразен сив поток от трудно различими творчески почерци, но истински талантливият творец я използва като трамплин, който го отхвърля далеч над преходността на модните тенденции.

- Освен чисто писателските умения, какво трябва да притежава един човек на словото, за да се продава добре през XXI век?

- От една страна той трябва да изразява това, което вълнува неговите съвременници, за да успее да ги накара да се припознаят в произведенията, които пише, да усетят резонанса от неговите творби като свои собствени вибрации.

От друга – да се примири с факта, че за да имаш комерсиален успех не е достатъчно да пишеш добре, а се налага и да намериш начин да популяризираш себе си и творбите си, което за повечето творци е мъчително.

Малко от пишещите (а в България все още почти никой) могат да разчитат на литературен агент или друга институция, която да се грижи за това, а при дебютиращите автори цифрата клони към нула.

- Твоят съвет към всеки, който е тръгнал да пише поезия?

- Поезията е всемогъща, но е лош слуга и жесток господар. При нея е както в любовта – трябва да си готов на всичко. 

Cъбития

Мисъл на деня