Показват 57 платна на Корнелиу Баба в Двореца
От HighViewArt
Националната галерия представя 57 живописни и графични творби на бележития румънски художник Корнелиу Баба. Откриването на вернисажът е на 1 април при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
По-голямата част от творбите са предоставени от чуждестранна частна колекция, чийто собственик е и инициатор на издадения в навечерието на изложбата каталог „Корнелиу Баба в България“ с текстове от румънски и български автори. В настоящата изложба са включени произведения с всички важни за автора теми и сюжети: лудите крале, страхът, базирани върху драматичните религиозни и исторически сюжети композиции, портрети и автопортрети, голи тела, венециански ведути.
За Корнелиу Баба директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова споделя, че се е радвал на дълъг почти век човешки и артистичен живот (1906 – 1997). „Самият ХХ век, разделил света с „желязна завеса“, както и животът му в Румъния, на периферията на онова, което е прието да се смята за центрове на събитията в изкуството, влияе, разбира се, на известността му. Друга причина очевидно е това, че Корнелиу Баба като живописец принципно се отказва да бъде съвременен, да „задвижва (съгласно авангардистите) изкуството напред“, да следва новаторите, да реагира на тенденции и търсения. Той изглежда убеден, че пътят му е в пресъздаване на дълбоки преживявания, на емоции и състояния с „традиционните“, вечни художествени изразни средства като цвят, форма и композиция, защото възможностите им са неограничени. И дори в най-трудни за изкуството времена – тоталитарните, в изолация и при „лов на вещици“ на формализма, живописта за Баба е инструмент за разширяване на хоризонтите, за универсализъм, днес бихме казали – за глобалността и за извънвременното Човешко. За живописеца задачата на художника не е да бъде герой на времето си, а да се влее в историята на изкуството чрез активна и постоянна работа в този отделен и вечен domain, в сферата, в която няма отминали постижения и която е способна да преодолява отчуждаването и опростяването“, споделя Бубнова.
Корнелиу Баба се обучава първоначално при баща си, академичния живописец Георге Баба, след това за кратко – във Факултета по изящни изкуства в Букурещ, но не се дипломира. Първата си изложба открива през 1934 в град Бейле Херкулан, което му дава възможност да продължи образованието в Школата за изящни изкуства в Яш (1934–1938) при известния художник Николае Тоница. През 1939 започва да преподава в същия факултет като асистент и през 1946 става професор. През 1948, след дебюта си в Художествения салон в Букурещ, той е арестуван, лежи в затвора Галата в Яш, на следващата година, без обяснения, е уволнен и изпратен в Букурещ.
Тъй като творчеството му, особено през ранния период, не се вписва в рамките на официалния социалистически реализъм, властите постоянно го критикуват за формализъм. Въпреки трудните отношения с румънското комунистическо правителство, той все пак успява да направи кариера като илюстратор и оформител на книги. През 1955 му е позволено да замине за участия в изложби в Москва и Ленинград (СССР), през същата година получава Златен медал на Международното изложение във Варшава. През 1956 е предстaвен в Румънския национален павилион на Венецианското биенале.
През 1958 Корнелиу Баба е назначен за професор в Института за изящни изкуства „Николае Григореску“ в Букурещ. Участва ежегодно в изложби по целия свят. През 1964 е организирана негова персонална изложба в Брюксел, през 1970 – в Ню Йорк. От 1963 е член-кореспондент на Румънската академия на науките. Въпреки че е бил изключително известен в Румъния и в по-малка степен – в социалистическите страни от Източна Европа, художникът така и не успява да постигне подобна известност на Запад.
