Редактирано с Любов... Подпис: П. Яворов
"Няма нищо по-хубаво от това, да има човек какво да желае, за какво да се съкрушава и даже подир какво да плаче."
Това са думи на символиста Пейо Яворов, отправени към една от най-големите любови в неговия живот. Всички знаем за повече платоничната Мина, за опустошителната Лора, но малко знаят подробности за може би най-чистата му любов – Изидора, Дора Габе.
Чирпанският Дон Жуан, покорил много женски сърца, бил запленен от поетесата и освен в ролята си на учител спрямо нейното писателско начинание, се вживял и като нейн покровител и любовник. Тя го омагьосва със своята противоречива душевност до крайна степен и той не се притеснява да й сподели:
"Слаба жена, не направихте ли от мене – който се мислех за някакъв тигър – едно малко котенце с лентичка на шия, което подскача около Вас, за да Ви забавлява? Напразно мислите, че не мога да се смея. Ето в тая минута аз се смея от все сърце."
Яворов не спира да редактира нейната стихосбирка "Теменуги", но освен чрез прословутия червен химикал, с който безпощадно критикува стиховете ѝ, той се обръща към нея и с безкрайно топли чувства. Със Сърце:
"Вие никога няма да познаете, че сте един ангел, няма да видите и крилете си, защото не можете да се погледнете с очите на дявол."
"Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение, - додето съм с умът си поне!... Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете. Оставете да Ви обичам само аз... Уви, напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?"
„Даже и на северния полюс да отида..., ще Ви водя до тогава, додето ще имате нужда да бъдете придружавана.”
Той признава пред нея и пред себе си, своите недостатъци, моли я да не се влюбва в него, защото това ще е пагубно за нея. Въпреки всичко, той не я изоставя и й обещава да е винаги до нея...
"Аз повярвах в Бога - вярвам и във Вас; - за първи път подир много години аз се молих пред Тайната, която бди над нас, и пред Вашия образ – и пред Вас! До снощи аз Ви уважавах и обичах; уважението цъфти върху един земен морал, а обичта е твърде материална в същността си. Вярата изключва и едното и другото, тя е от небето – и аз Ви обожавам!"
"Старайте се да повярвате, че щастието и нещастието са само измислици и нищо повече; човек се чувствува щастлив или нещастен според това, какво ще си въобрази, че е." П.К. Яворов
"Женска кръв" е навярно едно от най-късните и въздействащи стихотворения на Дора Габе, което предлага смайващ епилог тъкмо към "Теменуги". Габе посвещава това стихотворение на Яворов и го поверява няколко месеца преди кончината си на нейн верен приятел - Георги Тахов, с условието то да бъде публикувано след смъртта й.
Женска кръв
Дора Габе (Посветено на Пейо Яворов)
Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.
Цитатите са от: "П.К. Яворов. Събрани съчинения. Том пети. Писма. Автобиографични материали" – Български писател, София, 1979 г.
