Само непризнаващото граници изкуство, като стига до по-широк кръг почитатели, пребъдва във времето
От Лияна Фероли
Осъзнала светлината и радостта в родната ни певческа енергия, Лиса Джерард композира и пее за България.
Без да губят своята характерност, “Мистериите на българските гласове” се отварят за новото и модерното в изкуството.
Виртуозната вокалистка от австралийската етно-ембиънт формация Dead Can Dance - Лиса Джерард, композитор и на филмова музика, носител на "Златен глобус" за музиката от "Гладиатор" съвместно с Ханс Цимер, пее със световноизвестния български фолклорен ансамбъл "Мистерията на българските гласове" на 6 юни в София и на 8 юни в Пловдив.
Проявата ще отбележи и началото на нов проект, целящ съхраняването и развитието на световния певчески феномен. То бе дадено от международната компания "Шуберт мюзик", сподели нейният управител за България Бояна Бункова, също и изпълнителен продуцент на творческото начинание.
Компанията "Шуберт мюзик пъблишинг" има офиси в 13 държави в целия свят. Поради това, че вокалният състав отдавна не е подновявал своя репертоар, тя се заема да създаде по-подходящи произведения за новите поколения, все още незапознати и неприобщени към нейното творчество слушатели, споделя Бояна Бункова.
За тази си идея привличат ново поколение композитори, като Петър Дундаков, с по-различен и новаторски стил, както и изпълнители чужденци. Така стигат и до решението за създаването на нов албум.
Тази мащабна идея е посветена и на 65 годишнината от създаването на фолклорната вокална група през 1952 г. към Българското национално радио, но от 1997 година преминала на самоиздръжка. Сред солистките на най-добрата българска вокална формация, концертирала в едни от най-престижните зали на Европа, Азия, Америка и Африка, са едни от най-ярките изпълнителки на български народни песни: Ева Георгиева, Севдалина Славова, Димка Владимирова, Руска Недялкова, Мария Кокарешкова, Анастасия Костова, Надежда Хвойнева, Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Стоянка Бонева, Олга Борисова, Павлина Горчева, Кремена Станчева, Василка Андонова, Стефка Съботинова, Калинка Згурова.
Стремежът ни беше да се постигне ново звучене на песните, но неизключващо характерното звукоизвличане, в което се състои идентичността на хора. Петър Дундаков направи финалното оформяне на песните, стана музикален продуцент на албума и музикален директор на концертите.
Той работи по този проект от около две години. Споделя, че е бил силно респектиран от много по-голямото от всички нас – традицията, но пък точно затова и голям подтик да прибавиш и твоя различен глас, колкото и самонадеяно и смело да означава това.
Немският ми колега Ерик Бъртън, продължава да разказва Бояна Бункова, привлече Джулс Максуел, участвал като кийбордист и съавтор в два албума на Dead Can Dance, а така и неговата солистка Лиса Джерард, която много харесва певческия хор и вдъхновена от него, написва една от най-емблематичните си песни – The Host of Seraphim.
Когато за пръв път чула изпълненията на певческата група през 1994 г. на концерта й в Лондон, Лиса не можела да повярва, че съществува толкова красива музика. Не бях слушала нещо подобно в живота си, осъзнах, казва тя, че има светлина и радост, която никога преди това не бях чувала в пеенето, всичко беше като изгряване на слънцето, като стрела, която те пронизва право в сърцето, тези жени имат такава хубава енергия. Мечтаех да пея като тях.
Така Джулс и Лиса записаха в австралийското й студио 6 песни, от които ние одобрихме 4, а към тях Петър Дундаков, номиниран за "Аскеер" за театрална музика, добави български елементи, от което Лиса беше възхитена.
Петър е убеден, че смисълът в изкуството се състои в неговото непрестанно споделяне. А това означава неспиращо търсене, обновление, смелост, въпреки вечността и необятността на традицията, да се опиташ да я пресъздадеш през своята история, през тази на времето, в което живееш.
Ние също останахме доволни от крайния резултат, защото така нашият фолклор беше "прочетен" поновому и предназначен за по-широк кръг слушатели, които харесват и дълбочината на класическата музика, но и комуникативността на поп музиката, по думите на Дундаков, който има голям опит в писането на поп музика – джаз, класическа, филмова, театрална и балетна и с лекота пресича границите в жанровете на съвременната музика.
За този нов "прочит" много допринесоха и инструменталистите: Дейвид Кукерман от Германия с раздвижените си перкусии, характерни за други култури и народи, както и българите Христина Белева (гъдулка), Петър Миланов (китара), Костадин Генчев (кавал), Димитър Карамфилов (контрабас), шампионът по бийтбокс SkilleR с неговите вокални елементи на съвременен бийт.
Немалко заслуги за цялостното звучене на песните има и звукоинжинерът Иван Бошев от студио "Пекарната", който успя да запази баланса между звука на хора и инструментите. И всички те, заедно с изпълнители от Софийската филхармония, правят една грандиозна комуникация чрез музика, която не признава граници, ограничения за музициране.
Надяваме се, продължава Бункова, по този начин, развивайки се и обновявайки се, женският народен хор, носител на "Грами" и обявен за културен посланик на България в Европа, с диригент професор Дора Христова, да тръгне по света с този нов проект и с Лиса Джерард.
Вече има проявен интерес за турнета от други държави, но първите срещи с публиката са, съвсем естествено, на българска земя - на 6 юни в София, зала „България” и на 8 юни в амфитеатъра в Пловдив. А новият албум на хора ще се появи на световния музикален пазар през есента. Досега у нас са издадени три негови самостоятелни албума на под диригентството на Дора Христова. Последният е "Златна колекция", включващ концертни записи.
