изкуство

Сериали от ново поколение

Съвременното кино може условно да се раздели в две категории. Филми с мега ефекти, които имат елементарен и предвидим сюжет и такива, които залагат на нестандартна история, влизат в категория “за ценители” (понякога незаслужено, ъф корс) и не достигат до широките маси.

Затова все по-често хора от кино бранша развиват идеите си в телевизионни сериали и имена като Стивън Спилбърг и Диабло Коди (сценаристка, отличена с “Оскар” за филма “Джуно”) се подписват като продуценти в най-разнообразни проекти.

Истината е, че сериалите не са това, което бяха. Особено тези от формата 54 минути са си живо кино изживяване и в един телевизионен сезон могат да се разгърнат много повече истории и обрати, отколкото в пълнометражен филм от час и половина.

Американският пазар безапелационно властва в тв нишата и Съединените Щати са мястото, където се случва магията. Там се поемат рискове, правят се експерименти и се предлага най-голямо жанрово разнообразие. С конкуренцията на канали като HBO и AMC (“дом” на хитовите сериали Breaking Bad, Mad Man и The Killing), които преди всичко залагат на добър сценарий и нови лица. Който иска да го добута до повече от един сезон, трябва много да се постарае.

Касапницата на рейтингите е безмилостна и къде заради комерсиалната американска публика, къде заради липса на късмет, много стойностни сериали така и не успяха да се задържат в ефир. Личната ми трагедия в това отношение е фентъзи поредицата “Карнавал” на HBO, която си остана престъпно недооценена от публиката.

Но реалността днес е такава, че не само български сериали взеха активно да се снимат и да имат рейтинг дори в третия си сезон. На световната сцена също има такива поредици, които можем да определим като революционни, първи по рода си, диктуващи вкус у зрителя и опразващи улиците, досущ като “На всеки километър” в България през 70-те. (Това, моля да се брои като метафора, защото с торентите няма как да тичаш да се прибереш вкъщи, за да хванеш сериала! Но, разбрахте ме...)

Ето и три заглавия, които според мен влизат в тези определения:

1. GAME OF THRONES (ИГРА НА ТРОНОВЕ)

Сериалът по поредицата книги “Песен за Огън и Лед” на Джордж Р.Р. Мартин е адската мания, не защото е модерно, а защото наистина е нещо ново, интересно и направено по всички тв канони да бъде “зарибяващо”. Освен феновете на фентъзи писателя, със сигурност сериалът е подтикнал бая народ към четенето на книги и правенето на “най-сладкото”- да сравняваш написаното с филмираното. Там идва и трудната задача за екипа на “Игра на Тронове”, защото има много детайли, истории и събития за пресъздаване. Но истината е, че са се справили брилянтно – от избора на актьори, до развитието на сагата на екран.

“Игра на тронове” за първи път успява да развие такова чувство за непредвидимост у зрителя. Всеки персонаж е важен, но може да умре във всеки един момент (и то не по най-приятен за окото начин). Няма добри и лоши герои - всички са способни на всичко, което прави фентъзито по-близко до истинския живот, въпреки че има дракони и вещици.

“Игра на тронове” помете всички с първия си сезон, а пилотният епизод на втория беше с един от най-високите рейтинги в историята на американската телевизия. HBO пък няма как да не бъде най-подходящият канал за излъчването му.

Тотална бруталност, насилие, никакви клишета и постоянни обрати. Достатъчните съставки да накарат средностатистически зрител да си напрегне акъла и да запамети поне десет сложни имена и фамилии като Таргериан, Ланистър, Баратеон, Старк, Грейджой и т.н.

2.GLEE ( КЛУБ “ВЕСЕЛИЕ”)

Ох, преходът от “Игра на тронове” към “Glee” e много брутален, знам! Да, сериалът на FOX  е тийнейджърски. Да, често пъти лигав и наивен, НО има своите безспорни достойнства, които го превърнаха в новаторски.

Едно от качествата е, че въпреки многото персонажи - всеки е разработен, завършен, обединява всички “хай скуул” типажи и доста сполучливо разказва техните истории.

„Glee” вече е истинска попкултура и помага на младите хора да осъзнаят сексуалността, таланта си и да мечтаят по-смело, което е чудесно и тогава няма значение колко наивни са взаимоотношенията в сериала.

Друг неоспорим плюс на сериала е, че работи като страничната лента в ютуб с препоръчване на музика! Песните, изпяти от звездите на Glee, заживяват нов живот, стават номер едно в itunes, изваждат от прахта стари хитове или тотално вдъхват живот на по-некомерсиални песни. Кавърите от сериала на моменти са по-добри и от оригиналите, а принос в подбора има и добрият музикален вкус на създателя на сериала Райън Мърфи, (преди това той създаде тъмния и перверзен сериал “Клъцни/срежи”!)

Рейчъл Бери, Сантана Лопес и Кърт Хамъл са образци за цяло едно поколение, родено след 95-та година (че и по-рано), младият Крис Колфър (в ролята на Кърт) вече е и носител на “Златен Глобус” за поддържаща роля, а след “Glee” жанрът “мюзикъл” е по-актуален от всякога.

3.THE OFFICE (ОФИСЪТ)

Стара хватка на американците е да купуват чуждестранни сериали и да ги адаптират за техния пазар. Например „The Killing” е по датски оригинал, „Homeland” е израелска поредица, a „Тhe Office” всъщност е едно доста провалило се английско шоу, с участието на вече завладелия Холивуд UK комик Рики Джервейз.

В Англия сериалът едвам го добутва до трети сезон, в Щатите вече се чака деветия, както и “спин –офф” (нов сериал с персонаж от успешни тв поредица, тип продължения, какъвто е “Джоуи”).

Това, което изстрелва американския “офис” на върха на рейтингите е присъствието на великия Стив Карел (“40-годишен девственик”, “Всемогъщият Брус”) и много по-непознати, но свежи актьори, които впоследствие стават звезди, както и убийствено изпипаните персонажи.

Чувството за хумор е специфично, на моменти странно и със сигурност е било неочаквано, че ще пожъне такъв успех. Стив Карел е един от продуцентите на сериала и е чакал години наред някоя телевизия  да застане зад идеята му за адаптация. Другото уникално в “Офисът” е начинът на заснемане. Цялата концепция е, че екип документалисти снимат филм за живота на хората в един обикновен офис. От гледната точка на камерата, до реакциите и коментарите на персонажите изцяло към зрителя - това е новаторски подход и въвежда публиката в една непозната територия за начин на гледане на сериали.

Доказателство за добрата формула на сериала е, че дори след напускането на Стив Карел в седми сезон, интересът на зрителите изобщо не е спаднал. Това говори много за еволюцията на американския зрител и носи още надежда, че все по-нестандартни сериали ще могат да се появяват на бял свят.

Cъбития

Мисъл на деня