изкуство

Целувката на Густав Климт- една неразказана любовна история

Снимка: Jaesung An / Pixabay.com

Той е Густав Климт, а тя Емили Фльоге. Срещат се още в невръстните ѝ детски години и остават заедно докато смъртта на твореца не ги разделя. Той е известен художник, а тя дъщеря на заможен австрийски търговец на лули.

Всичко започва с уроци по рисуване, които Климт дава на младото момиче. Някак неусетно нишките на живота им се преплитат неимоверно. Неговият брат се жени за сестра ѝ, така освен емоционално, те се свързват и чисто житейски.

Срещат се често и споделят общи занимания и интереси, забавляват се и обичат времето, прекарано заедно. Емили се отличава от връстничките си и не мечтае за "изгоден брак", цени свободата си и ѝ допада шумния, бохемски живот, който художникът води.

Заобиколен от чести скандали, подпийнали приятели и красиви жени, около него никога не е скучно. Затворен в ателието си, той твори с часове и Емили никога не се отегчава да го гледа. Тя буквално е зашеметена от ловките му движения, пръстите, докосващи платното и ароматът на темпертин, с който разрежда боите си.

Той носи в себе си артистичния размах на деец, надраснал времето и превъзмогнал клишетата. Еротиката в женските образите от рисунките му се размива в ума му и сякаш, за да успее още по-добре да я изрази, творецът неистово иска да притежава сексуално моделите си.

Емили разбира порива му и скоро усеща, че поддавайки се на ревността само може да го загуби. С годините прекарани заедно, тя започва все по-силно да чувства непреходността на тяхната връзка. Тя не е нито само платонична, нито само сексуална. За нея няма име и граници. Не е любов или брак и със сигурност не е само приятелство.

Душите им са свързани болезнено и сакрално, извън рамките на времето и предразсъдъците и остават слети в моментите на най-интимна отдаденост, на едно съвсем различно и непознато за тогавашното общество ниво.

Емили разбира, че Климт черпи вдъхновението си от обектите на своите желания и те са му нужни, за да твори. Да се опитва да го държи далеч от тях, би означавало да прекърши твореца и в крайна сметка да промени мъжа, в когото е влюбена. Лишен от смисъл, картините му ще се променят и той неминуемо ще намрази и нея, и себе си.

И тя избира просто да го обича такъв, какъвто е. Да цени всеки миг прекаран заедно с него в разговори, разходки, рисунки и мечти. Климт дълбоко в себе си също усеща огромния компромис, който Емили прави. И тъй като силата му не е в думите, а в рисунките, той запечатва емоциите и на двамата в най-емблематичната за творчеството си картина.

"Целувката" е символ на една невъзможна, спрямо общоприетите стандарти любов, но в нея няма и следа от драматизъм. Напротив, излъчва някакъв скрит синхрон, спокойна нежност и деликатна топлота.

Образите са два и са облечени с роба, за разлика от предходните картини на художника, които скандализират виенското общество с еротика, плътска похот и голота.

Мъжът покровителствено е надвесен над жената и е обхванал лицето ѝ в шепите си. Тя е обгърнала врата му, коленичейки боса върху китни поля, в поза символ на пълно примирение и отдаденост.

Очите ѝ са блаженно затворени, сякаш, за да се откъсне от реалността и да се пренесе в света, който само двамата могат да споделят.

Целувката не е по устните, което би я направило плътска и романтично страстна, а по лицето на момичето. Сякаш, за да покаже, че това което я свързва с мъжа до нея никога няма да се промени.

Има данни, че представените поля в картината загатват за конкретно място - езерото Атерзее, намиращо се на 250 км. от Виена.

Родителите на Емили имат къща и често прекарват там летата си. След смъртта им, тя води във вилата художника и двама си правят дълги пикници на открито, през които той рисува полята с часове. Това е тяхното скрито убежище от света, без въпроси и отговори, просто тук и сега.

Днес този шедьовър от златния период на художника присъства навсякъде около нас. Навежда асоциации с "икона", не само заради използваните златни бои и специфична техника, но и заради нетипичните за една картина мащаби на изобразяване.

Творбата е популярна, декоративна украса и може да се намери върху най-различни предмети - сервизи за хранене, порцеланови чаши, шалове и дори монети. Сякаш сдобивайки се с тях, всеки иска да се докосне до мистиката на образите, заключили в докосването си вечната тайна за любовта.

Снимка: StockSnap / Pixabay.com

Cъбития

Мисъл на деня