изкуство

В света на художничката Ани Петрова

"Равнодушие"

Ани Петрова е изключително емоционален артист и това личи във всяко едно от платната ѝ. Споделя, че винаги е обичала да рисува, но по-целенасочено започва в седми клас, когато стартира подготовката ѝ за Художествена гимназия.

Ани изразява срещи, раздели, промени, вълнения. В изложбата "Разкриване" тя разголва сърцето и душата си, подкрепена от близките и приятелите, които ѝ вдъхват смелост.

До 15 юли може да надникнете в света на Ани Петрова и да усетите вълненията и трепетите изразени в платната. Повече за събитието може да видите на facebook.com.

Ето какво сподели Ани Петрова специално за читателите на HighViewArt.com.

- Започнах да рисувам, защото…

- Една нощ гледах предаване за художник, рисуващ пейзаж за тридесет минути. Много се впечатлих. Сутринта се опитах да нарисувам пейзажа по памет. Спомням си усещането – нещо се превключи в мен. Скоро започнах да се подготвям за Художествената гимназия.

След завършването имах кратък период, в който не рисувах. Изобщо не знаех какво да правя с четката. Започнах да рисувам една картина ("Книгите") – малко по малко, повече от половин година. И така – процесът тръгна и сега е най-стабилното нещо за мен. Но съм далеч от рисуването на пейзажи.

- Вдъхновението се крие в...

- Емоциите. Винаги влизам много дълбоко в тях, разглеждам ги и ги изживявам с цялото си същество, често без да са мои собствени. Търся в тях детайли. Червеното в очите, изпъкнала вена на ръката или челото, избягващ или вперен поглед. Повече привличат вниманието ми тъжните емоции.

- Любимата ми музика е с цвят на ...

-  Това зависи от настроението, в което се намирам.

- Сутрин, когато се събудя...

- Поглеждам към прозореца, обичам да ме буди светлината. И искам да пия кафе възможно по-дълго време.

- Предпочитам да общувам с хора, които...

- Общувам с различен тип хора. Случва се да хвана само тънка нишка в характера на някой човек и да го обикна заради това. Но тези, с които ми е леко, са хора с богата душа. Това са спокойни хора, които имат интелекта да не съдят – нито себе си, нито другите, и приемат нещата каквито са. Хора, преминаващи смело през всичко, което се случва в живота им. Около хора с неизчерпаеми изисквания и винаги имащи причини да обвиняват, дишам трудно.

- Това, с което се гордея днес е...

- Че имам постоянство и търпение да правя това, които искам.

- Когато бях малка мечтаех за...

- За много неща. Мечтите се променяха доста често. От певица, през собственик на приют за животни, до шофьор на маршрутка.

- Сега мечтая за...

- Само да имам сили за всичко, което искам да направя.

- За приоритети в живота си определям...

- Това , което е неизменна част от мен – живописта и хората, които обичам.

- Хобитата, които ме интересуват са...

- Нямам хоби. Когато съм свободна обичам да се разхождам, да слушам улични музиканти. Да пия кафе сама, в тълпа от хора. Да пътувам, когато имам възможност.

- Развивам себе си като...

- Работя в посоката, която искам.

- В хората ценя най-много...

- Смелостта.

- Вечер преди да заспя...

- Гледам към небето; сресвам си косата.

- Планина или море? Защото...

- Море, река, езеро... някакъв водоем. Присъствието на вода ме балансира.

- Гореща пустиня или полярен студ? Защото...

- Нито едното, ще преговарям за нещо средно.

- Какво интересно не знаем за теб...

- Не мога да заспя дори на най-тихия шум в стаята, чувам всичко. Но ако идва отвън, това ужасно много ме успокоява.

"Книгите"

Cъбития

Мисъл на деня