изкуство

Владимир Василев: Другият като огледало

Снимка: Владимир Василев

Владимир Василев е роден в Стара Загора. Започва да се занимава с фотография още на 15-годишна възраст, докато учи строително инженерство. През 1998 г. решава да посвети живота си на фотографията, а три години по-късно напуска страната, за да живее във Франция.

Неговите силни и интензивни фотографии, като от филм на Айзенщайн, показват недвусмислено славянския му произход. Владимир се занимава с документална фотография повече от 20 години и често избира като подход да изгражда проектите си като огледало на самия него.

Така хората, в своята сингулярност, виждат това, което не може да се изрече с думи.

Що се отнася до техниката и до позирането на моделите, той се стреми да разкрие това, което самите хора пренебрегват в себе си и то подредено логически в разказ. Всеки герой и ситуация следват една друга и разказват история, незабавно преобразена от погледа на автора.

Така реалността добива друг вид и оформя нова реалност. Това е вид потапяне, в което очакването и смирението са основните похвати. Кадрите му не могат да се получат, ако не достигне едно невидимо присъствие: да изчезне в полза на сюжета. При този тип общуване хората често се разкриват повече от очакваното.

В обобщение, той снима човека в цялата му същност, неговата интимност и невероятното. Смирението за човечността е едно ценно и безкрайно съкровище.

Работата на Владимир Василев получава множество значими международни награди. Наградата Roger Pic с изложба в SCAM през 2010 г. и през 2017 г. Той също е част от селекцията на журито на Circulation 2013. Получава и грамота от журито за голямата награда на La Samaritaine през 2013 година.

Той е финалист за New East Photo Prize и участва в изложби на фондация Calvert 22 в Лондон и Санкт Петербург. През 2017 и 2018 г. той печели два пъти второто място на Gomma Grant Лондон.

Фотографът е един от лекторите в Inspiration Photo Conference.

Мисъл на деня