книги

Анна Карима: Колекция разкази

Снимка: Издателство "Асеневци"

"Анна Карима: Колекция разкази" от издателство "Асеневци"

Издателство Асеневци представя на българските читатели колекция от най-добрите разкази на Карима, първоначално публикувани в сборниците "Сантиментални разкази" (1939), "Разкази" (1906) и "Разкази по народни мотиви" (1929).

Карима започва да пише още в ученическите си години, а първият ѝ публикуван разказ е "Обикновена история" (1891 г., списание "Ден").

Изданието съдържа и предговор за живота и дейността на Анна Карима, с която тя е подпомогнала развитието на жените в България. Освен дейностите си в подкрепа на женските права в България, в историята тя остава и със своите преводи, романи, повести, публицистика и пиеси.

За автора

Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет.

Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" – дом и училище за деца с физически и психически проблеми.

Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния театър. Драмата ѝ "Отритната" достига тираж от 50 000 екземпляра. Иван Вазов я вижда като "майка на това, което ще дойде".

Откъс

Първообраз на новата българка

Бердянск, Украйна, 1871 г. В дома на украинка и изселник от Шумен, доброволец в Кримската война, участник в Руско-турската освободителна война и войвода на чета през 1875 г., се ражда Анна Тодорова Велкова. След Освобождението, само 4 години по-късно, младото семейство се връща в Шумен, където бащата е назначен като околийски началник.

Младата Анна учи в Шумен и Варна, а в София завършва девическа гимназия, където се запознава с Екатерина Каравелова, Вела Благоева и Юлия Гресо. На крехката 17-годишна възраст се омъжва за известния общественик Янко Сакъзов.

Анна Тодорова Велкова избира псевдонима Анна Карима от героинята бяла ханъма Кирима от сборника с народни песни на Братя Миладинови. Носейки името Анна Карима, тя дава начало на своята мисия за всеобщо зачитане на женските права в страната.

Дейността ѝ започва през 1897 г., когато се включва в основаването на Женското образователно дружество "Съзнание", борещо се за допускането на жени в Софийския университет. Усилията им продължават до 1901 г., когато приемът на жени в най-стария университет в България става реалност.

Усилията на Карима не приключват дотук. През същата тази година тя основава Българския женски съюз и печатния му орган "Женски глас".

Основава и съюза "Равноправие", който отново е с феминистична насоченост. По това време съпругът ѝ, Янко Сакъзов, бива пленен от чара на Вера Стаматова – съпруга на писателя Георги Стаматов. Сакъзов прекратява отношенията си с вече отдалечената от него Анна и създава ново семейство.

Напускането му ѝ дава свободата, от която се е нуждаела, за да продължи своята обществена дейност и борба за зачитане на правата на жените в България.

През 1916 г. Карима открива първото в София Девическо търговско училище. Занимава се с благотворителни каузи. Основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с различни недъзи.

Редактор е на множество вестници и списания, които ѝ дават възможността да разпространи своите идеи сред по-голяма аудитория. Тя е сред първите, които отдават внимание на необсъждани дотогава теми, свързани с образованието на децата с физически и психически проблеми.

Подпомага създаването на занималня за деца, за да подкрепи работещите майки в града. По време на войните е самарянка на фронта. След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. емигрира. Живее във Франция и СССР, а по-късно се завръща в София и живее в хотел "Славянска беседа".

В съзнанието на много интелектуалци от нейното време Карима остава като скандална, провокативна и борбена личност, събуждаща конфликт между съмишлениците си, но в историята тя остава като една от най-отличителните жени. Публични личности като Пейо Яворов, Чудомир и Стефан Костов често говорят за нея.

През 1937 г. Карима публикува статията "За клуба на писателките", в която напада любимата на Вазов Евгения Марс, твърдейки, че разказите ѝ са съставени лично от него и благодарние на неговите връзки са допуснати в Народния театър. Марс повдига обвинение срещу Карима, което продължава цяла година.

По време на делото общественичката Анна е изоставена от близките си, които отказват да се явят и свидетелстват за нея в съда. На 7 март 1938 г. Карима е осъдена на един месец затвор, глоба и изплащане на съдебни разноски. Цар Борис III обаче лично се намесва и освобождава писателката и общественичка.

Карима влага всичките си усилия в постигането на своите идеи и не спира да се бори и твори до края на живота си. Писателката и общественичка издъхва в хотела на ул. "Славянска" на 6 март 1949 г.

Мисъл на деня