книги

Б. К. С. Айенгар: "Светлина върху живота"

Снимка: Издателство "Изток-Запад"

"Светлина върху живота" от издателство "Изток-Запад"

Всеки човек, без изключение, с упорита и постоянна практика може да поеме по пътя на йога и да постигне просветление и свобода.
Б. К. С. Айенгар

Йога отключва творческия потенциал на Живота. Тя постига това, като създава структура за себеосъществяване, указвайки как да напредваме по пътя и разкривайки свещен излаз към Върховното, към Божествения произход и истинската Съдба.

Светлината, която йога хвърля върху живота, е трансформираща. Тя не просто променя начина, по който виждаме нещата; тя променя човека, който вижда. Тя носи познание и го извисява до мъдрост.

Айенгар, когото Би Би Си нарича "Микеланджело на йога", е считан от мнозина за най-влиятелния йога учител на нашето време. Той посвещава целия си съзнателен живот на популяризирането на древната йогийска практика.

Усилията му се увенчават с успех: йога вече е част от нашето всекидневие. Ползите от йога практиките за здраве и физическо благосъстояние са отдавна признати. Още обаче не се отчита огромният потенциал на йогийската традиция за емоционалното, интелектуалното и духовното развитие на човека.

В "Светлина върху живота" – един от последните му трудове – Айенгар се опитва да внесе ново разбиране за йога като път за личностна трансформация и просветление.

Айенгар отправя към нас, читателите, едно основно послание в "Светлина върху живота":

"…всеки човек, без изключение, с упорита и постоянна практика може да поеме по пътя на йога и да постигне просветление и свобода. Кришна, Буда и Исус са в сърцата на всеки един от нас. Те не са филмови звезди или просто идоли, на които се кланяме.

Те са велики, вдъхновяващи личности, чиито примери са пред нас, за да бъдат следвани. Днес те са се превърнали в модели за подражание. Точно както те са успели да постигнат Себеосъществяването, така можем и ние."

"Светлина върху живота" не е просто книга, която ни учи на правилното практикуване на йога, не се ограничава дори в рамките на нейната философия.

Веднъж разгърнали страниците, ние се оказваме хванати за ръка и поведени на пътешествие към собствена ни душа, към светлината, която изпълва всеки един от нас, но често бива потискана и приглушавана от забързания ни начин на живот.

В един свят, в който хората все повече губим себе си в рутината и се спускаме все по-стремглаво по спиралата на удобното, но безсмислено съществуване, тази книга ни връща към нашето тяло и сетива, кара ни да излезем от оковите на аналитичния ум и ни напомня кое в крайна сметка е най-ценното. А именно – истината и свободата, която идва заедно с нея.

В книгата си Айенгар често се обръща към мъдростта на древноиндийския мъдрец и философ Патанджали, който казва: "С тази светлина, носеща истината, ще започне нов живот. С нея захвърляме старите нежелани отпечатъци и се предпазваме от вредните въздействия на новите преживявания."

Може би много от нас ще сметнат, че не са готови за това пътешествие, а други вероятно ще решат, че достигането на просветлението е невъзможно.
Искам да ви уверя, че можете да го направите. Аз съм човек, започнал от нищото, и в много отношения бях в неравностойно положение.

Буквално изплувах от мрака към светлината, от смъртоносните болести към здравето и от грубото невежество се потопих в океана на познанието благодарение на едно-единствено средство, а именно моето постоянство и усърдие в изкуството и науката на йога практиката. Това, което помогна на мен, ще помогне и на вас, казва Айенгар.

В тази на моменти дълбоко емоционална и лична книга Айенгар споделя своите болки, битките, които е водил през дългия си живот, препятствията, които са се изпречвали пред него, но и ни вдъхва надежда, че всеки от нас има силата да посрещне всичко, което го очаква.

А йога е наш приятел, учител, който има способността да преобърне безсмисленото ни съществуване в път, изпълнен с цел.

"Бъдете вдъхновени, но не се възгордявайте. Не се целете ниско; така ще пропуснете целта. Целете се високо и ще застанете на прага на блаженството."

За автора

Беллур Кришнамачар Съндарараджа Айенгар (1918–2014), по-известен като Б. К. С. Айенгар, е основател на стила йога, познат като "Айенгар йога", и е смятан за един от най-големите учители по йога в света.

Той е автор на много книги за практиката и философията на йога. Бил е един от най-ранните ученици на Шри Тхирумулар Кришнамачаря, който е считан за Бащата на съвременната йога.

Б. К. С. Айенгар е роден в бедно семейство в Беллур, Индия. Той е 11-о от 13-те деца (10 от които са оцелели). Когато е на пет години, семейството му се премества в Бангалор. Едва 9-годишен губи баща си, който умира от апендицит.

През детството си Айенгар се бори с малария, туберкулоза, коремен тиф и други епидемии. Има тежка съдба – по рождение е болнав, а и доста често недохранен поради недоимъка в семейството му.

Той оцелява по чудо. Започва да се занимава с йога на 16-годишна възраст, за да подобри здравето си. Живее 96 години.

Айенгар споделя в интервюта, че на 90-годишна възраст продължава да практикува асани по три часа на ден и пранаяма един час дневно.

Откъс

Йога е книга наръчник за играта, наречена живот

Когато съм се родил през декември 1918 г., в Индия, както и в много други страни по света, върлувала грипна епидемия. Майка ми Шешамма също преболедувала от грип, докато била бременна с мен, вследствие на което съм се родил много болнав. Ръцете ми били тънки, краката ми – същински клечки, а коремът ми бил грозно издут.

Бил съм толкова слаб, че не очаквали да оживея. Държал съм главата си все провесена надолу и трудно съм я по­вдигал. Тя била несъразмерно голяма за тялото ми, затова братята и сестрите ми често ми се подигравали. Бил съм единайсетото от тринайсет деца, от които само десет оцелели.

Тази слабост и болнавост останаха с мен през цялото ми детство. Като момче страдах от много болести, включително чести пристъпи на малария, тиф и туберкулоза. Както често се случва при болните, лошото ми здраве беше съпроводено с лошо настрое­ние. Редовно ме обземаше дълбока меланхолия и понякога се питах дали си струва да се живее.

Израснах в село Беллур, окръг Колар, в южния индийски щат Карнатака – малка земеделска общност от около 500 човека, които изкарваха прехраната си с отглеждане на ориз, просо и някои видове зеленчуци. Моето семейство все пак беше по-добре от много други, тъй като баща ми бе наследил малък парцел земя, а получаваше и държавна заплата като директор на училище в едно по-голямо съседно село. Беллур по онова време нямаше собствено училище.

Когато бях на пет години, семейството ми се премести от Беллур в град Бангалор. От дете баща ми страдаше от апандисит и никога не се беше лекувал. Малко преди деветия ми рожден ден апендиксът му отново се бе възпалил и този път се оказа фатално. От болничното си легло той ме повика и ми каза, че скоро ще умре, а аз ще остана без баща, преди да съм навършил девет, точно както неговият баща си беше отишъл, когато бил почти на девет.

Каза, че на младини трябвало много да се бори и че и на мен се падала същата участ, но че след време съм щял да заживея щастливо. Смея да твърдя, че пророчеството на баща ми се сбъдна напълно – както за борбата, така и за щастието. Това, че го загубихме по онова време, остави голяма празнота в семейството ни, а на мен ми липсваше силна ръка, която да ме крепи в болестта ми и в образованието ми. Често пропусках часове в училище заради боледувания, в резултат на което изостанах с учението.

Въпреки че баща ми бе работил като учител, семейството ми беше с брахманско потекло – членове на духовното съсловие в Индия, родени за живот в религиозна служба. По традиция брахманът се препитава от подаянията на хората, а също и чрез заплащане за провеждането на религиозни ритуали и понякога благодарение на патронажа на някое богато и аристократично семейство или лице.

Съгласно индийските обичаи брахманите се сродяват чрез уредени бракове с други семейства от същото съсловие. Така на единайсетгодишна възраст омъжиха моята сестра за далечен наш роднина, Шриман Т. Кришнамачаря. Почитан и високоуважаван учен по философия и санскрит, той беше отлична партия. След завършване на образованието си Кришнамачаря бе прекарал много години в Хималаите, близо до границата между Непал и Тибет, изучавайки йога под настойничеството на Шри Рамамохана Брахмачари.

По онова време махараджите – индийските владетели – живеели в големи замъци и възседнали слонове, ходели на лов за тигри в своите феодални владения, а териториите им били често по-големи от някои съвременни европейски държави. Махараджата на Майсор научил за научната работа и майсторството в йога на моя зет и бил силно заинтригуван от него. Той поканил зет ми да преподава в неговия колеж по санскрит, а по-късно и да основе училище по йога във великолепния му дворец Джаганмохан.

От време на време Махараджата изпращаше Кришнамачаря да пътува из други градове и да популяризира йога сред по-широката публика. При едно такова пътуване през 1934 г., когато аз бях на около петнайсет години, зет ми ме помоли да пътувам от Бангалор до Майсор, за да помагам на жена му (моята сестра) и децата им, докато той отсъства. При завръщането му поисках позволение да си ида у дома при майка ми и другите ми братя и сестри, но зет ми предложи да остана в Майсор и да работя върху йога, за да подобря здравето си.

 

Мисъл на деня