книги

Деяна Драгоева: "Вкусът на магията"

Снимка: издателство "Лексикон"

"Вкусът на магията" от издателство "Лексикон"

Животът е като меню – веднъж примамва с гурмета, засищащи очите, но не и стомаха, друг път ти пробутва претоплени остатъци от предишни дни, а има и моменти за аламинути и смели импровизации в тигана, които се надяваш да стават за ядене. Когато стомахът свири отбой, не можеш да се втурваш в атака! Човешко, твърде човешко.

"Вкусът на магията" е вълнуващо фентъзи с изненадващи обрати и гурме привкус, омагьосващо малки и големи фенове на вълшебното. Кашата на историята забърква твърдоглав хоби магьосник, а тайнствените съставки се смесват в чудна рецепта от мистични създания, героични приключения, напрегнати премеждия, неочаквани метаморфози, люти битки, солени открития, сладки спомени, горчиви истини и пиперливи лъжи.

"Вкусът на магията" заслепява от цветове, рисуващи чудни светове, омагьосва с изтънчени рими, вплитащи магията, пленява с игривия си език и чувство за хумор. А героите – те ви чакат, за да ви отведат на това незабравимо преживяване.

За автора

Деяна Драгоева е журналист по образование и сценарист, писател, редактор по призвание. Тя е доктор в направление "Обществени комуникации и информационни науки" към Факултет по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". В момента е хоноруван университетски преподавател в СУ и НБУ.

От 20 години работи като сценарист към предавания в различни телевизии, както и по отделни проекти за създаване на документални филми, сериали, рекламни и информационни клипове, образователни формати и др.

Управлява неправителствена организация, развиваща иновативни обучителни програми и работеща за подпомагане и подкрепа на младежи в тяхното личностно и професионално развитие.

През 2019 г. излиза от печат "Вкусът на магията" (Изд. "Лексикон"), който е първият самостоятелен роман на Деяна Драгоева. В него има от всички съставки, с които може да се забърка едно незабравимо преживяване. Романът отнася в приказен цветен свят, в който има място и за малки, и за големи. Той е провокация на въображението и фантазията.

Деяна Драгоева е съавтор на романа "Алкохол" (2010), написан съвместно с Калин Терзийски и издаден от издателство "Сиела".

Из "Вкусът на магията"

Цилиндърът се изтръска върху главата на магьосника и го заля с малка вълна, която отми за момент рибешкото му лице. Но големите му мустаци и люспите по главата останаха.
Кобит опита отново да проговори и чу гласа си:

– Ах ти, проклета шапка… – каза той, но люспите завземаха отново бавно лицето му и го стягаха. – Дай ми "Книжка с рецепти за гурме магии".

Цилиндърът стисна отвора си, а след това се напъна и изплю голяма раковина, която цапна магьосника по главата. Бързо опита да поправи грешката си. Стисна се отново, преди Кобит да му се развика. Цилиндърът никак не обичаше нервни пристъпи. Това го разконцентрираше и кой знае какво можеше да се появи в такива моменти. Когато шапката се разтвори, в нея се размърдаха три едри скариди. Нов опит, а след скаридите се появиха миди. Напъните продължаваха, а морските дарове не свършваха. Кобит губеше търпение. Още повече, че в него се отваряше неподозиран рибешки апетит при вида на лакомствата, сервирани от Цилиндъра под носа му. По-точно, право на главата му.

Но за гурме магиите беше нужно търпение. Нетърпението беше като да ги предозираш с черен пипер. Ставаха люти и избухливи. А сега се нуждаеха от такава бърза магия, защото в съня си видя къде са заседнали всички сенки, скрити като малки люспи в преносителите си.

Магьосникът отвори "Книжка с рецепти за гурме магии" и избра с пръст магията. Щеше да опита една сочна рецепта като за разгрявка, а и имаше нужда да похапне. Насочи я към купчината морски дарове, разтърси ръцете си и занарежда:

Сол и вода, кипят и се сливат,
туй що докоснат – от него изпиват.
Всеки сок, от живота събрал и изцеждал
вкус, вдъхновение, младост, надежда.

Малки създания – водни находки,
телата ви вкусни ще станат на лодки,
с които до мене ще донесете
вкусът на морето…

Безкраен, дълбок,
завладяващ и тайнствен,
изкушаващ, солен,
три нотки кисел
два стръка копър –
за цвят леко зелен.

Жълто с лимона изцеждам отгоре
червената хрупкавост да укроти
небцето ми жадно да нагости.
Даааа! Полентата ври!

Кобит нададе възторжен вик и се облиза. Тези гурме идеи направо разяряваха глада му. А пред него доставените от Цилиндъра по погрешка морски дарове така ароматно миришеха, сготвени от разгряващата магия. Без да се бави повече, той лакомо се нахвърли и ги изяде. С пълен търбух светът изглеждаше по-различно. Не толкова солен и вреден.

 

Cъбития

Мисъл на деня