книги

Иън Кършоу: "Хитлер" (с откъс)

Снимка: Издателство "Изток-Запад"

"Хитлер" от издателство "Изток-Запад"

"Хитлер" на Иън Кършоу е смятана за най-пълната и завършена биография на германския диктатор.

"Мисията" на Хитлер още от влизането му в политиката е да изтрие петното на поражението и унижението от 1918 г., като разгроми враговете на Германия, външни и вътрешни, и възстанови националното величие. Тази мисия, както е заявявал многократно, може да бъде постигната единствено с меч.

"Или Германия ще бъде световна сила, или няма да има Германия" – пише той в "Моята борба". В края на 30-те години на XX в. Хитлер прави решителни крачки към пропастта и повлича страната си и света в една непрекъснато разрастваща се "война на унищожение".

Във втория том на книгата си Иън Кършоу проследява най-големите триумфи на Хитлер и неговото падение.

Английският историк обръща особено внимание на ключови въпроси като вътрешната динамика на Третия райх, природата на нацисткия радикализъм, Холокоста и нестабилността на европейския свят, от която Хитлер се възползва толкова ефективно. С приближаването на тътена на оръдията до Берлин фокусът на книгата се свива – за да покаже отблизо последните дни на германския диктатор в клаустрофобичния бункер под Райхсканцеларията.

С брилянтния си анализ Иън Кършоу ни позволява да разберем Адолф Хитлер както никога досега; и най-вече – неговата мотивация и механизмите на неговата власт.

За автора

Иън Кършоу (р. 1943) е един от водещите експерти по историята на нацистка Германия и Адолф Хитлер. До пенсионирането си е професор по модерна история в Шефилдския университет. За приноса си към историята е отличен с германския орден "Федерален кръст за заслуги".

През 2002 г. е удостоен с рицарско звание, а през 2004 г. е награден с медал "Нортън Медликот" от Историческото дружество в Лондон. Бил е консултант по история на документални поредици на Би Би Си, сред които The Nazis: A Warning from History, War of the Century и Auschwitz.

За двутомната си биография на Хитлер Hitler 1889–1936: Hubris и Hitler 1936–1945: Nemesis получава литературната награда за история "Улфсън" и наградата "Бруно Крайски" в Австрия за политическа книга на годината. Най-новите му книги са To Hell and Back: Europe 1914–1949 и Roller-Coaster: Europe, 1950–2017.

Откъс

След двучасов полет от Берлин Щауфенберг и неговият адютант, лейтенант Вернер фон Хефтен, се приземяват в Растенбург в 10,15 ч. на 20 юли. Щауфенберг е закаран веднага във "Вълчата бърлога", която е на 6 километра от летището.

Хефтен придружава генерал-майор Щиф, който е летял със същиясамолет, до щаба на Върховното командване на сухопътните сили, за да се върне по-късно в щаба на фюрера. Към 11,30 ч. Щауфенберг участва в предварително съвещание, което се ръководи от Кайтел и продължава 45 минути.

Не остава много време: заради посещението на Мусолини, който ще пристигне следобед, съвещанието с Хитлер ще трябва да се проведе половин час по-рано от обичайното, в 12,30 ч.

Веднага след като съвещанието с Кайтел завършва, Щауфенберг пита дали може да се освежи и да смени ризата си. Денят е горещ и молбата му не прави впечатление; налага се обаче да бърза. В коридора се среща с Хефтен, който носи чантата с бомбата.

Веднага щом влизат в тоалетната, започват припряно да поставят взривателите със забавено действие в двата експлозива, които носят със себе си, и наместват устройствата, всяко с тегло около килограм, в чантата на Щауфенберг. Той задейства първия експлозив.

Бомбата може да избухне по всяко време след петнайсет минути, като се има предвид горещото и задушно време, и ще експлодира най-много след половин час. Отвън Кайтел започва да губи търпение. Точно в този момент се обажда генерал Ерих Фелгибел, началник на комуникациите във Върховното командване на Вермахта и участник в заговора, който има важната задача да блокира съобщенията от и до щаба на фюрера след атентата.

Адютантът на Кайтел, майор Ернст Йон фон Фрайенд, поема обаждането. Фелгибел иска да говори с Щауфенберг и моли той да му върне обаждането. Няма време за това. Фрайенд изпраща фелдфебел Вернер Фогел да предаде на Щауфенберг съобщението на Фелгибел и да го подкани да побърза.

Фогел заварва Щауфенберг и Хефтен заети с някакъв предмет. Когато казва на Щауфенберг да побърза, той отвръща рязко, че идва. Фрайенд се провиква, че трябва да дойде веднага. Фогел изчаква край отворената врата. Щауфенберг затваря припряно чантата си. Няма възможност да задейства второто устройство, което двамата с Хефтен са донесли.

Хефтен го напъхва в собствената си чанта заедно с някакви документи. Моментът е решаващ. Ако второто устройство, дори без да бъде задействано, беше сложено в чантата на Щауфенберг заедно с първото, то щеше да бъде детонирано от експлозията и да усили ефекта ѝ повече от два пъти. В такъв случай е почти сигурно, че никой не би оцелял.

Съвещанието, което се провежда, както обикновено, в дървената казарма зад високата ограда на строго охранявания вътрешен периметър на "Вълчата бърлога", вече е започнало, когато въвеждат Щауфенберг в помещението.

Хитлер, седнал от дългата страна на масата най-близо до вратата, с лице към прозорците, слуша генерал-майор Хойзингер, началник на оперативния отдел в квартирата на Генералния щаб, който описва бързо влошаващото се положение на Източния фронт.

Хитлер разсеяно се ръкува с Щауфенберг, когато Кайтел го представя, и се връща към доклада на Хойзингер. Щауфенберг е помолил да му дадат място колкото може по-близо до фюрера.

Удобно извинение за това е увреденият му слух, както и необходимостта да държи подръка книжата си, за да докладва за създаването на няколко нови дивизии за запасната армия, които да помогнат за спирането на съветския пробив към Полша и Източна Прусия. Намират му място отдясно на Хитлер, близо до ъгъла на масата. Фрайенд, който е внесъл чантата на Щауфенберг в стаята, я оставя под масата, срещу дебелия ѝ десен крак.

Веднага след като влиза в стаята, Щауфенберг намира повод да излезе. Това не привлича особено внимание. По време на ежедневните съвещания постоянно влизат и излизат хора. Редовно се случва някой да отговори на важно телефонно обаждане или да бъде повикан някъде. Щауфенберг оставя кепето и колана си, за да създаде впечатлението, че ще се върне.

Щом излиза от стаята, той моли Фрайенд да го свърже по телефона за разговора, който е трябвало да проведе с генерал Фелгибел. Веднага щом Фрайенд се връща на съвещанието, Щауфенберг затваря и се отправя бързешком към постройката на адютантите от Вермахта, където се среща с Хефтен и Фелгибел.

Там е и лейтенант Лудолф Герхард Зандер, свързочен офицер в отдела на Фелгибел. Отсъствието на Щауфенберг от съвещанието междувременно е направило впечатление; той е трябвало да предостави определена информация за представянето на Хойзингер. В този момент обаче никой не помисля нещо лошо.

В сградата на адютантите Щауфенберг и Хефтен припряно организират идването на колата, която е уговорено да ги закара на летището. В това време чуват оглушителна експлозия откъм казармите. Фелгибел поглежда сепнато Щауфенберг. Той свива рамене. Зандер не изглежда изненадан. Около комплекса постоянно се случва диви животни да попаднат на мини, отбелязва той. Часът е около 13 без 15.

Щауфенберг и Хефтен тръгват за летището с колата, управлявана от шофьор, като бързат, доколкото е възможно, без да предизвикат подозрение. Още не е била вдигната тревога, когато Щауфенберг се измъква с блъфиране от охраната на портала във вътрешната зона.

По-трудно е да напуснат външния периметър. Вече е обявена тревога. Налага се да телефонира на един офицер, ротмистър (капитан от кавалерията) Леонхард фон Мьолендорф, който го познава и има готовност да разреши преминаването му. Оттам потеглят с пълна скорост към летището. По пътя Хефтен изхвърля пакета с втория експлозив. Колата ги оставя на стотина метра от самолета, който ги очаква, и веднага тръгва обратно. Към 13,15 ч. вече летят към Берлин, абсолютно убедени, че Хитлер е мъртъв.

Хитлер стои наведен над тежката дъбова маса, опрян на лакът и подпрял брадичката си с ръка, и разглежда позициите на въздушното разузнаване на картата, когато бомбата избухва – с внезапен проблясък на синьо-жълт пламък и оглушителен взрив. Експлозията избива прозорци и врати. Издигат се плътни кълба дим.

Парчета стъкло и дърво се разхвърчават във всички посоки, посипва се дъжд от хартия и други отломки. Пострадалата постройка пламва на няколко места. За известно време се възцарява хаос. В момента на експлозията в бараката, където е съвещанието, е имало двайсет и четири души. Някои са съборени на подаили запратени в другия край на стаята.

Косите или дрехите на други горят. Чуват се викове за помощ. Сред дима и отломките наоколо се мяркат силуети на хора, които залитат, частично ослепени, със спукани тъпанчета, и отчаяно се опитват да се измъкнат от развалините. Онези, които са имали по-малко късмет, лежат сред останките, някои са смъртно ранени. От всички в казармената постройка само Кайтел и Хитлер нямат мозъчно сътресение; и само Кайтел не е със спукани тъпанчета.

Забележително е, че Хитлер оцелява и е пострадал само повърхностно. След първоначалния шок от експлозията той установява, че е цял и в състояние да се движи. После си пробива път през останките към вратата, като се тупа вървешком, за да потуши пламъците по панталоните си и да загаси опърлената си коса на тила.

Сблъсква се с Кайтел, който го прегръща разплакан и с възгласи: "Мой Фюрер, вие сте жив, вие сте жив!", му помага да излезе от сградата. Униформената куртка на Хитлер е скъсана, черните му панталони и дългите долни гащи под тях са раздрани на парцали. Той обаче може да върви без затруднение.

Веднага се връща в бункера си. Спешно е повикан д-р Морел. Хитлер едва може да вдигне дясната си ръка, която е подута и болезнена; има и подутини и охлузвания по лявата ръка, изгаряния и мехури по ръцете и краката (в които са се забили и множество дребни отломки) и порезни рани по челото. Това обаче, заедно със спуканите тъпанчета, са най-тежките му наранявания.

Когато камериерът му Линге се втурва при него, изпаднал в паника, Хитлер е спокоен и казва с мрачна усмивка: "Линге, някой се опита да ме убие." Белов, адютантът на Хитлер от Луфтвафе, запазва достатъчно самообладание въпреки сътресението и разкъсванията по лицето, причинени от парчета стъкло, за да изтича до свързочния център, където изисква да бъдат блокирани всички съобщения освен тези, които идват от Хитлер, Кайтел и Йодл.

В същото време нарежда да повикат Химлер и Гьоринг в бункера на Хитлер. После той самият отива там. Хитлер седи в кабинета си с изписано на лицето облекчение, готов да покаже – с нотка на гордост, както изглежда – разкъсаните си дрехи. Вниманието му веднага се насочва към въпроса кой е извършил опита за атентат.

Според Белов той отхвърлил предположенията (които явно е приел първоначално), че бомбата е била заложена от работници на организация "Тот", които са пребивавали временно в щаба на фюрера, за да довършат работите по укрепване на комплекса срещу въздушни атаки.

Към този момент подозренията са се насочили без колебание към липсващия Щауфенберг. Издирването на Щауфенберг и разследването на атентата започва около 14 ч., макар още никой да не разбира, че това е било и сигналът за общо въстание срещу режима.

Гневът на Хитлер срещу армейското ръководство, на което не се е доверявал никога, расте с всяка минута. Той е готов да въздаде страшно възмездие на онези, които според него забиват нож в гърба на Райха в кризисен час.
***
Някои се опитват да се измъкнат още преди комюникето на Гьобелс да разпространи новината, че Хитлер е оцелял. С напредването на вечерта групата заговорници в "Бендлерблок", сградата на Върховното командване на Вермахта, са единственото, което е останало от бунта.

Батальонът на Ремер обкръжава сградата на "Бендлерщрасе". Лоялни на режима танкови части напредват към центъра на Берлин.

Командирите на войската вече не са готови да слушат заповедите на метежниците. Дори в самия "Бендлерблок" старшите офицери отказват да приемат заповеди от конспираторите, напомняйки им за дадената на Хитлер клетва, която след излъчената новина за оцеляването на Хитлер е още в сила.

Група щабни офицери, недоволни от все по-неубедителните обяснения на Олбрихт за случващото се, естествено, са загрижени да спасят кожата си, след като е станало ясно, че каузата е изгубена, независимо какви чувства изпитват към Хитлер. Те започват да се бунтуват.

Малко след 21 ч. се връщат въоръжени в стаята на Олбрихт. Докато техният говорител, подполковник Франц Хербер, говори с Олбрихт, в коридора се разнасят изстрели, един от които улучва Щауфенберг в рамото. Суматохата продължава съвсем кратко. Хербер и хората му влизат със сила в кабинета на Фром, където са се събрали и генерал-полковник Хьопнер (когото заговорниците са избрали за командващ на запасната армия), Мерц, Бек, Хефтен и раненият Щауфенберг.

Хербер настоява да говори с Фром; казват му, че той е още в апартамента си (където е задържан под стража от следобеда). Един от непокорните офицери веднага се отправя натам, пуснат е вътре и съобщава на Фром какво се е случило. Пазачът пред вратата на Фром вече е изчезнал.

Освободен, Фром се връща в кабинета си, за да се изправи срещу превратаджиите. Около 22 ч. неговата масивна фигура се появява на вратата на кабинета му. Той хвърля презрителен поглед към крайно обезсърчените водачи на бунта. "И така, господа – заявява той, – сега ще постъпя с вас така, както вие постъпихте с мен този следобед."
Как са постъпили заговорниците с Фром?

Заключили са го в стаята му и са му донесли сандвичи и вино. Фром не е толкова простосърдечен. Той има да си спасява главата – или поне така смята. Казва на бунтовниците, че са арестувани, и иска от тях да му предадат всичките си оръжия. Бек моли да задържи своето "за частна употреба".

Фром му нарежда да го използва веднага. Бек казва, че в този момент си спомня за някогашните дни. Фром го подканва да приключва с това. Бек насочва пистолета към главата си, но изстрелът само одрасква слепоочието му. Фром дава на останалите няколко минути, ако желаят да напишат прощални писма.

Хьопнер се възползва от тази възможност, седнал на бюрото на Олбрихт; така постъпва и самият Олбрихт. Междувременно Бек, който още не се е съвзел от леката рана в главата си, се съпротивлява на опитите да му отнемат пистолета и настоява да муразрешат още един изстрел.

Дори този път обаче успява само да си нанесе тежка рана в главата. Докато Бек се гърчи на пода, Фром излиза от стаята, за да установи, че един отряд от охранителния батальон е влязъл в двора на "Бендлерблок". Той знае също, че Химлер, новоназначеният командващ на запасната армия, е на път за Берлин. Няма време за губене. Фром се връща в стаята си след пет минути и съобщава, че е организирал военен съд в името на фюрера.

Мерц, Олбрихт, Хефтен и "този полковник, чието име няма да споменавам повече", са били осъдени на смърт. "Вземете няколко души и изпълнете тази присъда в двора веднага" – заповядва той на офицера, който стои до него.

Щауфенберг се опитва да поеме върху себе си цялата отговорност, като заявява, че останалите просто са изпълнявали неговите нареждания. Фром не казва нищо. Четиримата мъже са изведени навън за екзекуцията, докато Хьопнер – първоначално определен също за екзекуция, но временно пощаден след разговор на четири очи с Фром – е задържан като пленник.

Хвърляйки поглед към умиращия Бек, Фром заповядва на един от офицерите да го довърши. Бившият началник на Генералния щаб е замъкнат безцеремонно в съседната стая и убит с един изстрел.

Осъдените мъже слизат бързо по стълбите под конвой и излизат на двора, където вече ги чака отряд за разстрел от десет души, взети от охранителния батальон. Сякаш за да усилят зловещия изглед на сцената, шофьорите на паркираните в двора коли са получили нареждане да насочат фаровете към малката купчина пясък близо до вратата, през която излизат Щауфенберг и другите заговорници.

Без никакви официалности изкарват Олбрихт на купчината пясък и го разстрелват веднага. Следващият, когото извеждат, е Щауфенберг. В момента, когато войниците откриват огън, Хефтен се хвърля пред Щауфенберг и умира преди него. Напразен жест. Щауфенберг веднага е избутан отново на купчината пясък.

Докато се разнасят изстрелите, той се провиква: "Да живее свята Германия!" Секунди по-късно идва ред на последния от четиримата, Мерц фон Квирнхайм. Фром веднага изпраща телеграма, с която съобщава за кървавото потушаване на опита за преврат и екзекуцията на подстрекателите.

След това произнася пламенна реч пред събраните в задния двор, в която приписва забележителното спасение на Хитлер на намесата на Провидението. Завършва със "Зиг Хайл" към фюрера, повторено три пъти.

Докато натоварват в камион телата на екзекутираните мъже заедно с трупа на Бек, който е бил смъкнат по стълбите в двора, за да бъдат погребани (на следващия ден Химлер ще нареди да ги ексхумират и изгорят), останалите заговорници в "Бендлерблок" също са арестувани. Това се случва около половин час след полунощ.

Като се изключат последните остатъци от бунта в Париж, Прага и Виена и ужасните и неизбежни репресии, които ще последват, това е краят на последния опит за сваляне на Хитлер и неговия режим отвътре.

Cъбития

Мисъл на деня