книги

Индийски приказки

Снимка: Издателство "Изток-Запад"

"Индийски приказки" от издателство "Изток-Запад"

Живял някога в Индия…

Скъпи читатели, настанете се удобно на гърба на слона, разтворете страниците на тази книга и да тръгваме на пътешествие в далечна и изпълнена с вълшебства страна. Не се притеснявайте, че може да се загубим, защото ще ни упътят не само хората, но и птиците, и животните – в Индия те говорят.

Възможно е да срещнем страховити демони ракшаса или зли магьосници, ала винаги ще ни се притече на помощ някой добър индийски бог или доблестен син на раджа. А след премеждието ще ни поканят на пищната сватба на някоя прелестна принцеса.

Побързайте! Махараджа Дханрадж, мъдрият папагал Ганга Рам, Рубинения принц и още много приказни герои ви очакват с нетърпение.

За съставителя

Венера Атанасова е родена в Пловдив през 1956 година. Завършила е великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" – специалност френска филология, с втори език английски. От 1982 година е член на Дружеството на преводачите в град Пловдив.

През 40-те си години преводаческа дейност е превела към филмотечно кино "Христо Ботев", гр. Пловдив, редица игрални филми, сред които: "Кеят на мъглите", "Голямото плюскане", "Пусикет", "Метрото".

Превела е и над 50 заглавия от френски и английски език в областта на художествената, нехудожествената, научнопопулярната и справочната литература, предназначена както за възрастни, така и за деца.

Под нейно съставителство са публикувани сборниците "Моята книга за пролетта", "Моята книга за лятото", "Моята книга за есента", "Моята книга за зимата", "66 златни басни", "333 гатанки", "25 избрани любими приказки", "Приказки на народите" (издания на ИК "Хермес"), "Скандинавски приказки", ИК "Изток-Запад", 2019 г.

Автор е на детските книжки "Палавите цифри", "Животните от фермата", "Весела Коледа", "Дядо Коледа пристига", "Моята ваканция", "Под гъбката" (издания на ИК "Хермес").

Тя е двукратен носител на Награда "Пловдив" за художествен превод: през 2002 г. за книгата "От Распутин до Путин – мъжете в сянка" от Владимир Фьодоровски и през 2018 г. за романа "Момичето от Бруклин" от Гийом Мюсо.

Откъс

Принц Шердил

Имало някога един раджа. Двамата с неговата любима съпруга, наричана рани, живеели щастливо и щастието им щяло да бъде безмерно, ако не го помрачавала тъгата от това, че нямат деца.
Веднъж в двореца пристигнал един факир и казал на рани:
– Не бъдете тъжна, всемилостива господарке. Аз ще ви избавя от мъката. Ето ви шепа ечемичени зърна. Изяжте ги и ще се сдобие те с красив син.
Рани послушала факира, изяла ечемичените зърна и след време родила син. Той бил невиждано красив. Нарекли го Шердил, което означавало "юнак с лъвско сърце", и той пораснал толкова силен и смел, сякаш наистина бил млад лъв.
Когато принц Шердил станал момък, поискал да посети далечни страни, за да види как живеят хората там. На раджата му било много мъчно да пусне единствения си син да пътешества из чужди земи. Той по всякакъв начин се опитал да убеди принца да остане, но всичко било напразно и накрая трябвало да се съгласи. Принц Шердил потеглил на път заедно с тримата си най-добри приятели – ковача, дърводелеца и мелничаря.
Дълго яздили те и накрая се озовали край някакъв град. Отдалече се виждало, че градът е красив и богат. В него имало високи дворци и кули, чиито златни куполи и покриви блестели на слънцето. Принцът влязъл с другарите си в града и пред тях се простряли широки и чисти улици, край които се издигали големи къщи. Всички магазини били отворени и пълни със скъпи стоки.
И сред цялото това великолепие никъде не се виждала жива душа! Шердил и приятелите му се оглеждали смаяно.
– Братлета, знам къде се намираме – внезапно възкликнал мелничарят. – Спомням си, че когато бях малък, ми разказваха за някакъв омагьосан град. В него властвал могъщ и зъл джин. Всички жители го били напуснали, а всеки, който попаднел в този град, го грозяла голяма опасност. Това със сигурност е този град. Трябва веднага да си тръгнем!
– Не – казал твърдо принц Шердил, – никъде няма да вървим, докато не се нахраним. Много съм гладен, а вероятно и вие също. Те обиколили магазините, взели каквото им трябва за обяд и понеже никъде нямало търговец, оставили пари за взетото. На градския площад видели владетелския дворец и влезли в него.
– Хайде, мелничарю – рекъл принц Шердил, – днес е твой ред да приготвиш обяда. Залавяй се бързо за работа в кухнята, а през това време ние ще пообиколим града и към обяд ще се върнем.
Принцът поел из улиците с другите си двама другари, а мелничарят намерил кухнята и започнал да готви. Скоро в огнището запламтял огън, а ароматът от блюдата, които се готвели в тиганите и тенджерите, изпълнил целия дворец. Когато обядът бил готов, внезапно пред мелничаря се появило малко грозно джудже, което яздело плъх и било облечено като воин, с лък и сабя в ръце. Плъхът бил оседлан със златно седло, сякаш бил боен кон. Джуджето размахало мъничката си сабя и злобно изпискало:
– Ей, ти, веднага си ми дай храната!
– Каква твоя храна ти се е присънила? – попитал мелничарят.
Като чуло този отговор, джуджето още повече се ядосало и извикало с тънък глас:
– Ей, глупако! Ако не ми се подчиниш веднага, ще те метна на онова дърво!
– Брей, какъв юнак се извъдил! – казал насмешливо мелничарят. – Я ела по-близо! С два пръста ще те смачкам като бълха! Ще те науча как да говориш с непознати!
В този момент джуджето внезапно се превърнало в огромен великан. Мелничарят разбрал, че това е злият джин, който притежавал двореца, паднал в краката му и взел да го моли за пощада. Но джинът не искал и да чуе. Сграбчил мелничаря и го метнал към най-близкото дърво. За щастие, момъкът се закачил на един клон и увиснал на него.
Злият джин излапал целия обяд, приготвен от мелничаря, и казал:
– Това ще сполети всеки, който се осмели да вземе дори и троха от мен!
Когато ужасният джин изчезнал, момъкът се опитал да се освободи. Докато се извивал и мятал, клонът се счупил и той полетял надолу през гъстия клонак и се стоварил с рев на земята, целият наранен и натъртен. Разтреперан от страх, мелничарят решил, че му стига една среща с джина, затова намерил най-отдалечената стая в двореца, легнал на леглото и се скрил под завивките. Междувременно принц Шердил се върнал заедно с другите си двама другари.
– Къде си, братко мелничарю? – извикал той от вратата. – Бързо донеси обяда!
Без да се показва от завивките, момъкът жално простенал:
– Чувствам се много зле, принце. Обядът беше напълно готов, когато изведнъж ме хвана треска и все още не мога да спра да треперя. Докато лежах, едно куче влезе в кухнята и излапа всички ястия.
– Е, станалото, станало. Лежи и се оправяй. Тогава, ковачо, ти трябва да приготвиш обяда от останалите продукти. В това време ние с дърводелеца ще пообиколим още града.
Ковачът отишъл в кухнята. Ала и с него се случило същото като с мелничаря. Когато принц Шердил и дърводелецът се върнали, пак нямало обяд. Дошъл редът на дърводелеца, но и него го сполетяло същото като мелничаря и ковача. Като се върнал от града, принц Шердил видял, че няма обяд и всичките му приятели са болни. Нямало какво да прави, сам се заел да готви. Когато обядът бил готов, яхналото плъх джудже се появило пред него и изкрещяло:
– Дай си ми обяда!
– О, какъв напет воин – отвърнал подигравателно Шердил. – С кого имам честта да говоря? Досега никога не съм срещал такъв красавец.
Джуджето направо побесняло.
– Не чу ли какво ти заповядах? – изкрещяло то. – Веднага ми дай обяда!
Принц Шердил се засмял:
– Да ти дам обяда ли? Не съм го готвил за теб, но ако искаш, може да си премерим силите. Който спечели, ще получи обяда. В този момент джуджето се превърнало в огромен великан, ала принцът не се уплашил.
– О, ето какъв можеш да станеш – казал той с усмивка. – Е, какво пък, всяко нещо може да е малко и голямо, но винаги трябва да е честно. Щом наистина можеш да променяш външния си вид, стани като мен. Тогава ще се бием като равни и справедливо ще решим кой от нас е по-силен.
Джинът се съгласил и веднага станал голям колкото човек. Битката била кратка. Принц Шердил бил отличен боец и с един ловък удар на сабята си разсякъл джина надве.
След като се уверил, че противникът му е мъртъв, той отишъл при другарите си и им казал шеговито:
– Хайде, герои, излизайте изпод завивките! Сега знам каква треска ви е хванала. Тя вече няма да ви мъчи, защото аз се разправих с нея.
Принцът не искал да стои повече в този град. Той изпратил дърводелеца да съобщи на всички жители, че злият джин е мъртъв и те спокойно могат да се върнат по домовете си, ако признаят мелничаря за свой раджа и му дадат за жена най-красивата девойка. Гражданите приели това условие и се върнали в града.
Новият раджа взел да моли принц Шердил да го вземе със себе си, но той му казал:
– По-добре остани тук и управлявай своя град. Ние ще се оправим и без теб. Ето, вземи тези ечемичени зърна. Засади ги, поливай ги и когато поникнат зелените стръкове, внимателно се грижи за тях. Не се тревожи за мен, докато те са зелени. Но ако изведнъж започнат да пожълтяват и да вехнат, значи се намирам в беда. Тогава, без да се бавиш, побързай да ми се притечеш на помощ.
Мелничарят взел ечемичените зърна и останал в града, а принц Шердил продължил пътя си с дърводелеца и ковача.

*Как завършва приказката можете да прочетете в "Индийски приказки"

Cъбития

Мисъл на деня