книги

Линда Ла Плант: "Вдовиците"

Снимка: Издателство "Колибри"

"Вдовиците" от издателство "Колибри"

Британската кралица на трилъра Линда Ла Плант влиза в книжарниците с безапелационния бестселър "Вдовиците". Преводач на българското издание е Александър Драганов, корицата е дело на Живко Петров.

"Вдовиците" ни среща с Хари Роулинс - професионален крадец, извършил множество успешни обири в дългогодишната си кариера. До деня, в който късметът му изневерява, и той, заедно с двамата си съучастници, загива в експлозия.

Когато вдовицата му Доли открива в банков сейф счетоводни книги с подробни описания на всички негови операции, включително и на последната, тя си дава сметка, че има три опции: да забрави за тях; да се отърве от тях, като ги предаде на полицията или като ги продаде на местните мафиоти, които определено проявяват интерес; да се свърже с другите две вдовици, Линда и Шърли, и да довършат започнатото от покойните им съпрузи.

Доли избира третия вариант, като привлича към екипа и красивата стриптийзьорка Бела. Сега вече четирите дами могат да се заловят за работа.

За авторката

Родена през 1943 година, Линда Ла Плант е авторка на над 30 трилъра, превърнали се в световни бестселъри, както и на криминални телевизионни сериали, удостоени с множество награди. Доли Роулинс, Джейн Тенисън, Лорейн Пейдж, Ана Трейвис, Майк Уокър са героите на поредиците, които са нейна предпочитана литературна форма.

От романите на Ла Плант са продадени над 2 милиона екземпляра в 20 страни. Големия си пробив писателката прави през осемдесетте години на миналия век с трилогията: "Вдовиците", "Отмъщението на вдовиците", "На свобода" – книги със зашеметяващи фабули, които държат читателите в трескаво очакване до последната страница!

Откъс

ПРОЛОГ

Лондон 1984-та

Обирът бе планиран брилянтно, иначе Хари Роулинс нямаше да се захване с него. Той беше богат търговец на антики, специализирал се в продажбата на скъпи произведения на изкуството, бижута и сребърни прибори. Двамата с жена му Доли бяха страхотна двойка. Хари Роулинс обаче имаше и тъмна страна. Престъпен бос и перач на пари, той беше изключително уважаван от хората си, а не дай си боже да го имаш за враг – бе студен, пресметлив и смъртоносен. Полицията подозираше за връзките му с подземния свят, но не можеше да докаже нищо. Хари Роулинс не бе прекарал и ден зад решетките.
Планът беше простичък и както всяка операция, ръководена от Хари Роулинс, бе отрепетиран до последния детайл.

Четирима от хората му, надянали маски, щяха да спрат инкасо автомобил на предварително избрано място в тунела "Странд". Най-напред хлебарски камион, каран от единия от бандитите, щеше да го блокира, като удари спирачки пред него. След като инкасото спреше, щяха да се намесят другите трима, които го следваха във ван форд "Ескорт". Единият от тях трябваше да задържи преминаващите коли на разстояние един изстрел, докато другите взривяват задните врати на инкасо буса с желатин експлозив, свързан с детонатор.

Шофьорът на хлебарския камион щеше да се присъедини към тях и всички щяха да си напълнят раниците с пари. После трима от въоръжените нападатели щяха да пробягат последните петдесетина метра до изхода на тунела, където щеше да ги чака колата, с която да се измъкнат. Четвъртият нападател, който трябваше да прикрива бягството им, щеше да подкара хлебарския камион към вече уговорено скривалище.
Когато камионът, инкасото и фордът влязоха в тунела, всичко изглеждаше, че върви по план. Всички нападатели бяха престъпници с богато криминално минало и си мислеха, че нищо не може да ги изненада. Случи се обаче нещо непредвидено. На кратко разстояние зад тях се появи полицейска кола, която се насочи към тунела в преследване на двама млади хаймани.

Когато чу воя на сирените, шофьорът на форда паникьосан се обърна назад и в същото време водачът на хлебарския камион, който стриктно следваше плана, наби спирачки и принуди инкасото да направи същото. Когато шофьорът на форда отново погледна към пътя си, вече бе твърде късно. Ванът се блъсна в задната част на микробуса, а хайманите връхлетяха върху вана.

От почти едновременните удари нападателят от предната седалка залитна напред. Експлозивът излетя от ръката му и удари арматурното табло, като предизвика силна експлозия – огнена топка, която изпепели всичко вътре.

Тримата въоръжени бандити се оказаха пленници на собственото си возило. Пламъкът и пушекът не позволиха на никого да отвори вратите. Никой не успя да им помогне, нито дори да ги доближи, ала всички чуха писъците им, докато резервоарът най-накрая не избухна, като взриви каквото бе останало от нещастния форд. В суматохата и обърква- нето, които последваха, никой не забеляза шофьора в хлебарския камион. Той остана за миг загледан в адската катастрофа, без да може да повярва на очите си, а после изтича обратно до возилото си и изчезна с мръсна газ.
* * *
И трите овъглени трупа от форда бяха откарани в моргата в Уестминстър. Два дни по-късно патоанатомът ги идентифицира като Хари Роулинс, Джо Пирели и Тери Милър. Хари Роулинс бе шофирал и затова тялото му бе пострадало най-тежко от експлозията. Горната половина на трупа беше буквално разкъсана на части, черепът – натрошен толкова зле, че нямаше как да се реконструира, а двата крака бяха овъглени до кокал.

На китката на изгорялата му и обезобразена ръка обаче откриха златен часовник "Ролекс", на който с вече размазани букви бе написано:
"На Хари с любов. Доли. 12.2.62."

Макар полицията да подозираше от самото начало, че второто тяло е на Джо Пирели, лицето му бе твърде обгорено от едната страна, за да са стопроцентово сигурни. Той имаше криминално досие, но нямаше как да му снемат отпечатъци, тъй като нито една от ръцете му не бе останала цяла. В крайна сметка трябваше да извикат специалист стоматолог, който идентифицира тялото по зъбите, доколкото това изобщо бе възможно.
Заради три предишни присъди, Тери Милър бе идентифициран по отпечатъците на палеца и показалеца, останали от изгорялата му лява ръка.

И тримата мъже бяха женени. Сега съпругите им оставаха вдовици.

Мисъл на деня