книги

Племето на майките: Три истини за бебетата и майчинството

Снимка: Издателство "Колибри"

"Племето на майките" обединява текст и илюстрации по уникален начин. Автор и художник на книгата е Ирина Каракехайова.

1. Бебетата са различни.
Мисля, че ако има безспорна истина, която трябва да знаем, това е тaзи. Често забравяме това, защото има толкова много неща, по които си приличат, а и смятаме, че всички са като нашето. Затова сме и твърде категорични в съветите си. Но това, което е вярно за бебето на съседката и за още стотици хиляди, може да не се отнася за Вашето бебе.

2. Отглеждането на дете не е работа.
В миналото жената, която е работела на полето, след като роди, е продължавала да работи, като е вземала бебето със себе си. Тази, която не е правила нищо, след раждането е наемала дойка и е продължавала да не прави нищо. Домакинята от времето, когато за многодетно се е смятало семейство с повече от 10 деца, е продължавала да си гледа къщната работа и не е зарязвала четирите си по-големи деца, за да се посвети на поредното бебе. Само днешната жена променя напълно живота си, а понякога сякаш спира да живее, като стане майка. И то не за да си почине – напротив, тя се оплаква от силна умора. Често това се простира и върху бащата. Забравили ли сме как се гледат деца?

3. Защо ме тормози да го нося напред-назад?
Нали вече е гушнато? Вашето бебе е точно като Вас. Не му стига да е нахранено, облечено и да знае, че родителите му го обичат. То иска преживявания и не само в събота вечер. Както и Вие искате работата да Ви носи удоволствие и ежедневието Ви да е радостно, а почивката да не е дремане пред телевизора, така и то иска различни положения на тялото, миризми, звуци, разлика във въздуха и температурата, в светлината, различен допир и разнообразни гледки. Кой е успял да Ви убеди, че това същество, преливащо от жизненост, има нужда от тишина, спокойствие и изолация? В нашето динамично време...

Ирина Каракехайова, из "Племето на майките". Откъсът от книгата е предоставен от издателство "Колибри".

„Племето на майките“
Ето как авторката обяснява мотивацията си да създаде тази книга: "Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето "очукани от живота". Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен."

Ирина Каракехайова е автор и художник на книгите "Племето на майките" (2009), "Храната на племето" (2010), "Домашна екология" (2011), "Град като град" (2013) от поредицата "Племена". Родена е в София през 1975г. Завършила е "Сценография" и "Живопис" в Нов български университет, София. Темата на докторската й дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“

Cъбития

Мисъл на деня