книги

Ричард Холоуей: "Малка история на религията"

Снимка: Издателство "Дамян Яков"

"Малка история на религията" от издателство "Дамян Яков"

Представяме на Вашето внимание третата книга от поредицата на Йейлския университет "Малки истории" – "Малка история на религията" от Ричард Холоуей.
Тази книга представя историята, най-важните идеи и вярвания в основните световни религии – юдаизма, исляма, християнството, будизма, хиндуизма.

Авторът изследва внимателно корените на религиозната вяра, изначалния стремеж на хората да намерят смисъл на собственото си съществуване, както и механизмите, чрез които различията в убежденията и догмите пораждат враждебност и насилие.

Ричард Холоуей насърчава любознателността и толерантността у читателя, подчертава с нужния респект нюансите в различните религиозни учения и ненатрапчиво формира чувство за непреходната стойност на вярата.

Характерът на това изследване много точно може да бъде предаден с думите на Мирча Елиаде: "За историка на религията е знаменателна всяка проява на божественото, за него всеки ритуал, всеки мит, всяко вярване и всеки свят образ носят в себе си понятията за истина, битие и смисъл".

Преводът от английски е на Владимир Германов.

За автора

Ричард Холоуей, бивш епископ на Единбург (1986) и глава (Primus) на Шотландската епископална църква (1992), професор по теология и история на религията в университета Грешам, Лондон, е автор на десетки книги, посветени на историята на християнството и световните религии.

След доброволното си оттегляне от високите длъжности в шотландската църква и заради откровените си коментари по въпроси, засягащи религиозната вяра и ролята на църквата в съвременния свят, Холоуей е смятан за една от най-противоречивите фигури в Църквата.

Собствената му богословска позиция става все по-радикална и сам той я определя като пострелигиозна, което трябва да бъде разбирано като позоваваща се на "силна вяра в човечеството".

В публичните си изяви и в някои от книгите си Холоуей коментира сложни етични въпроси в областта на сексуалността, наркотиците и биоетиката и връзката им със съвременната религия.

Той е и чест водещ на радио- и телевизионни сериали на ВВС. Известен е с подкрепата си за прогресивни каузи, включително защита на правата на малцинствени групи и адаптирането им към активен социален живот.

Холоуей живее в Единбург със съпругата си Жан, родена в Америка. Те имат две дъщери и син.

Откъс

Религията става персонална

Религията е изпълнявала много функции в човешката история. Преди модерната наука да даде обяснението си за сътворението, религиозните визионери дават своите описания, някои от които току-що разгледахме. Освен обаче опитите да обясни как е създаден светът, религията опитва да обясни и защо е организиран така, както е организиран. Ако се запитаме защо човеците са доминиращ вид на планетата и защо правят с нея каквото поискат, Библията отговаря, че това е така, защото Бог е подредил нещата по този начин. Бог ни е сложил най-горе в света и ни е казал да го завладяваме и контролираме. Ако се запитаме защо човечеството е разделено на групи според цвета на кожата, хиндуистките текстове отговарят, че нещата са подредени по този начин от интелигентността, която се крие зад вселената, и с цел. Това е карма. Тези отговори не просто казват, че положението е такова и трябва да го приемем, каквото малка история на религията е. Те дават божествено одобрение на начина, по който е организиран светът. Така Бог е планирал нещата. Това е причината религията колкова успешно да убеждава хората да се примиряват със съдбата си, колкото и тежка да е, особено след като им предлага надежда за нещо по-добро в отвъдния или в следващия живот, на онзи свят.

Освен това религията успява много добре да накара хората да приемат правилата и забраните, наложени от обществото. Ако искаме всички да живеят в хармония помежду си, трябва да има общоприети обичаи – морал. Не лъжи. Не кради. Не убивай. Всяка интелигентна общност ще защити себе си със забрани като тези. Религията добавя тежест на тези правила, като казва, че те не са човешка измислица, а божествена воля. Не израилтяните в пущинаците са измислили десетте Божии заповеди. Те са им наложени от Бог. И така, друга голяма роля на религията в историята е на пазач на морала. Сега трябва да разгледаме развитието, което отвежда религията в по-персонална посока. Освен че е групова дейност и начин да се контролират човешките общности, религията започва да предлага на индивидите персонално спасение. Думата спасение напомня на хората, че често са болни и тревожни. Не се чувстват добре, щастливи или удобно в кожата си в този живот и се безпокоят какво ги очаква в следващия. Когато религията се насочва в по-персонална посока, успява да внесе покой в обърканите умове, така че преживелите го описват като повторно раждане, или проглеждане след слепота, или прохождане след парализа. Изглежда тази нова посока е предизвикана от срещата на различни религии.

И колкото и невероятно да звучи, тъкмо римските войници дават най-големия тласък на новата посока. Към 30 г. пр.н.е. Рим е сразил Персийската и Гръцката империи. Политически римляните са победители, но попиват толкова много от местните култури на победените земи, че в крайна сметка понякога е трудно да се каже кой е истинският победител. Завоевателите били дотолкова пленени от митовете, които открили при своите гръцки и персийски поданици, че ги приели по начин, който оказал начително влияние върху бъдещето на религията.

Както китайците адаптират будизма към техния начин на живот, така и римляните възприемат гръцките митове. Римляните били практични хора, хора на действието. И така, те взели онези стари митове и ги превърнали в нещо, което днес наричаме ролеви игри. И като играели ролите в тези разкази, собственият им живот се променял. Въпросът не е в това, че са взели митовете от гръцката религия. Въпросът е, че са ги превърнали в емоционални и психологически преживявания, които са от значение за тях.

Би било погрешно обаче да мислим, че гърците са имали религия, в смисъл, в който евреите имат юдаизъм или персийците имат зороастризъм. Те са по-скоро като японците с тяхната шинто, отколкото като някой от останалите. Определено са били политеисти, но боговете им са част от пейзажа, както планините, морето и слънцето, което ги огрява. Боговете правят каквото правят, до голяма степен както климатът прави своето. И както климатът, боговете също можели да са добронамерени или враждебно настроени. Просто били такива. Има върховен бог, Зевс, бог на небето, който има двама братя, Посейдон, бог на морето, и Хадес, бог на долния свят, мястото на мъртвите. Има още стотици други богове, всеки от които е свързан с циклите на природата. Една от историите обаче, от огромната библиотека божествени приключения, става основа на важен култ в Римската империя с много сериозно влияние. Историята започва с мит за природата, обаче когато римляните го вземат, превръщат го в нещо, което наричаме "религиозна мистерия" – тайни ритуали и практики, които провокират дълбоки емоционални преживявания сред последователите. В гръцкия мит Хадес, богът на подземния свят, отчаяно искал съпруга, с която да сподели мрачното си владение. Заради това отвлякъл Персефона, дъщеря на Деметра, богиня на плодородието, реколтите и растителността. Деметра била толкова отчаяна заради загубата на дъщеря си, че потънала в скръб и изоставила задълженията си. В резултат реколтата се провалила, плодовете изчезнали от дърветата, а хората били заплашени от гладна смърт. 

За да спаси ситуацията, Зевс се намесил и постигнал споразумение, според което всяка от страните получавала половината от това, което иска. Персефона била осъдена да прекарва половин година в подземни свят с нейния отегчителен съпруг. Когато лятото свършело и тя се спускала в Хадес, за да прекара отреденото време там, майка ѝ Деметра отново изпадала в скръб заради отсъствието ѝ. Зимата идвала на земята и всички растенията умирали. Листата падали. Дърветата се оголвали, нивите пустеели.

През пролетта обаче, когато Персефона отново се издигала на земята, майка ѝ се радвала на завръщането ѝ и всичко отново оживявало. Горното е красив пример как мит, създаден, за да обясни природните цикли, се използва и като израз на възходите и спадовете в човешкия живот. Човешкото съществуване също има цикли на загуба и възстановяване, провали и успехи, смърт и прераждане. Идеята за умиращ и възраждащ се бог запълва важна нужда в човешката душа. Този мит и ритуалите, целящи да разкрият неговия смисъл, стават една от най-важните религиозни мистерии в Римската империя. "Мистерия" идва от гръцката дума, която означава да мълчиш или
да си държиш устата затворена, защото членовете на тези култове давали клетва да мълчат за ритуалите и церемониите, в които участвали.

Култът произлиза от Елевсина, край Атина, около 1400 г. пр.н.е., като празненство в чест на богиня Деметра и плодовете, които тя дарява на земята. В неговата ритуализирана форма обаче в Римската империя той е известен като Елевсински култ и ударението там падало върху духовното преживяване на индивида, който бил въвеждан в тайнството на смъртта и възраждането на богинята. Приеманите в култа преминавали през единение с богинята и преживявали зимата на нейната смърт и пролетта на възраждането ѝ. Това се постигало чрез церемонии, имитиращи смъртта чрез спускане в тъмно място и последващо връщане към дневната светлина на новия живот. Ритуалът въздействал емоционално. Целта не била участващите да научат нещо, а да го почувстват. Така променял живота им, когато преминавали през него. Помнете – всичко това се случва в човешкия ум. 

А знаем колко странно място е умът. Съдържа рая и ада, мрака и светлината. Жреците на Елевсинския култ познавали отлично човешкия ум. Знаели как да водят последователите си през завои и обрати към огряната от слънце морава на спасението. Ала не само гръцки богини като Деметра и Персефона получили нов живот в религиозните мистерии на Римската империя. Един стар зороастрийски бог от Персия, наречен Митра, също се превръща в център на римски култ. Роден в пещера, Митра е бог слънце, който убива свещен бик, от чиято кръв се формират земята и нейните същества. Римските войници попадат на разказите за Митра по време на военните им авантюри на изток. Темата за кръвта и меча им допада. Възхищават се на куража да убиеш бик сам. И им допада идеята, че убиването и проливането на кръв, в които са толкова добри, могат да доведат до появата на нов и по-добър живот за други. Така възприемат мита за собствените си цели и той става тяхна любима религиозна мистерия.

Митраизмът е по-кървав от Елевсинския култ, но темата му не е много различна. Той също чества смъртта като портал към нов живот. Ритуалите му също се извършват под земята и носят силен емоционален заряд. Тук отново има въздействие върху емоциите, не върху разума. Пещерите и подземията и бездруго са плашещи, така че спускането в такива места будело тревога сред последователите на култа. Римските войници се срещали със смъртта всеки ден, така че култ, който драматизира жертвена смърт и живота, който следва от нея, несъмнено е бил привлекателен за тях. Митраизмът бил само за мъже. Това също повишава привлекателността му сред такава мъжка общност, каквато е римската армия. Тайните общества с техните скрити ритуали и собствени
тайни езици карат членовете им да се чувстват специални, превъзхождащи останалите. И принадлежността към такъв ексклузивен клуб несъмнено е привлекателна за определен тип мъже. Митраизмът несъмнено предлагал всичко това.

Появата на религиозните мистерии в Римската империя е обрат в историята на религията. Преди това религията основно е групова дейност, свързана с обща идентичност. За евреите тя е това, което те са по рождение, и това, което ги призовава Бог като избран народ. Сериозността на морала често привлича външни симпатизанти, но джентилите (хора от не-еврейски произход) по никакъв начин не могат да променят факта на произхода си. Хиндуизмът също е свързан с произхода, както кастата, от която няма излизане. Засега само будизмът е изключение на това правило. Той подлага на съмнение съдбата на групата и предлага свой вариант за индивидуално спасение. И по онова време в Азия той е на път да стане универсална религия, религия за всеки, навсякъде, по всяко време. 

Интересно е, че религиите, които предлагат помощ на отделния индивид, с голяма вероятност се разрастват и стават универсални, защото светът е пълен с индивиди, които търсят спасение. Религиозните мистерии показват тази тенденция в действие. Така идеята за религията като групова идентичност отстъпва мястото си на идеята за персонално приемане на вярата. И методите, които култовете използват, за да осигурят на последователите си емоционалното преживяване на спасението, създават схема, която ще бъде използвана от религии, които тогава още не са родени. Идеята за бог, който умира и се ражда отново, е привлекателна за човешката природа, особено ако предлага на хората начин да станат от собствените си гробове.

Ще минат доста столетия, преди тези тенденции да намерят своя най-висок израз в историята на религията. Така или иначе обаче сцената за най-масовата, доминираща световна религия е подготвена. Когато християнството е най-успешно, нарича себе си католическо. Думата е от гръцки и означава "универсален". И основополагащата вяра е в смъртта и възкресението на нейния бог. В следващите глави ще разгледаме как нещо, което започва като малка еврейска секта през първи век, се превръща в първата истински универсална религия – католическата църква – и как си спечелва това название.

Мисъл на деня