книги

Румен Павлов: "Отвор"

Снимка: Издателство "Екрие"

"Отвор" от издателство "Екрие"

Дебютна стихосбирка. Покана за навлизане в ново, широко пространство. Изследване на темите за загубата, търсенето, осъзнаването и (само)усъвършенстването. Красиво книжно тяло с минималистично художествено оформление (корица, илюстрации, разположение на текста).

За автора

Румен Павлов e на 33 години, живее и работи в София. Завършил 2 АЕГ "Томас Джеферсън", "Международни икономически отношения" в УНСС и магистратура "Филмово и телевизионно изкуство" в НБУ.

Понастоящем пише поезия на български и на английски език, разкази, пиеси, превежда поезия от английски на български език и обратно. Посещавал е курсове по творческо писане и литературен превод.

През 2018 г. е избран да участва в Созополските семинари по творческо писане, организирани от Фондация "Елизабет Костова". От малък свири на китара и се занимава с композиране на музика и писане на текстове за песни.

Отзиви

Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги.

Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини.
Марин Бодаков

Откъс

смирение
Едно намерено крило в полето
ще сравня по крехкост
с влакната в тялото ми на човек.
И двете са пихтиести,
отделят газове при гниене,
играят важна роля за движението –
оттам за мястото, местата и местенцата.
С перата са писани много истории за
крехкостта,
отнесените покриви,
за крехките есенни пориви,
за трудните зимни разследвания
по вълчите стъпки, във вълчите нощи.
С човешката плът са гонени вълците,
с капани от черна стомана –
остриетата плуват в бяла сланина,
вълчетата плуват в бездънни утроби.
А крехките мускули
се отпускат и свиват,
отпускат и свиват,
отпускат и сливат с крехката кал,
отпускат и сливат със зимното слънце,
което ги свива в сърцевините си,
крехки като отрязани крила
в небето.
Давя се в облака
с форма на брадва.
Не искам от нищо
по много.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма "Дебюти" на Национален фонд "Култура"

Cъбития

Мисъл на деня