книги

Сю Прюдо: "Аз съм динамит. Животът на Ницше"

Снимка: Издателство "Ера"

"Аз съм динамит. Животът на Ницше" от издателство "Ера"

Биография на Ницше се издава за първи път на български език. Книгата развенчава по изключителен начин закоравелите митове по адрес на една от най-великите личности в човешката история.

Фридрих Ницше е един от най-големите мислители на XIX век – философ, литератор, изкуствовед, музикант, чиито идеи повлияват дълбоко европейската и световна култура до наши дни, като в същото време са обект на полемики, спекулации и противоположни интерпретации.

Ницше е една от най-загадъчните фигури във философията. Неговите концепции за свръхчовека, волята за власт и робския морал променят фундаментално разбирането за човешката същност.

Като се опира на документи, проучвания, писма, както и на трудовете на Ницше, британската писателка и историк Сю Прюдо обрисува света на един блестящ, ексцентричен и дълбоко смутен човек, хвърляйки светлина върху събитията и хората, формирали живота и работата му.

От християнското му възпитание, засенчено от мистериозната смърт на баща му, през учителската му кариера, отношенията му с видните интелектуалци на неговото време, самотното философстване по високите планини, до драматичния му психически срив.

Сю Прюдо успява с малко щрихи ярко да пресъздаде интелектуалната, културната и политическата атмосфера в Европа от втората половина на ХIХ в.

Марин Загорчев – превод.
Илияна Велева – редактор.

За автора

Сю Прюдо е родена през 1946 г. в Лондон, Великобритания. Автор е на редица биографични книги, за които е отличена с множество престижни награди.

Забележителната ѝ творба "Аз съм динамит. Животът на Ницше" е носител на една от най-авторитетните британски литературни статуетки.

Откъс

Когато Ницше е на единайсет години, умира баба му и най-накрая майка му е свободна да управлява самостоятелно домакинството си. След няколко неуспешни опита Франциска и двете деца се преместват в ъглова къща на "Вайнгартен" през 1858 г., сносна, но с нищо незабележителна наумбургска улица. Сега Ницше има собствена стая.

Много скоро си създава навик да работи до полунощ и да става в пет часа сутринта, за да продължи. Това е началото на живот, който нарича Selbstüberwindung, "себепреодоляване", важен принцип, който по-късно развива метафизично, но засега единственото, което се налага да преодолява, е съсипващо лошото му здраве.

Мъчителните пристъпи на главоболие с повръщане и силна болка в очите понякога продължават цяла седмица, през което време трябва да лежи в затъмнена стая със спуснати завеси.

И най-малката светлина пронизва очите му. И дума не може да става за четене, писане и дори някаква свързана мисъл. Между Великден на 1854 г. и Великден на 1855 г. например Ницше отсъства от училище сумарно шест седмици и пет дни.

Когато е здрав, използва, както го нарича, "величието на волята", за да изпреварва съучениците си. Наумбургската Катедрална гимназия не е образователна дупка, но Ницше много си мечтае по някакъв начин да попадне в "Шулпфорта", най-реномираното класическо училище на Германския съюз. (...).

"Пфорта" дава образование на двеста момчета на възраст от четиринайсет до двайсет години, като се предпочитат деца, чиито бащи, като този на Ницше, са починали в служба на пруската църква или държава.

Процесът на подбор на кандидатите много напомня на приказката за Пепеляшка, когато пратениците на принца пътували из цялата страна, търсейки момиче, на чийто крак ще стане изгубената обувка.

Те пристигат в Наумбург, когато Ницше е на тринайсет, и въпреки несигурните му знания по математика, остават достатъчно впечатлени, за да му предложат място през следващата есен. (...)

"Беше вторник сутринта, когато излязох през градските порти на Наумбург... все още ми се привиждаха ужасите на страховита нощ и бъдещето пред мен бе забулено със зловещо сиво покривало.

За първи път напусках дома на родителите си за дълго, дълго време...

Раздялата ме изпълни с отчаяние; треперех при мисълта за бъдещето... мисълта, че отсега нататък вече няма да мога да се отдавам изцяло на мислите си, че съучениците ми ще ме откъснат от най-любимото ми занимание – тази мисъл ужасно ме тревожеше... всяка изминала минута ставаше все по-страшно, дори когато видях Пфорта да проблясва в далечината, тя ми се стори повече като затвор, отколкото като алма матер...

Изведнъж сърцето ми се изпълни с възвишени чувства. Възнесох се към Бог в мълчалива молитва и дълбоко спокойствие обхвана духа ми.

Да, Господи, благослови моето влизане и защити ме, дух и тяло, в това огнище на Светия дух. Изпрати ангел да ме води победоносно в битките, които ще водя... това те моля, Господи! Амин."

Приликата на "Пфорта" със затвор се дължи на нейното възникване като цистерциански манастир. Разположена в изолираната долина на един приток на Зале, на около шест километра южно от Наумбург, тя е заобиколена от триметрови стени с дебелина две педи и половина, затварящи 280 декара плодородна земя, осеяна с обичайните манастирски удобства: езерце с шарани, пивоварна, лозе, ливади за сено, ниви и пасища наоколо, хамбари, мандра, конюшни, ковачница, каменни галерии и множество прекрасни готически сгради...

Предстоящи събития

Мисъл на деня