красота

Кожата: нашият орган чудо

Снимка: Averyanovphoto / Pixabay.com

Тя е с площ почти два квадратни метра и обгръща всичко, което носим в себе си. Кожата е нашата връзка с външния свят. Нашата антена. Тя може да предава и приема и да храни сетивата ни.

Тя е обект на желание, наш граничен слой, изумителен съд, в който е пъхнат животът ни – и същевременно колосален биотоп за бактерии, гъбички, вируси и паразити.

Всъщност езикът е този, който разкрива колко важна е за нас кожата. Има дни, в които "не се чувстваме добре в кожата си", понякога се стига дори до "излизане от кожата". На работното място е нужно "дебелокожие" – който трудно понася критика, е с "тънка кожа" (чувствителен).

При вида на голям паяк на някои изобщо не им пука – дори "не им настръхва кожата", а други преб - ледняват от страх и в ужаса си просто бягат, за да си "спасят кожата".

Въпреки това малко хора знаят какво всъщност е кожата, как функционира тя и най-важното – колко много жизненоважни за нас задачи поема. Преди всичко кожата ни защитава като тухлена сте - на с киселинно покритие от опасни натрапници като причинители на болести, отрови и алергени.

Едновременно с това тя играе ролята на собствен климатик на тялото, който ни пази от прегряване, охлаждане или от изпаряване на прекалено голямо количество вода, тоест от дехидратация.

За да може успешно да ни предпази от всички тези опасности, кожата е в постоянен контакт с околния свят: тя измерва температурата, извежда всички възможни течности и секрети навън, поема светлина и я превръща в топлина.

Освен това с помощта на сетивните клетки, косъмчетата и на приблизително 2500 рецептора по върховете на пръстите ни тя проучва дали е ветровито, студено или сухо, дали един предмет е грапав или гладък, мек или твърд, остър или тъп. А според някои най-нови изследвания кожата може дори да мирише и да чува.

Но това далеч не е всичко. Чрез кожата влизаме в контакт не само с околната среда, но и с другите хора. Знаете ли, че посланията на кожата са важни за избора ни на партньор? Вкусът на кожата варира при всеки човек, а специфичният ѝ аромат примамва само този, на когото съответства.

Защото природата се стреми наследствеността ни да се смеси по възможно най-добрия начин, за да можем да създадем здрави и силни наследници. Така че, когато два различни типа кожа се срещнат, това (в случай на зачеване) обещава благоприятно смесване на гените.

И тук дори се крие политическо послание: кожата не знае какво е расизъм, тя просто търси генетично разнообразни данни, които да бъдат въведени (интуп).

Може да се спори кой е най-големият сексуален орган на човека – мозъкът, тъй като фантазира, рисува картини и поражда страстни желания, или кожата, която усещаме, когато се любим, която гледаме със задоволство и която видимо се променя по време на секс.

Няма възбуда без голота. Няма сексуално желание без кожата. Няма телесно докосване без контакт с нея. От горещите мисли целите настръхваме. Дори и културата на фетиша си има работа с кожни символи: лак, обработена кожа и козина… всички те са еротични заместители на кожата!

Сигурно вече сте забелязали: който се занимава с темата "кожа", си има работа с куп табута. За много хора към тях спада голотата – видимите срамни части и невидимите чувства на свян – но и фактът, че понякога кожата може да мирише и дори да смърди.

А към това бихме могли да добавим и множеството дефекти и малки несъвършенства, секретите и петната. Накратко: много от нещата, за които говорим с неудоволствие или ги мислим за гнусни, произхождат от кожата – пърхот, ушна кал, пъпки, себум (секрет на мастните жлези), пот, мръсотията между пръстите на краката и още редица други.

По-скоро се мълчи и по темата за предаваните по полов път болести, особено когато става дума за това къде човек ги е пипнал. Кожните лекари често са и специалисти по венерология, термин, който произлиза от Венера, богинята на любовта.

Тя заразява не само със страст, но и със сифилис, гонорея, генитални брадавици, херпес, хепатит или СПИН – болести, по-голямата част от които се виждат по кожата или от нея проникват в тялото. (...)

Тя общува не само с околната среда и с другите хора, но също и с нашия вътрешен свят. Кожата е в активен обмен с нервната и имунната система. А как изглежда кожата ни, има много общо с това, което се разиграва вътре в нас – как се храним, но също и какво е психичното ни състояние.

Кожата е огледало на душата, екран, на който историите от вътрешния ни свят, от несъзнаваното, стават видими. Като добри следователи ние страстно търсим улики върху кожата. Следите понякога ни отвеждат дълбоко във вътрешността на тялото.

И с изненада откриваме, че кожата разказва за душевен проблем, за стрес, за липса на психично равновесие или за състоянието на нашите органи и хранителните ни навици.

Бръчките разказват за болка и радост, белезите – за наранявания, силно ботоксираната мимика – за страха от остаряване, настръхването – за уплаха или радост, а някои пъпки – за това, че прекаляваме с млякото, захарта или бялото брашно.

Инфекцията в областта на кожните гънки може да е следствие от наднорменото тегло, а сухата или потлива кожа често е знак, че нещо не е наред с щитовидната ни жлеза. Кожата е като голям архив от следи и насоки, открити и скрити.

И който може да чете този архив, ще се удиви как видимото често отвежда до невидимото. Кожата е завладяващ орган, най-големият, който ние, хората, притежаваме. Творение чудо! Тази книга ще ни помогне добре да разбираме кожата си, а с това – и самите себе си. 

Мисъл на деня