красота

Парфюмът през вековете - история на ароматите

Снимка: pixabay.com / naturalpastels

Още първите хора са познавали безценната му сила. Опитите за създаване на ухания от миризмите на растенията и земята поглъщат усилията на поколения жреци, магьосници, алхимици, майстори парфюмери, та чак до съвременните експерти от ултрамодерните лаборатории.

Целта на всички е една - нов начин за извличане на миризми, нова технология за производство, ново ухание, нова магия. Защото създаването на парфюма е изкуство и страст, а историята му през вековете е не по-малко вълнуваща и изненадваща.

Метаморфозите

През вековете "тялото" на парфюма преживява истинска метаморфоза. В началото, поне познатото ни начало, а то е твърде различно от съвременната представа – в стъклено шише с капачка, от омотаните с билки и смоли ароматни факли през маслените кадилници в храмовете и розовата вода на Авициена до "Шанел 5" има наистина дълъг път.

Самата дума парфюм е производна от латинския израз per fummus, което означава "чрез дима". И това е най-ранната форма на извличане на ароматите – чрез горене на треви и смолисти вещества. За това се разказа в епоса за Гилгамеш. Пак оттам разбираме, че преди около 5000 години шумерите мажели косите си с благовонни масла, масажирали тялото си, излежавали се във вани с масло от жасмин, перуники, зюмбюли, а от кадилниците се носело упойващото ухание на кедър.

От същото време са и първите достоверни сведения за уменията на хората да извличат ароматни вещества от растения и животински продукти. Асирийците, по-късните жители на тези райони, също принасят своя дял в познанията за извличането на миризми, оставяйки ни подробни инструкции за майсторене на ароматни мазила.

В древните текстове на индийските веди също се говори за благотворното въздействие на розовото масло и етеричното масло от индийска тръстика. Доста място е отделено на силното еротично въздействие на тревите и маслата и в библията на изкуството за любовта – Кама Сутра.

Голямата крачка правят египтяните

За първи път в Месопотамия и Египет са били направени парфюми още в древни времена. По-късно романите и персийците развиват парфюмерията в изкуство.

В древността парфюмът в Египет е бил в центъра на естетиката и терапията както за жените, така и за мъжете. Направата на парфюма се е смятал за акт на изкуство. Майсторът се е считал за творец, а самата професия е била свободна и за мъже, и за жени.

Процесът по създаването на парфюми може да бъде определен по релефите, оставени по стените на гробниците на жриците. Съставките, използвани за парфюмите, са били обикновено такива растения като къната и канелата.

Древният философ Плиний Старши е записал аромати като ирис, бадем и лилии в своята книга "Естествени науки" като такива, които се използват в изобилие. Египтяните познават и уникалните свойства на мускуса, амбрата и дуриана и силата им на афродизиак. Употребявали са се мирото, което е растителната смола от храстите и други ароматни дървесини. Като използвани са записани и животинската мас, както и мускуса.

Като цяло египтяните са имали доста екзотични вкусове и в допълнение към домашно отглежданите есенции са внасяли и аромати като ладанова смола от Арабия и Източна Африка, галбан от Персия и така желания тамян, поради невъзможността му да бъде отглеждан в Египет.

При празници и жертвоприношения използват мирта и тамян, мистичната сила, на които по-късно оценява християнството и ревностно използва и до ден днешен. Фактът, че дори в древни времена съставките са били внасяни, показва важността на парфюма. Внасяните разновидности били скъпи и са се използвали за нуждите на боговете или само за износ.

Парфюмът е сред най-мощните оръжия на ненадмината изкусителка Клеопатра

Разказват, че любимият й аромат съдържал мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. Специално за нея от безкрайните простори на Римската империя се доставяли редки цветя - жасмин, лавандула, дори алпийска роза и орхидеи. Според легендата преминаването на кораба й по Нил предизвиквало истинска еуфория сред населението, защото дори платната му излъчвали лек аромат.

От кадилниците пък се разнасял прословутият египетски аромат Kyphi – най-изтънченият и ценен парфюм от маслата на индийска тръстика, канела, мента, хвойна, акация и др. Легендата твърди, че именно това тайнствено ухание омаяло Марк Антоний и подчинило сърцето му на египетската царица.

Разкопките показват, че още в древността смесите и количествата на парфюмите са били толкова важни, колкото и това колко дълго ще издържи техния аромат. В онези времена парфюмът е бил основен износен материал и различни държави са водели битки кой да произведе парфюма с най-високо качество.

Маслото от лилии е било особено предпочитано, което доказва че в древността се е очаквало някакво спазване на стандарт и еднообразие. Плиний Старши описва египетски парфюм, запазил аромата си след 8 години, а древният гръцки ботаник Диоскоридес се съгласява, че египетският парфюм далеч превъзхожда парфюмите, правени от другите цивилизации.

Парфюмите на Египет обикновено са носили името на града, в който са били правени, или името на основната си съставка. Съхранявали са се в стъклени или каменни съдове, като най-желаните са били от алабастър. Декорацията им е била богата и често включваща бижута, с изисквания по опаковането им, наподобяващи днешните изисквания за функционалност и атрактивност.

Парфюмът се е горял като тамян, както се споменава в документи от времето на Тутмос Трети. В тях се описват различни разновидности, като бял тамян и зелен тамян. Парфюмът се е носил от естетически съображения, под формата на течни настойки от масла, или от восък и мазнини - за кремовете и мехлемите.

До Златната ера парфюмите са били предназначени основно за елита на обществото

Интересен факт е, че 3300 години след смъртта на Тутанкамон, в гробницата му още се е долавял ароматът на парфюм.

Химичката от Месопотамия Тапути е изобретила парфюма като е дестилирала цветя и етерични масла. За целта тя използвала цветя със силно ухание, което чрез дестилацията се увеличавало. Маслени парфюми на четири хиляди години са били открити от археолозите и в Пиргос. Древните хора са ползвали билки и цветя, за да създадат много качествени парфюми. Египтяните ползвали парфюми, за да подготвят телата на своите царе за мумифициране.

Древните гърци, а по-късно и римляните, придавали не по-малко значение на действието на парфюма. Гърците поръсвали с уханни течности падналите в бой войни, използвали ги за масажи в баните, смятали ги за истински стимулант в удоволствията и пиршествата.

Римските патриции и куртизантки били обгърнати от облаци ароматни ухания, рецептите, за които ревниво се пазели. За производството на благовонните смеси и кремове се разгърнало истинско производство, за нуждите на което доставяли суровини от далечени земи: от Либия - рози, от Атина - теменужки, чаени рози - от Египет. С течение на времето Ориентът станал постоянен доставчик на ароматни подправки, уханни балсами и есенции към Европа.

Арабин открива розовата вода

През Средновековието главният успех на парфюмерийното поприще достигат арабите. Страстта по изучването на растителния свят, развитието на алхимията и медицината в този период карат източните учени да търсят различни методи за извличане на есенции от растенията, като се съобразяват със стадиите на луната.

Експериментирайки с цветчета от рози в желанието си да намери панацея за всички болести, знаменитият учен и философ Авициена открива дестилацията – способ за отделяне на концентриран екстракт – на арабски "аттар". Тази технология поставя началото на модерното парфюмерийно производство.

Нежната и прозрачна "розова вода" на Авициена става мигновено една от най-важните експортни стоки на Изтока и се използвала за ароматизиране на най-невъобразими неща, включително и на зърна кафе! Европа пък открива основната си суровина за производството на козметика и парфюми.

Колелото бавно се завърта и след кръстоносните походи в двора на английския крал Едуард Първи, а по-късно и при френските, италианските и испанските дворове започват да работят домашни майстори парфюмери, които създават ароматни масла и течни ароматни смеси – праобразите на съвременните парфюми.

Унгарците добавят алкохол

Още една голяма крачка дели прапарфюмите от днешните – добавянето на алкохол! Известната "унгарска вода" е направена през 1370 г. за унгарската кралица Елизабета. Дали се е харесал парфюмът на кралицата не знаем, но технологията, която позволява на парфюма да стане по-силен и издръжлив, скоро се разпространява из цяла Европа. Първият парфюм започва да се продава през 1675 г. във Франция.

Одеколонът и Бонапарт

Доста по-сдържано се радвал на ароматизиращите средства Наполеон Бонапарт. Императорът изисквал всеки месец да получава по две бутилки от новото немско изобретение – силно ароматна и остра „Кьолнска вода” с лек лилав оттенък. Eau de Cologne („Одеколон”), както е оригиналното му наименование, е патентован през 1709 г. от братя Фарини в Германия.

Представлява смес от вода, алкохол и растителни екстракти, като съотношението на съставките определя силата и характера на миризмата му. Наполеон предпочитал да го ползва сутрин след бръснене. Заради силното му дезинфектиращо действие често в полеви условия го употребявал и за обработване на раните на офицерите.

През 1710 г. в Кьолн се ражда и терминът "одеколон" или "кьолнска вода"

По-късно, през XIX вeк, се появяват и първите големи имена-марки в парфюмерията – Жан Гарлен (Guerlain), Франсоа Коти (Coty), Ърнест Делатрьоф (Caron) – бащите на съвременната парфюмерия, които създават някои от основополагащите теории в науката за парфюмите. От този момент производството на парфюми се превръща в индустрия.

До началото на XX век няма разлика между женски и мъжки парфюми. Мъжете се поливат с парфюми, точно както и дамите, и никак не им отстъпват в размаха на употреба на ароматни води и козметични кремове. Аристократите обожават ароматизирани камизоли, ръкавици, панталони. А Людовик XV и неговата фаворитка мадам Помпадур били известни с това, че изисквали не само дрехите им, но и всички вещи в дома, мебелите, а дори и гоблените да ухаят на парфюм.

Френската революция, въпреки огромните сътресения, които предизвиква в обществото, никак не намалява популярността на парфюмите, дори напротив – появяват се нови аромати с актуални заглавия – Parfum de guillotine ("Аромат на гилотина") и A la Nation ("За нацията")!

Първият велик парфюмерист пък е Франсоа Коти, който отваря магазин за парфюми в Париж в края на XIX в., същевременно и произвежда, като най-успешните са L`Origan, Chypre u L`Aimant.

Развитието на органичната химия дава разните синтетични материали, които, комбинирани с големия избор естествени аромати, водят до изкуството на парфюмерията, каквото го познаваме днес.

През 1921 г. френската модистка Габриел - Коко Шанел, пуска собствена марка парфюм, наречен "№5", защото бил петият в редичката от мостри, който й представя парфюмеристът Ернест Бо. Този парфюм е един от най-продаваните в света.

Малките стъклени шишенца се ползват още от древни времена за съхранение на парфюми

Ползват се и днес, но дизайнът им е различен. По-рано те са били с много семпъл дизайн, докато днес се обръща голямо внимание именно на него, защото той диференцира една компания производител от друга. Лъскави, извити и с деликатен дизайн - това са моделите, предпочитани днес от парфюмерийните компании.

Гърците в древни времена са ползвали красиви опаковки, за да носят своите парфюми, а Романите са предпочитали скъпоценните камъни за тази цел. Контейнерът, в който се съхранява парфюмът, е много важен. В повечето от случаите дизайнът на шишенцето с парфюма е определящ дали той да бъде поръчен, или не, независимо от неговия аромат.

Парфюмите се превърнаха в нещо много важно през последните няколко века. В древни времена те са ползвани главно от богати хора, но днес почти всеки ползва парфюм, за да излъчва приятен аромат.

Парфюмите днес са в стотици хиляди видове и ухания. Зависи единствено от Вас да изберете своя аромат, този, който Ви приляга на вкуса. За повечето хора парфюмът се е превърнал в подпис, себеизлияние, част от чара им. Парфюмите винаги са в страст. Търсенето им не намалява, независимо каква криза преживяваме, тъй като всеки обича да има парфюм в своя гардероб.

Източник: fmparfumes.com

Мисъл на деня