красота

Размисли за красотата

Снимка: nastya_gepp / Pixabay.com

Всичко започна, когато попаднах на клип с модела Камерън Ръсел, който ме заинтригува толкова много, че не искам просто да споделя речта й в Инстаграм или Фейсбук, искам да напиша цяла статия по темата.

Защото в крайна сметка това е нещо, което забелязвам постоянно не само при себе си, а и при всички останали. Сега, ще си позволя да цитирам част от речта й дословно:

The next question is, "Do they retouch all the photos?" And yeah, they pretty much retouch all the photos, but that is only a small component of what's happening. This picture is the very first picture that I ever took, and it's also the very first time that I had worn a bikini. I know we're getting personal, but I was a young girl... And here's me today. And I hope what you're seeing is that these pictures are not pictures of me. They are constructions, and they are constructions by a group of professionals, by hairstylists and makeup artists and photographers and stylists and all of their assistants and pre-production and post-production, and they build this. That's not me."

В превод: "Следващият въпрос е: "Всички снимки ли минават през обработка?" И да, те обработват почти всички снимки, но това е само малка част от случващото се. Тази снимка е първата снимка, която някога съм направила, а също така е и първият път, когато носех бикини.

Знам, че нещата стават лични, но бях младо момиче... И ето ме днес. И се надявам, че виждате, че тези снимки не са снимки на самата мен.

Те са конструкции и са конструкции на група професионалисти - от фризьори и гримьори, фотографи и стилисти, всички техни асистенти и пред-производство, и пост-продукция - те изграждат това. Това не съм аз."

Накратко казано Камерън Ръсел признава, че е спечелила "генетичната лотария": тя е висока, хубава и модел на бельо. Но не я съдете по външния вид.

В тази безстрашна беседа тя поглежда по различен начин към индустрията, която изглеждала почти съблазнителна за момиче като нея, започнало с работата като модел едва на 16-годишна възраст.

Първо смятам да започна с темата за така наречените: "Инфлуенсъри - (новите модели) и простосмъртните"

Любителите на модели са една доста особена порода, те са малко по-добри от "женкарите", разликата е там, че тяхна страст не са жените, а моделите, които в повечето градове се явяват по билбордовете и списанията.

Но според убеждения от сорта на " Българките са най-красивите жени в света", излиза, че в България тези жени се движат на свобода. Държавата се е превърнала в сафари на модели и мъжете могат да ги открият в "естествената им среда".

Наскоро доста нашумяха и клипове, че социалните мрежи съсипват живота ни. Накратко в тях се говори как това, което виждаме в Инстаграм не е истинско, как момичетата въобще не са толкова слаби, толкова красиви и всичко може да бъде поправено с малко FaceTune и филтри.

В социалните мрежи всички носят маски. Не само инфлуенсърките и моделите. Но от време на време маските падат и ние оставаме голи пред очите на света. И когато паднат, бързаме да ги сложим отново, като дете в евтин костюм за Хелоуин. Но вече е късно, хората вече са видели лицата ни и това е ужасяващо.

И въпреки всички тези "изненадващи разкрития", не виждам това да спира да потиска голяма част от жените и момичета, които все още не са "инфлуенсърки" или "модели".

И интересът ми се събуди. Щом инфлуенсърките предизвикват срив в разумни същества (каквито са жените)... Каква е силата на красотата?

И получих един доста интересен отговор...
"На чисто психическо ниво, красотата е фактор, ако реално се сметне за нещо важно, тя е тривиална, тоест всеки може да бъде красив. Въпросът е дали ще се роди така или след това ще се направи такъв, реално въпрос на желание и възможност.

Да си красив може да има своите предимства, но никога няма да бъдеш най-красив. Релевантно е на времето, събитията и уважението, което предизвиква."

Като стана въпрос за красотата, попаднах и на епизода от 12.10.2019 на предаването "Ничия Земя", където водеща тема бе "Инстаграм-поколението" и както цитата на въпросния епизод от предаването гласеше: "Ако сте във Facebook, значи сте остарели... Гледайте да сте в крак с времето - Новите звезди на България".

Благодарение на момичетата от предаването, започнах да разбирам, че красотата е "като апартамент с изглед към океана и нeнормално нисък наем" - обикновено го имат онези, които най-малко го заслужават.

Но може би в заключение ще кажа, че красотата е преходна, а апартаментът с изглед към океана остава завинаги.

Сега, следващата тема, която ми направи дълбоко впечатление, гледайки едно от интервютата на Камерън Ръсел, е темата за съзряването. Въпросът: Не е ли лудост да вярваш, че за съзряването ти е отговорна определена възраст?

Отговорът на този въпрос може да започне от това, че хората, чисто психологически, не сме особено наясно със себе си през първата част от живота си.

По-наивни сме, по-импулсивни, живеейки с риска да взимаме решения, които не винаги са особено добри за самите нас - пием, пушим , храним се с junk food, не се образоваме в нито едно отношение, не спортуваме, непрестанно изпадаме в емоционални конфликти с хората около нас.

Като цяло по-егоистични сме и когато "ни падне" да видим или направим нещо ново, което никога не сме опитвали до сега, сме по-развълнувани от всякога.

От физическа гледна точка, младият организъм може да издържи на повече напрежение и натиск. Но докато физическата сила е повече, психическата напълно липсва. Годините са относително нещо за съзряването, но все пак са от значение.

Чуйте цялата лекция на Камерън Ръсел:

Камерън Ръсел когато не е в ролята на модел
Предстоящи събития

Мисъл на деня