Пророкът на футуризма - в необятния свят на Тиери Мюглер
От Нели Славова
Известен със своите зрелищни шоу програми и фетишистична мода, Тиери Мюглер стигна до кариерата си в модния дизайн чрез танци и фотография. Роден в Страсбург, Франция, през 1948 г., той учи в Lycée Fustel de Coulange в Страсбург от 1960 до 1965 г. и в Училището за изящни изкуства през 1966 и 1967 г. Бил е танцьор в балета на Рейнската опера през 1965-1966 г. Мести се в Париж и започва да работи като професионален фотограф, като същевременно работи на свободна практика като асистент дизайнер за редица модни къщи в Париж, Лондон и Милано. Мюглер показа първата си колекция готово облекло (използвайки името на марката Café de Paris) през 1973 г. и получи финансова подкрепа за откриване на собствена компания Thierry Mugler през 1974 г.
През 1986 г. той изкупи инвеститорите си, за да получи пълна собственост върху търговско дружество. Характерният стил на Мюглер се основава до голяма степен на иконографията на сексуалния фетишизъм, а моделите му често приличат на доминанти, от извисяващите се ботуши на висок ток и корсетни извивки до такива аксесоари като чоукъра за врата и камшици за езда. Сред най-известните му ансамбли са горещото червено "каубойско" облекло, състоящо се от шапка, корсет и токчета, както и неговото прочуто мотоциклетно бюстие, вдъхновено от автомобилните стилове на Детройт от 50-те години на миналия век. Мюглер често правеше дрехи от кожа и каучук, някои от които карат техните носители да приличат на гигантски насекоми, извлечени от научна фантастика. Примери за неговите по-малко театрални тоалети, като цветните му и остро скроени костюми, бяха изключително популярни, особено през 80-те години.
Легендарната къща на Thierry Mugler заема пространството между модата и мита, управлявана от дизайнер, който е такъв визионер, че Бионсе, Дейвид Боуи и Лейди Гага са искали да създава мода за тях. В чест на неговата иконоборческа кариера Музеят на изящните изкуства в Монреал обяви плановете си за Thierry Mugler: Creatures of Haute Couture, която бе открита през февруари 2019 г. Това беше първата самостоятелна изложба на дизайнера.
В продължение на повече от две десетилетия Мюглер беше господстваща сила в модата, enfant terrible, който се противопоставяше на буржоазната чувствителност със своята грандиозна визия и великолепни, понякога почти едночасови дефилета.
"Винаги съм бил очарован от най-красивото животно на Земята: човека", разкри Мюглер по повод обявяването на изложбата. Това очарование го накара да създаде дрехи, които превърнаха носителите си във футуристични femme fatales, чиито суперсили са съблазняване и самоувереност.
През 2003 г. Clarins, компанията-майка, която закупи марката през 1997 г., затвори къщата след огромни загуби. Самият Мюглер напълно изчезна от погледа на обществеността, като четири години по-късно се появи отново в образа на Манфред – почти неузнаваем, след като откри културизма и преправи носа си, поради катастрофа.
Но дори и да не разпознаем Манфред, няма да забравим Мюглер, "пророкът на футуризма", чиито дрехи са просто удоволствие за гледане.
"Тиери Мюглер е за силата на блясъка и ходенето директно в бъдещето. Той е бог за последователни поколения в модната индустрия. Той слива поп и висша мода, разказва история със стил и съчетава фантазията с реалността", каза Формикети пред Vogue през 2010 г.
"Мечтаех да създам друг свят, в моя мащаб. Един, който беше моят."
След няколко години работа на свободна практика, Мюглер лансира "Café de Paris", първата колекция, която проектира под собствения си лейбъл, създадена в партньорство с бизнесмена Ален Карадейк през 1973 г. Azzedine Alaïa скоро се присъединява към Мюглер, създавайки визия, която съчетава градският стил с пънк естетиката, класическите костюми с широки рамене, вдъхновени от френската армия. През 1978 г. Мюглер отваря първия си бутик на Places des Victories и едновременно с това пуска своята мъжка линия.
"Проектите на Мюглер се превърнаха в произведения на изкуството, скулптури, които да бъдат обличани от самодиви, богини и примадони, които могат да се трансформират в екзотични същества, еротични загадки и фантастични архетипи".
Равноправен новатор и иконоборец, проектите на Мюглер се превърнаха в произведения на изкуството, скулптури, които да бъдат обличани от самодиви, богини и примадони, които биха могли да се трансформират в екзотични същества, еротични загадки и фантастични архетипи – идеално съобразени с възхода на супермоделите от 80-те и началото на 90-те години. Всички топ модели се разхождаха в известните творения на Мюглер – Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Линда Евангелиста, Ева Херцигова.
Мюглер работи като режисьор и дизайнер на костюми за видеоклипа от 1992 г. на Джордж Майкъл "Too Funky".
Мюглер проектира черната рокля, която Деми Мур носеше във филма "Неприлично предложение" от 1993 г. Роклята предизвика доста вълнение, но за разлика от това, което Мюглер изпращаше по модните ревюта, тоалетът бе на върха на скромността. Въпреки това, любовта на дизайнера към вампирски силуети от филм ноар, с широки подплатени рамене, малки талии и изпъкнали бедра, не бяха по вкуса на всеки и бяха счетени от някои критици за сексистки.
В основата на всичко бе любовта на Мюглер към корсета, дългата очерняна дреха, която означаваше репресия и болезнената цена на стандартите за женска красота. Съвременната мода започва, когато Пол Поаре и Коко Шанел създават дрехи без талия, а сутиените освобождават жените от дрехите, които са толкова стеснителни, че могат да им причинят здравословни проблеми. За разлика от корсетите от миналото, дизайните на Мюглер не потискаха. Може би парадоксално, но те бяха символи на власт, контрол и сила.
