Нирвана на една палатка разстояние
От Нели Славова
Това, което научих за природата, планината и туризма, не са върховете, които съм покорила през годините, а мъдростта на хората, които съм срещнала по пътя си. Мъдростта и добрината, която мога да си взема от тях и след време и аз да я предам на другите. Туризмът е много повече от изкачване на планина, той е за побеждаване на страховете, които имате в себе си.
Влизам във всеки поход с мисълта за снимки и преживявания. Чудя се къде са най-добрите места, с какво е известна пътеката, какви изненади мога да очаквам. Колкото и да си опитен, дори и човек с най-добрата подготовка може да остане изненадан.
Едно от най-очарователните неща в днешната епоха е възможността да се търси божествена свобода на душата.
Много мъже и жени, мечтаят за яснота, особено защото не я получават в ежедневието си. Докато други, предимно пътешественици, намират този аспект на живота в безкрайното пътуване. Онова, което те кара да се чувстваш жив и е изпълнено със смисъл.
А какво по-хубаво от прекосяването на планините, броденето по хоризонтала, за да намерите спокойствие в природата, да изкачите връх в размишляващия си ум. Пътуване из планините без идея, без причина и без свързаност, особено с надпреварата със задачите и сроковете, в която всички ние участваме ежедневно. Това е истинската причина, поради която винаги се наслаждавам на пешеходните преходи.
На последната си разходка в планината, с приятелите ми попаднахме на малък фестивал, който ежегодно се организира - глъчката на хората се чуваше от далеч, а под звуците на приятната музика, сякаш и гората също танцуваше в ритъм. Излязохме по хипнотизиращ изгрев слънце, а докато се усетим вече бяхме свидетели на омагьосващ залез. Бяхме попаднали на красотата на органичната и естествена среда без никакви земни грижи. Всички се отпуснахме и се забавлявахме, докато слушаме едни от най-любимите си песни. Вероятно точно така изглежда нирваната.
Беше твърде късно да се връщаме обратно и да се прибираме, затова единодушно се съгласихме, че ще нощуваме под звездите. Калоян носеше в раницата си сгъваема палатка, в която всичките ни опити да се съберем вътре заедно, се провалиха. Ваня и Тони се бяха разбрали, че ще спят под открито небе, за да може да отсъпят място за останалите, тъй като в нашата компания има и такива хора, които се страхуват от буболечки.
Помните ли какво ви казах в началото? В живота винаги има баланс. Без да ги питаме и молим за помощ, явно разгорещените ни разговори са станали достояние на хора от феста, които на добра воля и чиста съвест, решиха да ни услужат с още една палатка.
От този ден насам се зарекохме, че ще носим резервна палатка в раницата. И не защото ще ни потрябва на нас. А защото можем да помогнем на някой непознат.
