Пет водопада, които да разгледаме

  • Сподели:
Пет водопада, които да разгледаме

Хотнишки водопад

Хотнишкият водопад, или Кая Бунар, е водопад на река Бохот в Северна България, област Велико Търново. Водопадът се намира на около 2,5 км западно от село Хотница. До него се достига от Републикански път I-5 през Самоводене или от Републикански път I-4 през село Момин сбор. В близост до водопада има удобен паркинг за автомобили.

Водопадът представлява естествен завършек на пролома на реката преминаваща през Търновските височини. Височината на пада му е около 30 метра. Водопадът и проломът на реката са обявени за природна забележителност, която може да бъде посетена по обособена екопътека.

Хотнишки водопад е природна забележителност, обявена за защитена територия. Целта е опазването на района на водопада и прелома на река Бохот.

Крушунски водопад

Крушунска бигорна каскада са поредица от водопади в близост до село Крушуна, Община Летница, Област Ловеч, Северна България. Намират се на 8 км южно от град Летница, на 1 км южно от село Крушуна и са известни със своята живописност. Водопадите представляват дълга травертинова (бигорна) каскада, отделните стъпала на която са самите водопади. 

Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото, който заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади. 

Цялото Деветашко плато е богато на карстови образувания. В непосредствена близост до водопадите се намират множество пещери някои от които са Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера и др. На 15 км западно се намира известната Деветашка пещера.

Туристическата пътека започва от около половин километър южно от селото и до нея се достига по път около който има възможности за паркиране. Туристическата пътека криволичи нагоре срещу течението на реката и накрая достига до първия и най-голям водопад от каскадата – Пръскалото и пещерата, от която извира реката. Има множество мостове, позволяващи на туристите да разгледат местността.

Райското пръскало

Райското пръскало е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров – 124,5 м.

Намира се в Стара планина, на южния склон под най-високия старопланински връх – Ботев. На територията е на природен резерват ''Джендема'', част от Национален парк ''Централен Балкан''. Обявен е за защитен природен обект през 1965 г. 

Образуван е от водите на Пръскалската река, идващи от вечния снежник, разположен под връх Ботев, който дори през лятото не се стопява напълно. След като тече по полегатия тревист склон на върха, потокът достига до горния край на скален пояс от отвесни скали, наричани Райските скали, и прави големия си скок. След това се спуска в бездните на Южния Джендем и се влива в Бяла река.

До подножието на водопада се намира хижа ''Рай'' – изходен пункт за посещението му. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик.

Боянски водопад

Боянският водопад е най-големият водопад в планината Витоша, висок 25 м. Образуван е от водите на Боянската река, която стръмно се спуска по северните склонове, преминавайки през андезитния пояс на планината. Устойчивата скала обуславя многото бързеи по реката и създаването на водопада на 1260 м н.в. (основата на водопада), както и на други по-малки падове и водопадчета. Местността, в която се намира Боянският водопад, е запазила своята природа сравнително незамърсена.

В ясни пролетни дни водопадът може да бъде видян от центъра на София. Той е най-пълноводен по време на топенето на снеговете във високите части на Витоша, тогава бялата му лента се различава сред все още неразлистената гора.

През зимата, в най-студените дни, водопадът замръзва поради разположението си в усойна и дълбока долина.

Има три популярни изходни точки за достигане до водопада. Първата е Бояна – в горния край над центъра започват пътеките за Боянското езеро (нагоре и наляво) и за Боянския водопад (нагоре и надясно). Първият вариант, покрай езерото, е по-дълъг, но по-умерен. Вторият вариант, директно към водопада, е много по-стръмен и проблемен за неопитни туристи. Отделни участъци от пътеката се заледяват през зимата. 

Втората изходна точка е местността Копитото. Пътеката е с умерено изкачване в първата част, после равен пасаж, но последният участък преди водопада е с подчертано стръмно спускане.

Третата изходна точка е хижа Момина скала върви се по стръмен път първоначално, но после все по-равен.

Боянският водопад е обект за ледено катерене. Всяка зима замръзва, образувайки два ледени езика. По-лесен и полегат е левият, а десният предлага катерене от средна трудност.

Бистришки водопад

Той се намира в Национален парк Рила на около 900 м надморска височина, близо до с. Бистрица, община Дупница. Водопадът е образуван на пълноводната по всяко време на годината Бистришка река, която води началото си от подножието на връх Дамга. Има височина около 35 м и бистрата дори и по време на снеготопенето вода пада на няколко каскади образувани от големи каменни блокове. Ждрелото на реката и водопада са уникално красиви особено есен, а през лятото и пролетта тук е прохладно и приятно място за бягство от жегите в града и полето.

Използван източник: Wikipedia