Ползите от 30-минутната тиха разходка сами със себе си
От Нели Славова
Ползите от ходенето и навика за тялото и ума
През 2023 г. да можете да стоите сами в продължение на 30 минути, в тишина, без никакво разсейване и само със собствените си мисли на заден план, вече е почти невъзможно. Потопени в постоянни дигитални стимули обаче, изглежда невъзможно да се откъснем от ангажиментите и мислите, които текат в ежедневието ни, така че сега повече от всякога е необходимо да го направим, намирайки начини да се свържем отново със себе си и с мислите си. Съществува древен навик за дълголетие, който не само отваря ума и успокоява мислите, но и активира кръвообращението и подпомага насищането на кръвта с кислород.
Това е навик, възприет от поколението Z по време на пандемията, което кара мнозина да го включат в рутината си. Младите хора откриха какво е ходенето пеша, за да направят така необходимия дигитален детокс. Силата на социалните медии се крие именно в това да върнат знанията, които са приети за даденост, за да може обществото да ги преоткрие. Мълчаливата разходка се превърна в истинско движение, което демонстрира ефективността на регенериращата разходка сред природата, в тишина и при спазване на правилото да не се отговаря на никого през тези 30 минути, която може да има благотворно въздействие не само върху тялото, но и върху ума, с положителен ефект върху социалния живот и дълголетието.
30-минутно ходене, всички ползи за здравето
Ходенето, с всякаква интензивност, е полезно за вас, независимо от времето, което отделяте за физическа активност. Доказано е, че само 4000 крачки на ден намаляват риска от преждевременна смърт и заболявания като рак, което в минути се изразява в 30 до 45 минути ходене в зависимост от темпото ви. Изследванията сочат, че редовните по-дълги разходки помагат за укрепването на мускулите и костите, активират кръвообращението и подобряват кръвното налягане, като елиминират рисковете от натрупване на мазнини и холестерол и активират обмяната на веществата.
Оксигенизирането на кръвта носи ползи и по отношение на глада и апетита: изследване на Университета в Ексетър показва, че дори само 15 минути ходене пеша намаляват желанието за нездравословна храна и ви помагат да се научите да разпознавате чувството за ситост. Затова разходката, макар и кратка, е "най-доброто лекарство, което можем да препоръчаме: излезте на разходка", казва д-р Рандал Томас, специалист по превантивна кардиология в клиниката "Майо" в Ню Йорк, съобщава "Ню Йорк Таймс".
Съюзник за психичното здраве
Ползите от ходенето пеша не са нещо ново, но те са особено важни във време, когато сме постоянно бомбардирани от дразнители. Ходенето е покана, която често се отправя към тези, които са развълнувани и наистина имат нужда да се успокоят, но също така е и техника за успокояване на стреса, свързан с работата.
Според изследвания, проведени от Глория Марк, професор по компютърни науки в Калифорнийския университет и автор на книгата "Продължителност на вниманието", ние спираме на дигитално съдържание за около 47 секунди, преди да продължим на екрана в търсене на следващия стимул - метафоричен механизъм, който води до стрес и умора както в работата, така и в личния живот. Всъщност проучванията на YouGov показват, че 74% от населението на света страда или е страдало от прегаряне и силен стрес. Тихата разходка, извършена чрез изолиране от технологични устройства, ви позволява да се свържете отново с ума си и да дадете воля на идеите си. Създаването на пространство, в което да размишлявате върху чувствата си, означава да ги обработите и да ги видите ясно.
Проучване от 2014 г. установява, че ако нямат друг избор, хората биха използвали електрошок, вместо да останат насаме с мислите си. "Изглежда, че повечето хора предпочитат да правят нещо, отколкото да не правят нищо", пишат авторите на изследването. Когато се замислите колко много литературни шедьоври са написани от писатели в социална изолация, става ясно колко фундаментални са самотата и скуката за концентрацията и стимулирането на творчеството и как постоянните дигитални стимули лишават умствената връзка, като същевременно притъпяват потенциалната болка, от контакта с мислите. Този механизъм обаче не бива да бъде обвиняван, тъй като самотата често е била заклеймявана, разглеждана като проблем, досада, която трябва да се избягва, несправедливост, която не бива да се случва на никого.
Инстинктът на хората е да търсят утеха извън себе си, за да избегнат усещането, че нещо им липсва, и в това няма нищо лошо, но малко самота не бива да се подценява, за да се разберат и обработят емоциите. Уединението е особено полезно, когато сте в социален махмурлук, т.е. чувствате се претоварени от присъствието на другите в живота си, за да погледнете отстрани на ежедневието, което вече е навлязло в порочен кръг.
"Когато хората са в криза, не винаги става въпрос само за тях: това е проблем, който засяга обществото", обяснява Джак Фонг, социолог от Калифорнийския държавен политехнически университет. "Когато хората се възползват от тези моменти, за да опознаят самотата си, те не само са принудени да се справят с това, което се случва, но и могат да се научат как да преодолеят токсичността около тях в социална среда."
