цветно

8 цитата от "Остайница" на Рене Карабаш

Снимка: издателство "Жанет 45"

Осем цитата от "Остайница" - дебютният роман на Рене Карабаш (Ирена Иванова). Откъсите от книгата са подбрани от Рене Карабаш специално за читателите на HighViewArt.com. 

1. "вървя по вълчите пътеки от църквата към вкъщи, отляво реката тече до мен през целия път като непознат спътник, който знаеш, че няма да те заговори, точно тогава разбрах какво съм направила, когато вече стъпвах с по-големи крачки от моите, спъвам се в камъните, камъните са навсякъде по пътя, няма връщане назад, не мога да прикача косата си отново за главата, да върна думите в устата си, да се издуя като жаба, да кажа истината, веднъж завинаги, изведнъж в мъглата виждам основите на къща, виждала съм я и преди, когато сме минавали оттук с баща ми, за първи път не зная обаче тази къща строи ли се или се събаря"

2. "да можех да му кажа това, което тогава още не знаех, да можех да му кажа да не се смее, защото туй, което е поискал, то ще дойде, като края на света"

3. "Много бих искал да дойдеш при мен и да си кажем истината в очите, както правехме като деца. Истината или дързостта? По-слабите избираха истината, защото се страхуваха от дързостта. Сега разбирам, че по-смелият избор винаги е бил истината. Дързостта беше за лъжците, за страхливците, маскирани зад смелостта. За тези, които предпочитат вместо да кажат истината да скочат в реката, да избягат или да убият."

4. "зелените им люспи се пръскат под камъка зелена вода пръска краката на Сале там където капне кожата му потъмнява ситни лунички по млечните му глезени Сале тъпче в устата си орехи Сале тъпче в устата си смърт врабчето на котките, вика майка ми и излива една кофа с вода там, където има да се мие, Сале повръща главата на Мураш вече не се подава над оградата"

5. "погледнах към вратата, после върнах погледа си на прозореца, но Дана вече я нямаше, само силуетът й стоеше още там, в ретината на очите ми, като икона в рамката на прозореца, стиснах шкурката и излязох от стаята, продължих да виждам силуета й накъдето и да погледнех, стисках очи, после ги отварях широко, за да я видя пак, но Дана се смаляваше всеки следващ път, в който погледна, докато не се превърна в малка точка, която последно видях на челото на баща ми"

6. "с Дана лежим една до друга на големия мелничен камък, помръдваме в утробата на воденицата, от какво ти е този белег, ами брах шипки за майка ми и одрах лицето си в храстите, твоя белег от какво е, играх с баща ми на самолет, аз скачах, той ме хващаше, изпусна ме и си сцепих веждата, извини ли й се извиних й се, извини ли му се, извиних му се, после играем на една игра, ти шипка ли си, самолет съм, ти самолет ли си, шипка съм, белезите светят в тъмното за първи път се виждаме"

7. "селото трябва да знае, то винаги трябва да знае какво става в гълъбарника, окото му гледа във всички посоки"

8. "любовта ли, кой говори тук за любов, любовта по нашите земи е равна на смърт избереш ли любовта, избираш смъртта, или тя те избира, но ти винаги разбираш последен за това, преди наровете да узреят и да се пропукат"

Театрално-литературната премиерата на книгата в София е на 11 май от 19:00 ч. в Театрална работилница "Сфумато".

Предстоящи събития

Мисъл на деня