цветно

Българският дух през вековете - "пир" за сърцето

Царевец, Велико Търново. Снимка: pixabay.com / ArvidO

Международният форум "Българския дух през вековете" - "пир" за духа и сърцето.

И дума не може да става българите да не изпълнят мисията си на носители на Божественото познание.

Няколко дни след Възкресение Христово Международният форум "Силата на българския дух през вековете" във Велико Търново възкреси една част от огромната сакралност на българската древност, спечелила си вече признание в цял свят - гласно или не. И това е само началото, защото се изпълва времето съзнателно, и не само, забулените тайни на нашата удивителна история да излязат от забвение и затъмнение.

Макар и доста прекроявана, премълчавана, укривана, тя винаги ни е била пред очите, в в душите и сърцата ни. Но тъй като нейният висок духовен уровен доста е надвишавал днешното ни окаяно и подтиснато състояние, е нямало как да заблести с цялата си сияйност.

И въпреки това, тя, заедно с цялото си изумително древно знание, винаги е битувала в паметта на положените преди много векове тук Основи, съхранени от ефира, пространството, природата, артефактите, от "руините", дори. А може би, най-много в тях, защото в "пепелта" на миналото винаги е гнездяла птицата на Възкресението – Фениксът, Махар Бену, Жар птица, Чистият Огън, Великата Любов, Непорочната Сила на Бога, която е извън времето и пространството.

И която сега се въззема, облетява, осиява небето над България. Събужда за нов живот, за ново мислене, нова мирогледност, нова нравственост, психология и култура народа ни, както и всички жители на планетата. И всички ние ще започваме все повече да проглеждаме, да възвръщаме слуха си към Гласа, към Праезика на Истината. Този, който винаги е говорил, докато мълчи – Върховната Неизреченост (Дарахар), според Първия Старец.

Затова духовната мощ на прадедите ни е тук при нас, в нас, в гените ни, но сме я затрупали с наносите на сивото си и мрачно ежедневие. Но пък можем да я разбулим, да я осъзнаем и като своя сила, като първо раздухаме все още тлеещите главни в почти загасналия огън на националното ни самосъзнание.

Като ги размахаме смело, за да се възпламенят отново, отбеляза участникът във форума акад. Антон Дончев в своя доклад на тема "Папа Инокентий и цар Калоян. Какво пазят документите". И това ще стане, според него, когато името българин отново стане духовен, а не етнически белег и когато той започне да изразява живеенето ни в синхрон с Божествените закони, с божествената синергия.

Така както са го правили нашите прадеди, открили сакралната геометрия, свещените сакрални пропорции – отношението между числата "пи" и "фи", много преди да се роди Фибоначи, по думите на Явор Шопов в доклада му "Потопът в Черно море и тайните на варненската цивилизация".

И това няма как да не стане, защото земята ни пази тайните в свещените тракийски светилища, в Мадарския конник (Мада-Ра означава от шумерски свещена, сияйна земя). Тази, която съхранява космометричните кодове в пространството, връзките между космичното и земното в системата от пропорции, в принципите на свещената геометрия, по които са пострени древните сгради, светилища, отбеляза проф. Христо Смоленов.

Но погледът ни назад в славното ни минало, доказва и това, че днес не сме отишли толкова напред, колкото ни се струва, сподели в лекцията си Кирил Кирилов, изследователят на пещерата Магура, която за него е изключителен склад, истинска библиотека и школа за много древно познание.

Но имаме и всички основания в пътя си да не се предаваме, заяви в писменото си обръщение към форума проф. Асен Чилингиров, защото ние не просто сме дали нещо на света, а сме дали нещо огромно. Такова нещо е българската писменост, такива са и българските азбуки, които са в основата на човешкия прогрес, допълни лекторът Емил Андреев.

Главният организатор на форума проф. Дамян Попхристов пък припомни, че богомилският импулс, който винаги е търсил смисъла на живота в равновесната точка между дух и материя, ще продължава да обновява нашите души и сърца, тъй като го носим в генетичната си памет, в ритъма на сърцата си. Но също трябва и да вървим по богомилския гностичен път за еволюция на съзнанието, допълни Владо Степич от Словения.

И това ще става като се осъществяваме в огъня на любовта, на гносиса, като намираме пристан в свещения Божествен път и закон, като се изчистваме от егото си и се отплащаме на злото с добро. Като вярваме, че истината е неунищожима, както се казва в манихейското лого, и като съзнаваме ясно, че няма двубожие, а два принципа, две страни на едно Цяло.

Като следваме основната цел, заложена в посвещенския ритуал "Консуламенто", обединяващ духа и материята, наричан от богомилите "Утешение", според лектора от Испания Едуард Берга. И цялото това знание е в нашата идентичност на Любовта, приемаща и уважаваща всеки и всичко, добави лекторът от Италия Емануеле Родо.

А според най-новия Божествен импулс, свален от Учителя Бейнса Дуно, изразител на Духа на Истината, изяснен от лекторите доц. Константин Златев и д-р Светла Балтова, българският народ ще изпълни мисията си на носител на Божественото познание.

Защото българин не е етническо определение, а означава стожер, свързващ Небето и Земята. Защото българин означава правата мисъл, свързана с Бога и невлияеща се от мисловни паразитизми. Означава да си твърд, устойчив. Затова българите имат мисията да садат това, което другите са вкоренили, да разрастват семената на новото чрез разпръскване, както става в Паневритмията чрез едно специфично движение, каза в лекцията си д-р Балтова.

Чрез разпръскване на Светлина, Свобода, Жива красота. Чрез вярата в думите на Учителя, че "всичко днешно е предвидено" и "дума не може да става нещо да се отмен". Че можем да станем чисти проводници на Божествения импулс, да запалваме все повече огнища чрез подобни форуми, както направи "Силата на българския дух през вековете".

Така, чрез много подобни изяви, все повече ще се издигаме в твърдата си увереност, че всеки ден е един Божествен ден, в който сме едно с нашите прадеди, със земята си, в която е даден чертежът на Слънцето, енергетичната система с много тела, каза д-р Балтова.

А, движейки се по неговия цикличен огнен път, подобно на нестинарите, танцувайки в "жаравата", идва времето истински да прихванем Духа и да го изявим със звук, със слово, с любов къб Бога и ближния, отбеляза археологът и автентичен нестинар Горан Стефанов, който изсвири на гайда химна на Странджа.

А когато встъпим в този огнен път на пречистване, вече сме готови и да отместим хоризонта на обновлението, по думите на проф. Христо Смоленов, който представи на форума съвместното си изследване с инж. Симеон Пешов, "Свещената геометрия на българския дух".

И тази му увереност, че моментът за това е дошъл, подейства особено силно и насърчително за всички участници във форума. Форумът който за дълго ще остане в съзнанието на много хора. Защото обединената им градивна енергия го превърна в един истински "пир" за духа и сърцата, по думите на Горан Стефанов.

В една твърда убеденост, че познанието е сливане, съединяване, на Ин и Ян-енергиите, на духа и душата в тялото, което води към единението с нашия висш Аз, към така нареченото в христянството „второ раждане” свише (Йоан3:3).

А "дважди роден" от санскритстки език означава "реализирана душа", наричана още "двиджа", т.е. птица, раждаща се първо в яйцето и после извън него, с което започва нейния истински живот – вечният духовен живот в истинската реалност – духовната. Тази, в която живее Вечната огнена птица на възкръсването – птицата Феникс.

Предстоящи събития

Мисъл на деня