цветно

Делфи - мистерия, преминаваща през вековете

Снимки: личен архив на автора

На 30-тина километра от село Калископи в планината Гьона, по перфектни пътища от 3 и 4 клас, се стига с кола до град Делфи и светилището на прочутия древногръцки оракул.

Делфи (Δελφοί) е в префектура Фокида, намира се в югозападната част на планината Парнас, като около руините има и модерно малко селище, което е туристически център.

Наричан е в миналото "Пъпът на света" заради заемащото централно-религиозно, културно и политическо положение в живота на гърците.

Мястото е силно мистично, предизвиква необикновено вълнение и сякаш някаква скрита сила ръководи природата и взаимодейства с вътрешното състояние на обикновения човек, пристъпил очертанията на древното светилище.

Интересно е, защо точно тук са се правили пророчествата, как се е случвал целия процес, какво е карало хората да се подчиняват на жриците и дали днес онова древно влияние на незнайните обстоятелства работи пак, за да помага на съвременните посетители на руините да взимат верни решения за живота и съдбите си?

Легендите за Делфийския оракул Пития са особено популярни в класическата гръцка история. Тук се е извършвала важна по сила и мощна по влияние пророческа дейност, без която животът в Гърция не би бил възможен.

Всички се кланяли на една оракулка, която на 7-мо число всеки месец правила пророчества за живота, хората, политиката, парите, философията и любовта. Тези предсказания стигали до събралото се множество хора пред Делфийския религиозен комплекс и след това се разпространявали надлъж и шир и имали силата на неотменим божи закон.

Според легендите огромният змей Питон пазел водния извор на Делфийския хълм, от където главната жрица взимала вода за свещенодействията си. Тя си правила отвара от специално действащи треви, растящи наблизо. След като погълнела тайната течност имала видения и изпадала в религиозен транс.

Тези треви били някакъв вид възбудител на съзнанието й, които след използването им водели тялото и психиката й до желания от всички зрители момент на пророкуване за бъдещето.

Аполон - син на Зевс, още като млад убил змея-пазител Питон, защото нападал майка му Лето. Така той освободил извора и бил признат за владетел на Делфи.

Аполон - бог на слънцето, музиката, поезията, медицината и пророчествата, започнал да се нарича Аполон Пинтийски.

В чест на Аполон в 6 век преди н.е. се стартират Пинтийските спортни игри на всеки 4-ри години, които са явяват предшественици на Олимпийските игри. Построява се спортен стадион, който днес е в централна част от Делфийските руини и се използва за културни събития.

В древността на храма на Аполон в Делфи е имало издълбан надпис "Опознай себе си" и оттогава, може би всеки, преминал през пророческия комплекс, сигурно се стреми да разгадае тайния смисъл на думите, изречени в момент на нирвана и да разбере значението им за себе си и собствения си живот.

По време на управлението си в Атина Перикъл наредил да се въздигнат величествени постройки, славещи боговете. Това е познатия ни днес комплекс Акропол. Той започнал този грандиозен проект след предсказание на Делфийския оракул, което казвало, че Акрополът трябва да е земя, отдадена и предназначена само за боговете.

Акропол на гръцки език означава "селище върху височина или град на хълма".

Пророчествата на Делфийския оракул ръководели изцяло древногръцкия живот, а днес се откриват множество следи от материалните строежи, вследствие тези пророкувания в цяла Гърция.

Странно е да посетиш Делфийския пророчески комплекс с маска заради епидемичните изискания, произтекли от наличието на COVID-19.

Делфийският акропол е много популярен туристически обект, билетът за вход е 20 евро (за журналисти е безплатно), но предвид обстоятелствата няма почти никакви хора.

Това ми даде свободата да почувствам енергията на височините, които ограждат мястото, да попия гледките към околните склонове и далечини, през които слънчевите лъчи пречупват погледа ми и аз като на филм си представям древните случки, довели ме дотук.

В очертанията на оракулското място съм и ми се иска да провидя съдбата си и тази на семейството, рода и приятелите ми. Напрягам се, за да усетя някакъв знак, глас или напев. Нищо, абсолютно никакво пророческо видение не ми идва наум или наяве.

Само силното слънце ме кара да си сложа отново от високия фактор слънцезащитен крем, макар да е рано сутринта.

Надявах се да си представя нагледно онова сурово време на силни хора, които въпреки първичното си начало са се осланяли напълно за мира и войната, за живота и смъртта на божествения повик, произлязъл от матриархалната оракулска живост на непознатото. Непознатото, което движи всеки един от нас и има лице на Бог и душа на безкрайност.

В Делфи сега има само пътеки, руини и надписи, които напътстват стъпките на ходещите тук туристи за разгадаване на любопитните тайни от изтеклото безвъзвратно време.

Като не можах да стигна до оракулстване, образователната цел на посещението на Делфийския древногръцки светилищен комплекс е също добре причина и повод за тази статия. Той се състои от храма на Аполон, хазната на Атина, изградена в чест на победата при Маратон, стадиона Делфи и т.н.

Делфийското религиозно пространство е туристическа атракция и оракулското средище е под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

На 15 километра югозапад от Делфи се намира райското място Галаксиди (Γαλαξίδι), в превод Галактика. На най-високата си галактическа точка местните са построили църквата "Свети Никола" върху руините на стар храм, защото като морски хора се радват на защитата и милостта на светеца и отдават почит към чудесата му.

Градчето е красиво, с бели спретнати къщички, отрупани с цветя и с много тесни и стръмни улички.

Сядам в крайбрежната таверна "Марица", носеща името на прабаба ми и именно с това ме привлече веднага за обедна гастрономична подкрепа. Храната се оказа доволно добра, дори един стар грък се позавъртя около масата ми, покрита с хартиена покривка на цветя, за да разбере от къде съм.

Усмихвайки се под мустак, започва да ме кани да посетя отново Галаксиди през месец февруари догодина, на традиционното хвърляне на оцветено брашно в града.

Оказа се, че всеки месец февруари от двеста години насам се провежда карнавал, на който по весел начин се изгонва злото и се създаде добро настроение сред жителите на града през зимата, когато дните не са така слънчеви и безгрижни. Смята се, че тази традиция е пренесена от Венеция.

Аз в Галаксиди за карнавално хвърляне на брашно може би няма да отида, но да се потопя отново е морето му съм готова винаги! Водата е топла, изумрудено зелена и отмива всяка напрегнатост, тъга или прашен софийски спомен. И оставя прясна солена диря по кожата за здраве и против уроки.

Естественият пристанищен залив е великолепен пристан за яхти и корабчета и ако не чувам гръцката реч, мога да си представя, че съм в някое сицилианско или сардинско градче. 

От историята се знае, че през 10 век Галаксиди е било нападнато и плячкосано от войските на цар Самуил. Остава в българско владичество 50 години. По-късно е преминавало и в ръцете на рицари от 4-тия кръстоносен поход, венецианци, каталунци и османци, като последните го опожаряват два пъти.

Днес Галаксиди е привлекателно курортно градче, с фюжън очарование и блазе на всеки, който го посети и се заседи за по-дълго в уюта му.

Мисъл на деня