цветно

На 11 май отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий

Снимка: intererra / Pixabay .com

Любов в живота с книги и със Светлината на Словото.

На 11 май Българската православна църква почита Светите равноапостоли Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, превели и популяризирали Библията на старобългарски език и разпространили християнството сред славяните, обявени от папа Йоан Павел ІІ за съпокровители на Европа.

Чества се за пръв път на 11 май 1851 г. в Пловдив като ден на буквите, на словото и така се превръща в символ на българската жажда за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

Така се тръгва по един предначертан път, споменат в библейския текст в Йоан 1:1-4, който казва, че всичко е станало чрез Словото, чийто живот е светлина за хората, които стават живи души (Битие 2:7) чрез дарената им от Твореца реч (говор). За да може така Бог да се изявява чрез своите създания.

Неслучайно, Св. Константин-Кирил Философ поставя равенство между Слово и Душа. И тъй като Божието Слово е самият Бог, в древните "Тартуми" словото, думата, е наречена "същност" (от арамейското "мемра"), а владеещите я са наречени единосщни с Бога.

Тази светлина на словото и на неговите писмени одежди – буквите и до днес не е загасвала, въпреки опитите на тъмнината да я обхване. Дори обратно, тя все повече се разгаря като една клада от святост, защото се поддържа от космическата вибрация, наречена Слово Йоан (1:14).

Защото всички букви, звуци трептят в общия ритъм на вселенската хармония. И когато следват общата съзвучност, те са част от единния замисъл и ред. А всяко извънмерно, с излишество или недостиг трептене, води до излизане от реда и отиване в лоното на хаоса. Само точната словесна честота изразява истинното, стойностното. А тъй като чрез личното си словесно и мисловно участие или неучастие ние формираме, определяме заобикалящия ни свят, този дар е преди всичко отговорност.

С трансформирането на безсловесната ни в словесна плът ние ставаме част от цялата Вселена, от природата на Бога. И чрез осъзнаването ни като Словесно подобие на Създателя имаме най-прекия път за влизане в Неговата същност и за надмогване на несъвършената човешка природа.

Затова особено голям принос в тази посока имат и работещите със словото (буквите) – посветилите живота си на него, като библиотекарите, поетите, писателите, чиято любов в живота с книги, по думите на един от най-известните библиотекари проф. Тодор Боров, е най-върховното преживяване.

Честит професионален празник на библиотекарите, който се чества като такъв от 2006 г. с решение No 344 на Министерския съвет

Предстоящи събития

Мисъл на деня