цветно

Писмо на Омар до бъдещата му съпруга

Снимка: pixabay.com / cdd20

Не знам дали някога ще получиш писмото ми, но знам че те има, както знам, че ще се събудя и ще си направя яйца на очи, защото съм сигурен, че ще се събудя, както съм сигурен, че има яйца в хладилника. Искам да си красива и да си чиста, защото каквото е отвън, това е и отвътре. Лицето ти ако може да е бяло, очите големи. Нямам претенции за цвета. Не трябва да ти пречи, когато си дадеш сметка, че съм обсебен от теб. Обещавам да се боря със задуха в горещите следобеди, когато вентилаторът ни не работи. Трябва да знам, че няма да скочиш в реката без мен, когато жегата стане нетърпима. И това, ако ми обещаеш, да не ми правиш хороскоп докато се храня и през останалото време. Аз само искам да държиш ръката ми докато чета дебелите си книги и да я пускаш, когато трябва да мина на следваща страница. Знам, че ще ме разбираш, когато не искам да се кача на висок етаж, да вляза в метрото или в търговския център. Излизай с мен тогава и се прави, че нищо не е станало, даже почни да ми говориш за първата ти цигара и колко много искаш да откажеш цигарите, докато палиш нова и ме гледаш, както гледат жените на червения площад. Бъди Лолита и Майка едновременно. Позволявай ми да ти давам да пиеш мляко от шепите ми и ме завивай през нощта, когато целият съм мокър, като син, който сънува майка си гола. Искам постоянно да ми звъниш, аз да ти вдигам и да ти казвам, че ще се обадя по-късно, защото съм в репетиции. Ревнувай ме от всяка актриса и обръщай масата по средата на вечерята, за да съм напълно сигурен, че ме желаеш. Това писмо е нашият договор и знам,че клаузите в него ще се спазят. Ще съм много щастлив когато ми родиш две руси деца, на които да купувам книги, преди да са се научили да четат, но нека не приличат на мен, не искам да са загубеняци, които не могат да скочат от най-високата скала в морето. Ще се опитам да не им забранявам да го правят, за да не им се присмиват другите деца и да ги е срам, че баща им е казал еди какво си. Но да се върнем на теб. Вече мога да си представя как полата ти нежно ближе плочките на града. Парфюмът ти няма да е непременно скъп, но ще кара минувачите умишлено да пълнят дробовете си с гора. Не ми се сърди, когато виждаш как очите ми се оглеждат, за да видят дали хората в клуба си дават сметка, че съм с най-красивата жена, която на всичкото отгоре е и по-умна от тях, и прави най-великия миш-маш, който някога съм ял. Искам всеки ден в определен час от деня да усилваш музиката и да танцуваш с леко повдигане на роклята, но не прекалено, това го оставяй на мен. Тогава ще умирам пред бюста на богинята, която иска да ме направи щастлив. Имам нужда от това, тъй като аз рядко си позволявам да съм щастлив и да не мисля за бъдещите си инвестиции и алгоритмите на "Гугъл", но ето от известно време го желая, затова ти пиша това писмо. Само не ми се сърди, когато сънувам бившата си съпруга веднъж или два пъти годишно. Във всеки гардероб има някоя забравена, ненужна вещ за изхвърляне. Отвори прозореца. Още сега ще я метна като гълъб, който ще намери друг перваз, на който да каца. Но виж, най-важното от всичко е да не спираш да ме обичаш, за това ще се погрижа с внезапните ми заминавания, след които всеки път ще ме очакваш с почти изстинала вечеря. Трябва да разбереш, че не съм перфектен и дори понякога съм слаб, но ти ще бъдеш достатъчно умна да разбереш, че тази слабост е моята най-голяма сила, която ще те държи вързана за мен и когато навън вали, а аз слагам брикети в камината, ще виждаш как в очите ми проблясва Бог, искам да кажа, че очите ми ще бъдат твое огледало. Ти ще се оглеждаш в него, млякото на котлона ще кипи, чайникът ще свири, бурята навън ще отнася дървета с корените, но ти ще се оглеждаш в симфонията на очите ми и ще се харесваш, защото си прекрасна, защото ти си съвършеното изобретение на моето въображение. Призовавам те. Знам, че вече вървиш към мен и почти успявам да видя как една бяла ръка посяга към листа ми и всички думи изчезват заедно с мен.

Автор: Рене Карабаш (Ирена Иванова)

09.08.2018

Предстоящи събития

Мисъл на деня