цветно

Рене Карабаш: 5 откъса от "Братовчедката на Зорбас"

Снимка: Георги Казаков (за #URBN)

Пет цитата от "Братовчедката на Зорбас“ - най-новата поетична книга от Рене Карабаш (Ирена Иванова).

Откъсите са подбрани от Рене специално за читателите на HighViewArt.com:

Из "Няколко неща които не знаете за себе си"

За сметка на това ходехме всяка година на море с трабантчето. От вълнение със сестра ми влизахме още през нощта в него и чакахме да се съмне, за да тръгнем. Пълнехме багажника с чушки, домати, дини, газов котлон, дори и с агнешко! С още няколко приятелски семейства се събирахме пред селската сладкарница в ранни зори и закусвахме с прясно изпечени чушки, сирене и горещи пърленки от селската пекарна. После потегляхме с няколко коли към морето. По пътя се налагаше често да изхвърляме дини в канавката, за да може да се движим с максимална за трабантчето скорост. След седем часа път стигахме табелата на с. Лозенец. Там отсядахме при леля Тотка, където продължаваме да ходим и до днес. Тогава всеки готвеше и всички сядахме на една дълга маса под джанката, която капеше по чисто новите ни бели анцузи. Печахме миди на тенекия на плажа и си правехме снимки на лента. Дали ще видим точно тези кадри на края на живота?

***

МОМЧЕТО ОТ КАМЪК
КОЕТО СПРЯ ДА ПИКАЕ ВЪВ ФОНТАНА

Не си на 50
и на 26 не си
аз те познавам
ти си момчето от камък
което спря да пикае във фонтана
да скача от скалите да се сбива
такъв си
още преди да избереш грозда си
преди да се излегнеш в утробата
избра да се извиняваш
когато те настъпят
да вдигаш кръвно докато
девойките припадат
от задух в кино салоните

Не си на 50 и на 26 не си
аз те познавам
точно в този момент
ти нямаш възраст

Сега остави молива и излез
изпикай се във фонтана
скочи от скалите
излез по средата на прожекцията
и напсувай режисьора на този блудкав филм
прибери се
сега се метни през прозореца
като победител
като някой
който не живее на първия етаж

***

КАКВА ШЕГА

Обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото

***

THE HEART KNOWS WHEN THE SEARCH IS OVER

Тя идва точно в 6
когато банките в града
отдавна са затворили
и бабата продава
последния домат на тротоара

Тя идва в моя дом със своите мечти
и свойте кучета
наметнала небрежно всички погледи
пулсираща като сърце отвъд трамваите
тя идва нейна моя и единствена
свободна като полета на чучулигите
строшила най-последната си маска
негримирана
с косите си тревисти на разсъмване
оплита се като загадка във чаршафите
поезията тази бръмка губи стойности
когато заговори за очите ми
или танцува гола в кухнята
пред ласкавия поглед на съседите

Тя идва ето че пристига вече
задъхана от дългото пътуване
с години чакана
и търсена във празни погледи
с ожулените колене на детството
загледана в реката в рибите
тя идва да ми върне нещо тъй съществено:

голямата любов идва точно в 6
затваря всички банки
и носи за да ме нахрани
последния домат

сърцето си

***

СВОБОДНО ПАДАНЕ

Тя разкопчава гърдите си
и казва хайде
засилвам се умело преди скока
тя се разсмива през сълзи:

няма нужда този път —
не можеш да разбиеш сърце
с врати отворени широко към зенита

 "Братовчедката на Зорбас" може да купиш онлайн

Снимка: Издателство "Жанет 45"

Cъбития

Мисъл на деня