цветно

Самарканд: славата на Ориента и човешкият архитектурен гений

Снимки: личен архив на автора

"Роден си с потенциал. Роден си с доброта и вяра. Роден си с идеали и мечти. Роден си с величие. Роден си с криле. Не си роден, за да пълзиш, затова недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети." - Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ (1207- 1273)

Самарканд се намира на 310 км. от Ташкент - столицата на Узбекистан, или на около два часа и половина с бърз и комфортен, супер модерен влак, билетите за който се запазват много месеци преди пътуването, заради големия интерес към дестинацията. Благодарение на добър приятел мога да се кача на мечтания узбекски "Ориент експрес" и да отпътувам към града на чудесата.

Влакът преминава покрай селца, с малки къщички в типичен узбекски стил, наречени кишлок. Земеделската земя около тях се използва за отглеждане на бялото узбекско злато – памука, както и за пасищно животновъдство.

Самарканд е столица на Узбекистан до 1930 г., когато новата съветска власт решава, че градът има достатъчно наследена древна слава, която новите управници не могат да понесат и прекроят. И тогава Ташкент изгрява като главен административен център на страната.

Самарканд е изключително важен кръстопътен град по Пътя на коприната. Славата му на духовен, търговски, социален и културен феномен за Централна Азия е неподражаема и непреходна и до днес.

Един от най-древните градове, на около 3000 години, е разположен в плодородната Зеравшанска долина, на 725 м. височина от морското равнище, наричат го и "Рим на Ориента", както и "Йерусалим на Централна Азия".

До IV век преди Христа Самарканд е бил известен с името Мараканда. Александър Македонски разполага стана с войските си тук с думите "всичко, което съм чул за тези места е истина, с изключение на това, че тук е още по-прекрасно, отколкото можех да си го представя" и веднага разрушава безмилостно града.

Националният герой, войн, завоевател и държавник Амир Тимур е роден през 1336 г. в град Шахрисабс, на около час път от Самарканд, а през 1405 г. умира и е погребан тук. За 35 години под негово управление, благодарение на таланта си на смел, хитър и предвидлив пълководец, той успява да отвоюва огромни по мащаб земи. Така създава мощна империя с граници от река Волга до река Ганг и от планината Тян Шан до протока Босфор на Черно море.

В Самарканд ни очаква историкът Откир, с познания по руски, узбекски и фарси езици, с чиято компетентна помощ, леко надничам през многото и неповторимо ценни исторически, духовни и архитектурни обекти из града.

За по-подробно и истинско разглеждане ще ми трябва поне една седмица, дано някога това да се случи, заслужава си. Името му с превод от узбекски означава "точен, остър" и аз искрено му благодарих за точното и ерудирано вербално и физическо преминаване през историята, живота и развитието на Самарканд.

Забележителностите в Самарканд са под егидата на ЮНЕСКО и са част от световното културно наследство на човечеството.

На площад "Регистан" сме и с удоволствие мога да възкликна "уау". Гледката е величествена, името му означава "пясъчен" и е сърцето на града. Впечатлява с мащаб, с височина на постройките, с яркостта на цветовете на архитектурните декорации по сградите и със страхопочитанието, което с първата крачка по него ме обхвана.

Ансамбълът от силно завладяващи и огромни по размер здания - медресета (духовни училища) може да се раздели на три периода по произход, построени във времето от XIV до XVII век.

От първия период е най-старото медресе "Улугбек". В него се е изучавала теология, астрономия, философия, математика, тук са се ковели и законите на тогавашния обществено-политически строй.

От втория период е медресе "Шер-Дор", което означава "зданието с лъва", и в което време Самарканд става център на науката и изкуствата на Ориента.

И третият период, белязано с издигането на медресето "Тиля-Кари", когато Пътят на коприната вече е имал силната конкуренция на морските рути за пренасяне на стоки. Това медресе е изпълнявало и функциите на петъчна джамия за богомолците.

Мавзолеят "Гур Емир" е изграден с уникална за Ориента архитектура. Това е мястото за последна почит към великия завоевател Амир Тимур и неговите наследници. Силно тачен исторически паметник, наречен гробницата на Тамерлан.

Около него има много интересна и мистична история, от която ме побиват тръпки. Не мога да знам истина ли е или само легенда, но тя е следната: през 1941 г. група съветски учени, които били на научна експедиция в Египет, за да изучават мумифицираните фараони в пирамидите в Гиза, получават задача да пренесат тленните останки на Амир Тимур в Москва, където да бъдат подложени на специален анализ.

И въпреки силно настойчивите молби на местните духовни дейци да не се пипа никога гроба на Тамерлан, учените не се съобразили с тях. Религиозните водачи разказали и за пророческа стара легенда, която гласяла, че който поругае гроба на властелина, ще стане причина да започне страшна и кръвопролитна война.

Все пак съветските учените пренесли останките на Тамерлан в Москва и по-нататък историята е известна. След края на Втората световна война и победата на СССР над Германия, останките били върнати обратно в гробницата "Гур Емир" в Самарканд и погребани с военни почести. Оттогава гробът не е докосван и се пази зорко от всякакви посегателства.

Надгробният саркофаг на Амир Тимур е изработен от нефрит, а целият мавзолеен  ансамбъл прилича на комплексът-гробница "Тадж Махал" в Агра, Индия.   

Джамията „Биби Ханъм“ е построена след победоносния поход на Амир Тимур в Индия и превземането на град Делхи. Тя е най-голямата джамия в Средна Азия и има уникална ориенталска архитектура. Смята се, че името й е произлязло от желанието на любимата на Амир Тимур да дава кураж на работниците, по време на строежа й. Изключително произведение на архитектурния гений, показващо силата и богатството на източните традиции.

Мавзолеят на Свети Данаил се намира в покрайнините на Самарканд и е притегателна точка за поклонниците от три религиозни клона на висшата светлина – християнството, исляма и юдеизма.

Легендата гласи, че в гроба на местния ходжа Данияр е положена част от тленните останки на родения в Йерусалим потомък на цар Давид, старозаветният пророк Данаил, чието име означава "Бог е моята съдба".

Предполага се, че е донесен тук от завоевателя Амир Тимур като трофей от негов успешен поход в Мала Азия. След като били поставени останките от тялото на пророк Данаил в гроба на ходжа Данияр, гробът му започнал да расте и сега е 18 метра дълъг.

Днес около постройката с тленните останки на пророк Свети Данаил има постоянно поклонници, на които се сбъдват молбите за здраве и берекет. В близост до гроба на Свети Данаил се намира и вековно изсъхнало дърво, което от няколко години напролет се разцъфтява частично. Това извънредно събитие се приема от местните вярващи хора като знак свише, за мир и благоденствие.

Фабриката за тъкане на копринени килими се намира в покрайнините на Самарканд и е обект на моето посещение заради интересния цикъл на традиционно ръчно производство. Качеството на изделията ѝ са от световна класа, известността на които е довела тук президенти на държави, сред които руският Владимир Путин и българският Георги Първанов.

Тук видях и пипнах чудното летящо килимче на Аладин, с което билети за самолет не са нужни. Не полетях на него, защото ми поискаха 10 хиляди долара залог, ако не се върна.

Героят Настрадин ходжа, известен от българските народни приказки, в Самарканд се нарича Насредди афенди и е същия хитроумец, но като че ли шкембето му е по-обемно.

Самарканд е град-шедьовър на ислямската средновековна духовност. Обикновените узбеки, които живеят тук съвместно с паметниците, носещи духа на отминалите времена, така са свикнали с историческата роля на обкръжаващото ги, че сякаш не могат да усетят така еднозначно ролята и силата на града си за световната култура.

Всеки елемент от предишния и сегашния живот в Самарканд е последица от нещо смислено и вечно. И тези хора са негови естествени продължители. Красивите сгради, историите, легендите, мистиката, истинските неща, които се случват, носят неповторимия ориенталски чар на града.

Самарканд е минало, сегашно и път към утре, но той е и мост между поколения, победи, завоевания, Великия път на коприната, таланти и истини за света.

Самарканд, влюбих се във въздуха ти, които трепти с пулса на времето, в синьото ти, безкрайно небе, в което облаците се надбягват като пустинни коне, в красивата керамика, прикована с безкрайни истории по стените на медресета, джамии и домове, в източната архитектура, която отваря сетивата за нови усещания и в добротата на хората, типична за тези места, в приказките с Насредди афенди, които са досуш като нашите, само с малко повече жарко слънце и парещ пясък и в самаркандската великолепна кухня, от която, повярвайте, не се дебелее.

Самарканд, ти моя Рим на Ориента, бленувам да се видим пак!

П.С. Смята се, че Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е живял и творил в Самарканд.

Cъбития

Мисъл на деня