цветно

В многозвучието на българската песен има място за всички звуци, но най-вече за любовта, която побеждава смъртта

Орфей - римска мозайка. Снимка: wikimedia.org/Giovanni Dall'Orto

Движим се по Орфеевия небесен път на изкуството - мярка за нравственост и за сближаване с любов.

Kосмичната хармония на българската песен дава криле на душата и копнеж за безсмъртие.

Никоя научна академия не може да се сравни с българската народна академия на духа, на народните ни умотворения, записани и закодирани в народната памет за уникалния ни фолклор, в народните ни песни, от които само записаните са 300 000, докато песните на една голяма Франция са само 8 000, а на могъщата Германия - 50 000, казваше неуморният изследовател на Орфей – Никола Гигов.

И в тази наша жива книга има висши познания - астрономически, космически послания за силата на природата и за различните тайнства, символни сказания, съхранени и днес в традиции, обреди, бродерии и шевици.

И докато е жива завещаната от дедите ни народна памет, българското ще се запази, както ни обещават и българските предсказания. Просто трябва да съхраним космическата хармония, заложена в сърдечните вибрации на българския фолклор.

С тях са творили нашите народни певци, поети, музиканти, които най-вярно са изградили чрез творчеството си баланса между човешкото и божественото, между земята и небето.

И чрез осъзнаването на т.н. полюси като предпоставки за така необходимата хармония между вътрешното и външното, между женското и мъжкото начало. Затова народните ни певци, песни и умотворения са се базирали на това единение между всичко и всички, включвало е и цветя, и дървеса, и луна и звезди, и хора, и животни, и птици…

А и, разбирайки, почитайки създаденото от Бога единство, така са изпълнявали божествените закони за хармоничното съществуване. Богували са в света на изкуството, както твърди Учителят Петър Дънов, защото то е мярка за нравственост.

Именно в това се състои уникалната мистериалност на българското народно творчество, включващо цялата пъстрота и широта на съзиданието, можещо да възпее всички негови нюанси, стига да изхожда от обичта, от любовта към всеки и всичко, така както винаги Го е правил Създателят на Вселената и на живота.

И както е казвал Орфей: "Искам да венчая песента на славея с хоровода на звездите". Както това се е постигало с тракийския обред "Сангит" на великия синтез - сливане на песни, танци и музика.

Този синтез е заложен в нашата архетипна памет за мистериалните древни култове, открити и за чужденци, посвещаващи в тайните познания и правещи обучаваните за мисти ученици (неофити) зрящи за окултното.

А днес тя може отново да се събуди, според Никола Гигов, но само когато се изпълнят Орфеевите завети: "Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете"; "Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички"; "Кръв не проливай"; "Земята може да се завладее с лира, а не с меч" и др.

Когато дойде времето на сближението на народите чрез любовта и изкуствата. Тогава ще се сбъдне и мечтата на Орфей - слънчевите души на хората да бъдат изведени от хадеса на неведението. И тогава, беше уверен Гигов, България ще играе водеща роля в този процес, ще бъде нещо като духовен санаториум на Европа.

Не би могло и да бъде друго, след като България е Божествената земя на Орфеевата песен, носеща космическото послание за бъдещето. Защото, както казваше Никола Гигов, България и Родопите са точно съответстващото енергийно място, което е било в състояние да приюти стъпките на толкова голямото в космически смисъл явление Орфей.

Затова сега, не случайно, географската ни карта има формата на сфинкс - пазител на едно огромно духовно богатство. Територията ни е точно определена да побере малко население, но и огромно, необятно небе над нея, в което и до днес има най-подходящи условия за извършване на най-висшата мистериалност.

Като тази в тракийските мистерии, включващи висшата теургия на слънчевия изгрев, на свещения брак (хиерогамия), на пресъздаването на смъртта и зачатието. 

Затова нашата песенна, космическа карта, която е в съзвучие с космическия ритъм на Вселената, също е огромна, защото точно тук, на наша земя, Орфей е пролял кръвта си, за да оплоди дарбата на народа ни.

Затова днес Орфей се преражда в думи, песен и стих по нашите земи. Затова нашият народ намери своята земя на духа и с разностранните си дарби винаги е осъзнавал, като своите прадеди, че истинското зачатие е в нетленното боговдъхновение.

Нищо че сега живеем адски в райската си страна. Нищо че носим бисери в сърцата си, а живеем мизерно. Нищо че сега събираме в изобилие само скърби и печал. За да ги претворим в изкуство, както е направил българският народ в неговите 300 000 народни песни.

И то в един уникален космичен аранжимент, водещ към световна хармония чрез любовта и чрез гения на българския народ, закърмен с майчините песни и бащината реч, дарове от най-великия певец и поет Орфей. За да надвием ада с музика, да повторим модела на живелия някога по нашите земи велик поет и музикант.

И условието да се стигне до тази заветна Орфеева мечта, е да имаме обич за целия свят, подобно на открилия този велик принцип и превъплътил го в лицето на Христос. Този, Който беше извикан за живот от най-големия идеал за земното човечество в лицето на Орфей, и който предизвести идването на Рая в сърцата ни чрез Любовта, побеждаваща всяка мъка, всяка бездна, всяка немощ...

Не случайно, в миналото най-хубавите песни са били изпети от неуки овчари, горски скитници и просяци, на които сърцата им са трептели с вълненията на народа. Знаели са, че сърцето чувства Бога, а не умът, че Бог гледа не на лице, а на сърце.

Че в песните всички са равни с равни, че гласовете се изпреварват само с обич. Че и народът, и песните ни, са безсмъртни под безсмъртното божествено небе. И понеже са живели в такт с народа си и с космоса, са преминали и напред в бъдещето.

Само такива хора са били и ще бъдат духовни първенци на своето време, на своя народ. Стефан Веркович, съставител на сборника с народни песни "Веда Словена", казва, че родопските песни са цял океан, но в мъдростта им може да проникне само поетичният ни народен гений, шлифовал ги през вековете чрез непрекъснато езиково обновяване.

Орфей е казвал, припомня Гигов, че цялото небе е една звучаща арфа, а музиката се съдържа в кристалите на камъка, в порива на цветята, в песента на птиците и на хората. Говорил на хората с езика на боговете – поезия и музика, Орфей става нашата сърцевина, нашата кръв и нашето генетично наследство.

Наш дар от далечното минало, звучащ в песен на извор, в шепот на гора, събор на птици, сияние на звезди, в рученето на боровете, в шепота на зелените върхове... И най-вече в Любовта – "най-хубавата песен, която побеждава смъртта."

Заедно със своите последователи, Орфей ни посочва и пътя на истинската наука, родена от изкуството, защото, според него, поезията и музиката са първите велики откриватели и прозрения за тайните. Затова поетите и музикантите винаги са стояли и стоят до дясното коляно на Бога.

Дори Слънцето, по думите на Орфей, било "кръжащото око-флейтист на Всемира, свирещо с лъчите си, а Бог бил носител на хармонията на Космоса" - седем ноти, изпети от едно гърло в един и същи миг. И тази музика е нечута, но хармонира със седемте цвята на небесната дъга и седемте ноти на нотната стълбица.

Учителят Петър Дънов също е бел убеден, че Космосът е една пееща математика, ред, ритъм, рима, порядък, украса... Затова е водил своите последователи сред природата, под звездното небе, за да влизат в ритъм с Космоса чрез създадената от него Паневритмия – синтез на песни, музика и танци на открито.

Както е било и в Орфеевите празници. Учителят казва, че богомилите, като духовни наследници на Орфей и орфизма, дават тласък на европейското Възраждане. А чрез Орфей, орфизма, богомилите и народните си песни българите дават духовен кредит на Европа.

А Никола Гигов добавя, че Западът може да се издигне високо в небето с вертолет, със самолет, с ракета, с космическа станция, но никога няма да достигне мистерията и височината на космическите български гласове. Защото България не се развива хоризонтално, а вертикално и търси най-прекия път към космоса - стълбицата на Орфей, изваяна от ноти.

Философът Хари Салман от Холандия, автор на книгата – "Изцелението на Европа", пък отбелязва, че европейската душа се е възпитала предимно от християнството, но без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на най-стария континент.

А пространството на Балканите, Древна Гърция и Тракия има огромно значение за него, понеже е утробата на европейската култура. И Орфеевите тайнства са били ритуали за пречистване на душата.

Европа може да си възвърне нравствения идеал чрез коренното европейско население на Балканите, в чиято архетипна памет е вкоренена поезията и музиката на Орфей с преобладаващия в тях основен тон на природата - нотата фа и числото Фи на златното сечение, водещи до най-бързата хармонизация на душите с природните и космическите вибрации.

Този модел за душевен полет към безкрая ни е завещан от Орфей, който е взел песента от небето, за да я дари на хората. Затова в българската песенна традиция има място за всички звуци, за много участници в нея, които издигайки се по стълбицата на земните и небесните ноти, се докосват до звездния свят.

Точно тази характерност на традиционното ни изкуство, обединяващо сърцата на хората чрез любов и уважение към всеки и всичко, много често възражда стремежа към легендарната орфическа мистериалност. Както се случи и с "Мистерията на българските гласове", които направиха миналото настояще, ще го направят и бъдеще, в което да пренесат вечността в красотата на песните ни.

На песенното ни многозвучие, което е самият живот и свидетелство за присъствието на първия адепт Орфей в него, посветил хората да търсят чрез песен пътеките към необятния Космос и Целостта с него, в която се вливаме чрез възродения копнеж на Икар за полет, но не с пришити, а със самоизрасли криле - крилете на душата чрез музика и поезия.

Именно за това Орфей и орфизмът оплодиха християнството, породиха богомилството, дадоха с порива за духовна свобода тласък на европейския Ренесанс. А българските народни песни изразяват най-добре значението на името Европа, което на езика на траките означава “широкогласната” –разлив на гласовете.

Орфей е бил сияние за Европа, подчертава Гигов, когато тя още не е съществувала с името си. Названието й идва от тракийския език и прилича много на трите й сродни думи: Калиопа (майката на Орфей, означава "сладкогласната"), Меропа (старото име на Средните Родопи, означава "великогласната"), Родопа (цялата планина, означава "многогласната", многолистна роза, пееща под напора на вятъра).

Така че траките са дарили Европа с име, назовали са тези над 10 милиона квадратни километра на континента, който днес гони един милиард население. Могъщата Римска империя дава името Провинция Европа през 3 век на територията около устието на Марица и Дарданелите и това е първото очертание на бъдещия континент.

И днес, подчертава Никола Гигов, Европа отново има бъдеще, но в него ще преминат тези, които вървят по Орфеевия път на обичта и музиката. За 14 000 години напред, според астрологията, звездното небе ще се движи по чистия и музикален път на Орфей, който с хиляди години напред е очертал пътя на съпружеството между човека и Космоса, в което се крие и най-голямото проникновение за света.

Затова проф. Карл Сейгън избира да отправи космическата станция "Войяджър" със златната плоча, където е и нашата песен ”Излеел е Дельо хайдутин”, към звездата от Малката мечка АС-79388е, не само защото е над 5 млрд. години и с много по-еволюирала цивилизация, а и защото се смята, че е обвита със специална течност, в която живеят огнените хора, които реагират на друг език – този на цветовете, разбиран и от най-добрите астрономи.

Орфей има и някои поразителни познания и прорицания, свързани с музиката и поезията. Неговият знак – пентаграм - преминава в родопската пентатоника – основният лад на родопските песни и земен глас на музиката му, влизащ в пълна хармония с музиката на звездите

Орфеевото слово и азбуката му са били унищожени, изгорени, с малки изключения, а с това и корените на Европа. Но нашествениците предимно изгарят себе си, казва Гигов, затова Нострадамус предупреди Европа: Не тръгне ли по Орфеевия път на обичта и музиката, а размахва меч, ще дойде най-мътното време и бурен ще поникне по площадите на европейските столици.

Но Орфеевата музика си остана неунищожима, тя се преражда в родопската пентатоника, озарила с пулса си 300 000 български народни песни. В това Орфеево наследство - родопския лад - са вплетени пет основни тона, сякаш и самото пеене излъчва Орфеевия знак.

Орфей е знаел, след учението си в Египет, че "сферите на небето" (звездите) излъчват нечута музика, която е в лад пентатоника. По този начин Родопите – Орфеевата планина – пеят песните си в единен ритъм със звездите. Затова наричаме звездното небе над нас “огромна Орфеева нотна тетрадка”.

Всичко предвидено си следва своя закономерен ход, е казвал Орфей. И предначертаното от него всеобщо обединение в името на доброто ще стане един ден факт, защото това е и Божественият идеал. Нищо че днешният свят е паднал ниско пред Златния телец.

Но това бъдеще ще дочакат само тези, които жертват живот и творчество заради другите. И най-вече тези, които служат на първия бог, който е създал всички останали богове - на Ерос, на Любовта.

Орфей. Снимка: newtopiamagazine.com

Мисъл на деня