За тревожността и къде да я денем - I част

  • Сподели:
За тревожността и къде да я денем - I част

Нормално е да сме тревожни

Осъзнато или не ситуацията, в която се намираме, естествено носи тревожност на всички ни. Дали я усещаме или не, дали я признаваме или не, няма значение. Тялото ни не спира да я генерира.

Тревожността се появява, когато сме в ситуация на неизвестност, на заплаха, на тревога, за да ни предпази да се свържем със себе си и да усетим емоциите и чувствата, които изпитваме. Така ще ги потиснем и ще се мобилизираме.

Проблемът идва когато, както сега, не можем нито да се бием нито да бягаме, за да изразходим тревожността. И ето как, ако я оставим безконтролно, тя избира да излиза.

Едни я проявяват в ядене, други в пиене, плюят активно щаба в интернет, търсят начини и заобикалят забраните, махат с пръст и заплашително пишат каква икономическа криза ще дойде, търсят сигнали за конспирация и бързат да разпространят откритието и т.н.

Търсим начини да разтоварим тревожността по някакъв начин и често го правим по инерция и дори не си даваме сметка защо сме толкова гневни. Става особено неприятно когато я насочим към любимите ни хора, които често нямат никаква вина. Когато осъзнаем какво правим започваме да се чувстваме виновни.

Идеята на този текст е да се опитаме да направим този съвсем естествен процес съзнателен и да оползотворим тревожността здравословно.

Осъзнато справяне с тревожността

Ето защо, според мен сега е много важно да се справим осъзнато с тревожността:

1. Ако не я разтоварим продължително време, трупаме стрес (който прераства в дистрес) и това влияе зле на имунната ни система, което ни прави изключително привлекателни за вируси.
2. Това е една ценна енергия, която ни е много нужна, точно в този момент на криза.
3. Да сме стабилни и присъстващи е фундаментално важно и за децата ни, за това как те ще преминат през това и ще има ли травми и последствия за тях.
4. Сега сме стегнати и тревожността не се усеща в голяма степен, но след преминаване на стресовата ситуация ще се отпуснем и ще усетим рязко ефектите и пораженията върху психиката ни.

Ето какво можем да направим:

Физическа активност

Включете физически активности в ежедневието си за сваляне на тревожността, за поддържане на формата. В интернет има огромно предлагане на безплатни и платени ресурси с упражнения вкъщи.

Аз лично правя за начало на деня - една сутрин, която е активизираща и за край на деня - една вечер, която е разтоварваща.

Видео: 20 най-ефективни упражнения за отслабване + тренировка

Дишайте!

Това е думата, която в последните седмици използвам най-често, не само с хората, с които работя, а въобще с близки и познати, с които се чувам. Защото знам и усещам колко е важно да се диша. Дишането е противоотрова за тревожността.

Вероятно, някой от вас се чудят за какво дишане говоря, нали всички живеем, дишайки. Всъщност, не. Обърнете внимание, под влияние на стреса дишането е съвсем плитко. Не помръдват нито гърдите, нито корема.

Тревожността блокира дишането и действа като анестезия за емоциите и чувствата.

6 техники на дишане, които ще ви помогнат да се отпуснете за 10 минути

Как да дишате?

Можете да пробвате така нареченото "квадратно дишане", което препоръчват за паник атаките. Броите до четири на вдишване, горе задържате въздуха отново броейки до четири, издишате и броите до четири и долу докато задържате въздуха отново броите до четири.

Ако не сте правили дишане като всяка една практика е нужно постоянство, за да усетите как работи, какъв и е ефектът и да й се доверите. Аз използвам една техника за себе си и за хората, с които работя, която помага на човек да се върне тук и сега и да преживява в настоящето.

Да бъдем тук и сега

Седнете удобно, насочете мисълта си към дишането. Направете го бавно и дълбоко. Вдишвайте през носа и издишвайте през устата.

Прегледайте всяко местенце по тялото, има ли напрежение, ако има отпуснете го, дори ако трябва първо да напрегнете, наместете се и така отстранявайте неудобствата и дискомфорта до достигане на състояние на пълен комфорт със себе си.

Да, заплаха има, неизвестност има, но тук и сега аз съм добре, на топло съм, нахранена съм, близките ми са около мен. Сега, като сте спокойни и усещате себе си и това как се чувствате можете и да го споделите с близките си.

Тест: Осъзнат ли сте?

Очаквайте втора част на текста, в която ще обърнем внимание на  психосоматиката, храненето, творчеството и взаимопомощта.