цветно

Живеем ли в паралелни вселени?

Снимка: pixabay.com

Съвремието ни адресира интересни дилеми като например "Ако не публикуваш снимка на обяда си в "Инстаграм", ял ли си наистина?” или "Във връзка ли сме, ако не сме сменили още статуса си във "Фейсбук"?"…

Способни ли сме да изградим два паралелни живота – един в мрежата и един извън нея? Ако е така, кой е истинският – този, който ще остане запаметен дори след смъртта ни, или другият, изживяният между статусите?

Истината е, че е трудно да се каже дали наистина живеем в паралелни вселени – една онлайн и една офлайн. За всеки е строго индивидуално, но аз смятам, че дори хората, които са неизмеримо фалшиви в мрежата, също влагат особен вид прикрита искреност.

Психиката ни е една, просто проектираме в мрежата идеален образ на по-добро и по-привлекателно "Аз". Може да ни се струва като нов феномен, но хората винаги са били в известна степен неискрени пред широката общественост, винаги са се стремели да покажат себе си в подходяща светлина и да заемат достойно отредените им социални роли.

Не, технологията не ни прави по-фалшиви, не ни разделя на две, не ни обърква. Или поне не повече, отколкото са били объркани предходните поколения, когато им се е налагало да съпоставят живота си с очакванията на другите.

Никой не вярва, че има 500 приятели, само защото "Фейсбук" страницата му показва това. Никой не мисли, че животът ти е такъв, какъвто изглежда на твоите 3000 снимки от екзотични ваканции.

Няма нищо ново под слънцето, няма нищо ново и под черупката на черепната ти кутия, просто сме намерили още един начин да изразим представите си за собствения си идеал. Както в мрежата, така и на живо, хората усещат кога сме фалшиви и кога – не.

Така че… други ли сме? По-повърхностни ли сме? Не, разбира се! Индивидът, семейството, общността винаги са имали едно лице за пред света и друго за себе си и приближените. Интимността ни е била наранявана както преди, така и сега. Фалшът не е роден в "Инстаграм" и няма да умре с него.

Ако ти се струва, че не понасяш суетата – чуждата и своята, ако не ти се иска да отговаряш непрекъснато на очакванията на всеки познат и непознат, ако искаш да излезеш офлайн и просто да бъдеш себе си – направи го, бъди!

Но запомни, че и суетата, и очакванията, и страховете да не се изложиш, и слабостите, и демонстративното ти поведение… и всичко, което искаш да избегнеш в мрежата и в реалния живот, всичко това вече е част от теб.

Това, което демонстрираш, вече е интериоризиран образ на идеала, който си си изградил за себе си. Това, което околните демонстрират, също е тяхната фантазия за успех, опит за показност, опит за споделяне на интереси, опит да се откъснат от себе си и да бъдат личността, която мечтаят да бъдат. Мечтите фалш ли са?

Живеем ли в паралелни вселени? Да, разбира се… но не е ли било винаги така?

Още интересни статии на автора може да откриете на Milaswellness.com.

Предстоящи събития

Мисъл на деня