еко

Гмурнете се в очарованието на Черно море

Снимка: Михаил Заимов

Черно море е нискосолен, слабоотточен воден басейн, събиращ в себе си всяка капка дъжд, паднала от Виена до Кавказ, чрез величествените реки Дунав, Къзълърмак (Kızılırmak), Чорох (Çoruh nehri), Днепър, Днестър и Дон.

Населявано от най-древни времена, вплело в себе си легендите за възникването на човека и Великия потоп, за известен период Черно море е център на света, когато Константинопол е най-големият, богат и развит град на земята.

В края на ХIII в., връщайки се от двора на монголския император Кублай хан, Марко Поло прекосява Черно море, като впоследствие споделя, че то е толкова познато, че е излишно да се описва, тъй като всички, които го посещават и плават по него всеки ден – венецианци, генуезци, граждани на Пиза и много други, добре знаят какво могат да намерят там.

Черно море запада през Средновековието, когато се превръща във вътрешно море, а Проливите се затварят по политически причини.

Оттогава то тъне в забрава и неразбиране, подложено на жестоко отношение от хората, които го обкръжават; и така до последните години, когато съзнанието за нуждата от опазването му и обичта към него започват да надделяват.

Лазурните му води не познават начертаните от нас въображаеми ред и граници, те хранят рибарите от всичките му страни; белият му пясък приласкава туристите; по морските му пътища всеки ден плават хиляди кораби; а дълбоките му води, които поради химическите си особености не позволяват разпад на дървото, са вероятно най-големият запазен естествен музей на античните цивилизации.

Дълг на народите, населяващи бреговете на Черно море и братски споделящи неговите ресурси, е да съхраняват и предпазват водната му шир и да се постараят да предадат тези чувства на поколенията след тях.

Изобилието на живот в Черно море остава слабо познато на широката публика. Надявам се тази книга да представи през нова призма многообразието му и да помогне за разбиването на стереотипа за "мъртвото море, в което няма нищо за гледане".

Въображаемите диалози с подводните ми приятели са породени от медитативната особеност на човешкото съществуване в дълбините, обединяваща нетипични за нас усещания като безтегловност, липса на звуци и най-вече – изключителна визуална феерия, откриваща се в неповторимостта си при всеки досег със света на спокойствието.

Поемете ръката ми и позволете да Ви въвлека в очарованието на черноморските диалози.

Из "Чрноморски диалози" от Михаил Заимов, издателство "Парадокс"

Снимки: Михаил Заимов

 

Морските кончета навяват необясним трагикомизъм. Подобно чувство те обзема, когато, търсейки розово фламинго из бургаските езера, попаднеш на ибис. Чудно хубава е страната ни дори в противоречивостта си.

Мисъл на деня