еко

Ханами - мистика, обичай, изкуство...

Снимка: Susanne Jutzeler, suju-foto / Pixabay.com

"Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни?", пита Димчо Дебелянов в прекрасното си стихотворение. Той свързва цвета с детските си спомени, с дните на щастие и безгрижие, изживени в неговия роден дом. Почти със същото преклонение се отнасят и японците към вишневия цвят.

За тях този процес е свързан с чистотата на новото начало, прераждането на природата и енергията, неотменно свързана с възкръсването на живота през пролетта.

Но има и друго. Тайнство, мистика, че в дърветата, обсипани с бледорозов цвят живеят горски феи и духове и веднъж годишно съвсем за кратко те оживяват, илюзия и реалност се докосват, за да напомнят на хората колко всъщност е преходно всичко.

Обичаят е многовековен и е толкова широко разпространен, че цъфтежът се проследява от специална метеорологична служба, а хората имат право на отпуск, за да споделят момента с най-близките си хора.

Организират си пикници на съзерцанието - "ханами" и благоговеят пред красотата на природата с часове. Вечер палят книжни фенери и на крехкия им проблясък дърветата изглеждат още по-тайнствени и приказно мистични.

Японците пият саке и се надяват отроненият от дървото цвят да попадне в чашата им, като знак за продължително щастие и благополучие.

Отделените при прецъфтяването бели и бледорозови листенца образуват мек, благоуханен килим, в който ти идва да тръгнеш бос и да се изгубиш завинаги. Обичаят силно повлиява традиционното японско изкуство и тези нежни цветове красят рисунки, малки декоративни чадърчета и хиляди метри коприна превърнати в скъпи кимона.

Ежегодно в Япония се засаждат специални градини с вишневи дървета "сакура", които не дават плод, а само цвят и и за един кратък промеждутък от време, от края на март до началото на май, те се превръщат в оазиси на спокойствие, медитация и тишина.

Оформят се тихи кътове за почивка и съзерцание, даряващи последователите на явлението с уникалната възможност поне за миг да се почувстват напълно свързани с природата. Да чуват шепота на листата и да танцуват обсипани от падащия върху тях цветен облак, като декоративни фигурки в леко разклатено преспапие.

Да се радваш на малките неща. Да сложиш живота си на пауза, за да видиш краткотрайния цъфтеж на този вълшебен цвят - това е изкуството на живота. Мъдростта да оцениш момента, да го сграбчиш, да му се полюбуваш, да го запомниш с ясното съзнание, че съвсем скоро той ще отмине и животът просто ще продължи.

Снимка: Susanne Jutzeler, suju-foto / Pixabay.com 

Cъбития

Мисъл на деня