изкуство

Антоний Дончев: И от най-малкото, което правим, зависят по-големи неща

Снимка: Личен архив

Антоний Дончев е режисьор и сценарист, който работи върху над двадесет документални и игрални филма. Филмите му участват на множество фестивали и са носители на редица награди, включително за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра главна роля.

В края на 90-те години на миналия век той работи съвместно с известия антрополог Асен Баликси, с когото реализира три филма. Бил е в журито на няколко фестивала (сред които фестивала в Оберхаузен).

В последните години участва в различни проекти на продуцентска къща Адела Медия.

Заедно с Адела Пеева (която вече отговори на въпросите ни) е сърежисьор на документалния филм "Мълчание с достойнство", чиято предпремиера ще бъде на тазгодишното издание на "Аполония"

За професията, любимите места, емоциите и историите Антоний Дончев разказва откровено пред HighViewArt:

Какви са най-големите предизвикателства за един режисьор в България?

Да оцелее между два филма. (Средното време за реализиране на един проект в Европа е седем години.)

Вашите филмови продукции за изключително реалистични и въздействащи, разказват истории и акцентират върху различни съдби. Имали ли сте някога идеи за сюжети, които включват елемент от вашата лична история?

Да. Единият път засягаше по-лични неща, другият - свързани с мой познат. Важно е обаче да не се самозабрави човек и да не изпадне в глупаво самолюбуване - това е най-лошото.

Къде обичате да прекарвате свободното си време?

На "открито".

Имате ли любими режисьори от световна величина, от които сте се вдъхновявал през годините и са били пример за Вас?

Да. Бергман, Антониони от класиците. От по-ново време - Алмодовар, Асгар Фархади; от документалистите - Робърт Гарднър, Жан Руш. Постоянно откривам и се изненадвам и от нови имена.

Къде е границата между взискателност и градивна критика и претенциозност и недоволство?

Размита е границата. Все пак и най-критичните и злостни реакции винаги имат своята вярна основа, те не се появяват без да сме им дали повод. И бихме могли да се възползваме от тях, ако надвием комплексите си.

Какъв съвет бихте дал на всички млади режисьори и студенти по режисура, които правят първите си стъпки?

Да правят филми за неща, които познават, да се отнасят с разбиране към героите си и да не забравят, че киното (изкуството) все пак не е над всичко - да не им хрумне един ден да палят с бензин жива крава (например).

Привърженик ли сте на модерното (експериментално) изкуство?

Да, без експеримент няма прогрес.

Смятате ли, че средностатистическият българин показва явна потребност от културно обогатяване или по-скоро не?

По-скоро не, за съжаление, като не изключвам и себе си. Между другото бих махнал от въпроса "средностатистическия".

Какво може да ви трогне истински и в какво вярвате?

Трогват ме спонтанни прояви на искреност. Вярвам, че и от най-малкото, което правим, зависят по-големи неща.

Пожелай нещо на читателите ни.

Да бъдат верни на себе си и да не им се налага да правят компромиси, за които да не могат да си признаят.

Мисъл на деня